Новини

Българският 3 март през 1918…

четвъртък, 17 юли 2014 Златоградски вестник Златоградски вестник
  

Успехите на българската конница в Румъния и Добруджа вдъхновява Иван Вазов да напише стихотворението, посветено на ген. Никола Колев. Благодарение на тези невероятни победи, на 3 март 1918 г. България подписва като победителка Брест-Литовския мирен договор с победената Съветска Русия. Преговорите започват още в края на 1917 г. Като български представител на конференцията по примирието участва полк. Петър Ганчев. То се подписва на 15 декември и се пристъпва към преговорите по мирния договор. Русофилството на дядо Вазов се изпарява още при престоя му в Одеса през 1887-89 г. , откъдето се връща с дълбоко разочарование и психически травми. Когато през 1916 г. Русия нахлува заедно с Румъния за да защитят договорките си от 1877 г. за предаване на Добруджа на Румъния, като компенсация за Бесарабия, отнета от Русия, Вазов пише стихотворението по-долу.

 

  На руските войни

О, руси, о, братя славянски,

защо сте вий тука? Защо сте

дошли на полята балкански

немили, неканени гости?

Желали би вас възхитени

да срещнем со сълзи и с китки…

Но идете вий настървени,

на грозни зовете ни битки!

Желали би вас да прегърнем

и тоз път сърдечно, горещо.

Но взорът ви свети зловещо…

Как ръце сега да разгърнем?

О, руси! Аз друг път ви славях

за подвиг велик и чудесен,

високо ви ликът поставях

във мойта душа, в мойта песен!

Вий някога знаме Христово

развяхте за благо човешко -

строшихте ни игото тежко,

а днеска ни носите ново!

И пак не ви мразим (не крия:

обича ви още народа);

но любим и свойта свобода,

стократно по-любим я ния.

За тоз кумир ние се бием

и с чужд, и със близък упорно

и няма ний врат да превием

пред никакво иго позорно!

О, колко ви, братя, жалея!

О, как би желал, братя клети,

свобода и вам, и за нея

кат нас да живейте и мрете!

Иван Вазов, 1916 г.  

Султана Рачо Петрова: 

„Какво зло беше направила малката България, тъй признателна, тъй предана на Русия, та тя продължаваше да я преследва все тъй ожесточено? Нима беше престъпление за един народ, петстотин години подтиснат под робство, да се радва на свободата, тъй щедро дадена му от Царя Освободителя? Где останаха хуманните и рицарски чувства на тоя велик народ, който така алтруистически ни се бе притекъл на помощ?

Имаше ли нужда руският император Александър ІІІ да отнема на тоя малък жизнерадостен народ вярата му във великодушието на своята освободителка?

Не беше ли единствено той причина за нашата намеса в Европейската война на страната на съюза?”

 

М. Салтыков-Щедрин (1826-1889): 

„Събудете ме след 100 години и ме попитайте какво се прави сега в Русия... Ще отговоря - пият и крадат…”

(Бр. 4/2014 на „Златоградски вестник”)