Новини

С какво се занимахме през 2013

петък, 13 юни 2014 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Вестникът на Златоград - още малко и…на четвърт век!

 

 

В самото начало на първия месец от новата 2014 г., печатното изданието на Златоград навлезе в двадесет и петата си годишнина от началото на старта си. Нека напомним на читателите, че „Златоградски вестник” има за свое начало 5 януари 1990 г., когато излиза неговия бр. 1. И с изтичането на 2014 година ще закръгли четвъртвековния си юбилей, за да остане най-стария вестник в Среднородопието, след като преди година и нещо действително най-дългогодишното родопско издание – „Родопски вести”, преустанови своето съществуване.  

Сега, на 560-я брой от началото, съвсем делово, защото юбилеят е още на 12 месеца от нас, ще разкажем какво беше във фокуса на вниманието на вестника през изминалата 2013 година, а вие преценявайте необходима ли е на Златоград такава дългогодишна културна „глезотия”, каквато е вестника.

Още в януарските броеве акцентът е за местните бюджетни разсипници, водени от второмандатникът и главен разсипник на бюджетни средства Янчев. Информираме за тридневния купон на бригадата съветници и чиновници за наша сметка в „близкия” курортен град Сандански, до когото за по-пряко стигнали през Солун и Кулата. Цитираме тайното обяснение на кмета пред лапачите защо трябва да се опоскат парите ни: „За тези три дни изхарчихме пари, които иначе трябваше да върнем в бюджета или да си ги раздадем като бонуси. А отзвукът за бонусите щеше да е много негативен за обществото…”, логично обяснява главния разсипник и понижавайки тон добавя: „Само не обяснявайте много къде сме били, да не вземе да чуе Ушев, че става лошо…” Заглавието на текста е показателно: „Бюджетният бизнес от общината – за три дни на „ха-хо-хи-хи” в Сандански”.

Следващия коментар в броя от миналия януари е също за разсипничество, но и във връзка с простотията, налагана като стил в общината вече N-ти мандат – обясняваме на читателите как главния разсипник изпробва личните си спортни мании и събирайки някакви бивши мускулести свои събратя, решава, ни повече, ни по-малко, че за спортната стратегия на общината ще й трябва „проектиране и изграждане на многофункционална спортна зала за провеждане на тренировъчен и състезателен процес”! Това, казват „събратята” и кмета, е приоритет на приоритетите в общината „…за програмен период 2014-2020”! За тази простотия цитираме в текста следните данни, като мярка за връзката между културата и благоденствието: „У нас на човек се пада годишно половин книга. Във Финландия – 18 книги. Въпрос на багаж у местните управници. Които никога няма ад влезнат и да видят падналия таван в библиотеката, която вече не може да приема читателите си”. Заглавието на този текст е „Въпрос на стил… И на „багаж”, разбира се!”

Сред заглавията в следващите броеве са „Балканската война беше за нас връщане към Европа на общочовешките ценности”, по повод 100 години от започването на войната; „Път Рудозем-Ксанти ще има развитие след 5 години, смята гръцки вестник”; както и интересния икономически преглед „Колко пъти фалира България през ХХ век”. Информираме, разбира се, за предстоящия мащабен европроект, който ще свърже Бяло море с Дунав и Черноморието чрез жп-линия. Целта ни е да насочим вниманието на местната управа към него, поради наличието на разработен национален проект за подобен преход в района на с. Кушла, чието съдържание трябва да бъде доведено до вниманието на актуалната власт. Изразявахме готовност за предоставяне на всички публикации, отнасящи се за това, поради тясното някогашно отношение на редакцията по проблема. От управата – нула интерес…

Следват броеве с материали за това как кметът и кметицата му лъгали на поразия за т. нар. „бетонно трасе” в центъра – оказа се, че за тази безсмислица и грозотия, коствала ни не само огромни пари, но и съборено огромно общинско имущество, зеленина и старинни мостове, бизнестандемът Янчев-Угорлиева е отчел пред управителния орган в Солун средства за премахнати бараки и възстановяване на зеленината, които обаче и до днес си стоят като грозни кръпки в центъра, а парите – изписани и окрадени. Публикуваме и дебат сред гражданите по повод материалите ни със заглавия „Министър Цветанов предрече бъдещите проблеми на Златоград пред бетонния център на кмета Янчев” и „Звучен шамар за бетоните на Янчев от правителството на Бойко Борисов” – визираме отказа на премиера да дойде на откриването на центъра, за което иначе бяха предвидени много „тъпани и зурни”. Заглавието е „Потребители коментират в мрежата „пръцльовци и подмазвачи” в общината” и засяга безгръбначните отношения кмет-съветници в ОбС.

