Новини

Как християни и мохамедани в Родопите се закриляха едни други през времето на османството по нашите земи

събота, 23 август 2014 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

1. „Аз, Димитър Дамянов…”  

 

„Аз, Димитър Дамянов Каров, съм роден на 12 март 1869 г. в с. Широка лъка, Рупчоска околия, от православни родители, Дамян и Маруда Карови. Първоначалното си образование започнах още в турско време, през 1876 г., при първия учител на български език Георги Л. Богданов...  Тогава в училището учехме буквите папагалски и на песня, нямаше разлика от гласни и безгласни, като започнехме с голям глас: а, бе, ве, ге, де, е, же, зе, Й-големо, Й-малко и т. н. Учеха ни и "османски език": елиф, бе, те, авъ... Последната година се обяви Руско-турската война и в това време по-състоятелните широколъчене в ропи (ями, ровници - б. ред.) в земята изпонакриха всичко възможно, а нас ни натовариха на коне да бегаме къде Станимака (дн. Асеновград) и Пловдив. Стигнахме само до с. Хвойна, но тогава наши помаци пристигнаха и не ни позволиха да продължим пътя, а ни върнаха. Но пак заискаха първенците - че да ги изколят.Та скитахме по горите към Солийски връх 15-20 дни. Тогава дошла заповед от Ахмед ага-Тъмрашлията - на широколъчани нищо да не им се пакости. Прибрахме се в селото и следната година се изпълни с руската войска, гдето пък българите-християни бранеха помаците. След умирението пак се назначи учител Калин Г. Найденов, който още тогава носеше военен дух, нареди на всякой ученик да изделат дървени пушки и ни занимаваше като войници на маршировка и учение с дървените пушки: "Напле-чо!", "Руже волно!", "На караул!" и др.” 

 

2. Стоьо Шишков като учител в Орехово

 

„…Страхът и безразличието на другите учители в класното училище и тяхната търпимост към скандалното поведение на Бояджиев, е неразбираемо за Стоьо Шишков. Той започва да се вглежда по-внимателно не само в учителската среда, но и в останалите по-издигнати ореховски граждани. Още от самото начало на учителстването си тук, е силно потиснат от антипомашките настроения в Орехово.

За човек, отрасъл в недрата на Родопа планина, където неволята сплотява хората, а взаимопомощта и добросъседството са основни добродетели, независимо от различия верски и етнически, озлоблението и омразата към другия, различния от тебе човек, е грях.

Шишков е свидетел на обединението на родопските християни и мохамедани в Ахъ-челебийско по време на руско-турската война, когато първите хора на Смолян и Устово-Райково се договарят да се защитават взаимно – едните пред отстъпващите турски войски, а другите – пред руските освободители. Мюфтията на Пашмакли изпраща десетина помаци в Устово да пазят селото от преминаващите през него орди на Сюлейман паша. Делчо Шишков пък приема в дома си едно мохамеданско семейство от Рупчоските бежанци, които по-късно спасяват челядта му от разсвирепелия се башибозук, нахлул в Устово. След няколко дни в тия смутни времена Делчовото семейство напуска селото и се укрива от отстъпващите турски войски в семейството на „Сюльман, добър приятел помак, общият ни доставчик на гориво, през ден той докарваше по ред дърва нам и дядо поп…”

Благодушният човек измъква от селото най-напред изплашения устовски свещеник – дядо поп Васил Аврамов, като го преоблича в турски дрехи. После се връща и извежда от Устово и преоблечените като помаци Делчо и неговата челяд и гостоприемно ги настанява у дома, в помашкото село Кокорово. Тези събития така впечатляват малкия тогава Стою, че той до края на дните си остава верен приятел, защитник и подръжник на своите братя по кръв, макар и друговерци.

Точно по тази причина Шишков не може да приеме неприязънта на ореховци към рупчоските помаци, лошото отношение към тях и презрението им като към втора категория хора. Той е още повече огорчен, че кампанията срещу неговите събратя се води от един от първите хора от интелигенцията в селото – поп Ной Ангелов, който същевременно преподава Закон Божий и история в класното училище. Поп Нойко определено недолюбва даскал Стою, не само за това, че прави проучвания на традициите, говора и поминъка на помашкото население, но и затова, че открито го защитава пред ореховци…

Това е и основната причина години по-късно да напусне Орехово с облекчение…”

(Из книгата „Житейски път и творческа биография

на Стоьо Шишков” от Снежина Рижикова

и Николай Щърбов)

 

Бр. 6/2014 на „Златоградски вестник”