Новини

За някои думи и фамилии по нашенско…

четвъртък, 21 август 2014 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

 

…Думата „приятелю”, „приятельку”, която се употребява само като обръщение към другиго, е в речниковия фонд единствено на хората от селата Аламовци, Старцево и Ерма река. Тя не се употребява в града и другите околни села Долен и Кушла. Как е дошла и как се е запазила тази дума като обръщение към другия – ето една задача за езиковеди и народоуци…

А интонацията в говора на хората от граничното село Кушла, съвсем близка до тази на широколъчани и гелци - „Дебельо, дебельо – та изгнильо”, говорят кушленци за тлъсто месо.

Как в Неделино са се пръкнали и досега живеят фамилни имена като Германови, Бозвелиеви, Личеви, Каменски, Беширови, които са се измъкнали от Османлийско прегопяване, или по-право – съхранили са се въпреки асимилаторските напъни?

Като не иска да признае, че меракът му към знатната мома не е безответен, Кутько Пасков отговарял на акраните си: „Как тьъй дама ни гали Марина, бе джанъм? – провадам й шъльмене – приима ги, провадам й риби – приима ги… Тва ни е ли галенье…”

Огорчението си от безобразната сеч на гората е родило родопската приказка за нея. Гората рекла: „Мене не ме е яд на брадвата – тя е от железо. Ама ни мога да простя на топоришкана (дръжката, сапа) – от мене е излет, мене сече…”

Благи людье, благи думи… Самоирония, която е надникване в душата, лечебен смях и душевност, дето я нямат хората от големите градища.

Кирко Профиров

Сп. „Родопи”, 1978

 

(Бр. 6/2014 на „Златоградски вестник”)