Не отминаваме, разбира се, пропадналия тротоар на кмета, за който бяха изхарчени половин милион лева, след като по цялото му протежение бяха изсечени всички дървета; както и гневните граждански реакции за изкъртения римски мост в реката, а и за сеещите се бетони и руднични чакъли на мястото, където уж трябваше да има градски парк…

През март започваме разглеждането на проблем от „хулиганско” естество, като даваме думата на пострадали от физическо насилие граждани, изпратили писмо и до главния прокурор. Заглавието е „Призоваваме към правови мерки, преди да е станало късно за всички”. Има се предвид нощните „изяви” на т. нар. „навлеци отвън”, които в пияно състояние безцеремонно нападат и бият местни младежи. Проблемът ни дава повод да напишем коментар под заглавие „За искрите, които предвещават пожари”, в който предупреждаваме държавни органи и институции, че за първи път от 1913 г. е налице поведение и реплики на омраза от страна на лица от турски произход към местно българско население… В друга статия проследяваме случая обширно и многостранно, под заглавие „Случаят „фамилия Хаджихюсеин” – какво и как стана”. В следващия брой вече поприключваме случая с информацията, че „Възможна е присъда до пет години затвор за биячите на Баткаджов, съобщава прокурор”, а през юли отново сме принудени да направим цяла страница за същите „герои”, тъй като вече станаха причина за смъртта на златоградчанин. Ето заглавията: „С нова жертва стари познайници продължават дапочернят Златоград”, „Фамилия Хаджихюсеин стои зад смъртта на Златоградчанин”, „Арестуваха Ерай за смъртта на Емил”…

Следващата голяма тема е започналият от част от гръцкия бизнес натиск за постепенно обезсмисляне икономическото значение на новия българо-гръцки граничен пункт, въвеждайки едностранно ограничения за пренос на товари. „Златоградчани блокираха местното ГКПП в отговор на гръцки своеволия с товарите”, е заглавието, последвано от цяла страница за реакциите, включително и от гръцки бизнесмени, според които „…трябват противодействия за ограничаването на пътя през „Св. Костадин” край Златоград”. Темата продължава и през май, когато проблема отново припламва и събира в града всички национални репортери. Този път заглавието е, че „Еднодневната блокада на граничния пункт прекратена, пишем декларация до властите”, а премиерът на служебното правителство Марин Райков ни уверява, че до три месеца пътят до Маказа от гръцка страна ще е окончателно завършен, а пунктът – открит. За да се върнем отново към този проблем и през юли, защото попаднахме на писмо до ЕС от Търговската камара в Ксанти, според която „Пътят на св. Костадин не съществува”...

Минавайки мимоходом покрай факта как „Окръжната прокуратура разследва кмета Янчев”, минаваме на съществената тема за 70-годишнината от спасяването на българските евреи през последната война, като изнасяме факти как „Англия отказва на България да спаси евреите от Македония”, чрез спомените на солунския евреин Рафаел Камхи разкриваме пред читателите „Трагедията на евреите в Солун”, за чиято гибел, според свидетеля Камхи, е отговорна изцяло гръцката власт и население там.

Темата продължаваме и по-нататък в броевете – разказваме за личността на златоградския депутат до 1944 г. Сирко Станчев, един от списъка с народни представители на подпредседателя на НС Димитър Пешев, започнали и провели акцията за спасяването на българските евреи. Материала ни красноречиво носи заглавието „Политическият капитал, който не можем да си позволим да разпиляваме”. Предлагаме Сирко Станчев посмъртно да бъде удостоен със званието „Почетен гражданин” на Златоград. В последващ брой публикуваме и официално внесеното предложение до кмета и ОбС, но както и очаквахме – фигурантите с големи заплати не само не го обсъждат, но дори не отговарят на писмото, както ги задължава един известен тям закон. Но какво значи закон за представителите на бюджетния бизнес - яде ли се, краде ли се, що ли? Както разбираме впоследствие, по повод предложението ни към тях се обърнал един известен талибан-ислямист от Старцево – „…да не правят почетен гражданин един фашист”, защото партията на помаците там щяла да протестира…

Това е било достатъчно за страхливците около кмета, за които историческата памет и достойнство пет пари не струват! И пропиляват „политическия и исторически капитал” на Златоград, от който днешното поколение трябваше да се възползва.

Ще припомним края на писмото ни: „Днешното златоградско общество трябва да знае за приносът на предшествениците ни и да се учи да тачи и уважава хората, допринесли за движението на техния град напред. Паметта за миналото е онова, което прави от един народ солидарна общност, култивираща в себе си родолюбието и отговорността пред бъдещето на страната ни!”

За общинарите обаче е по-важно какво им казва един агресивен простак от Старцево…

В броевете от юни и юли представяме също така еврогражданин № 1 на ЕП – Милен Врабевски, който лично ни гостува в Златоград, а местният главен разсипник на обществени средства не позволи хеликоптера на високия гост да кацне на стадиона, с което още веднъж опозори града ни. В дадените за нас интервюта М. Врабевски заяви, че „…искаме да направим нещо в район, в който българската държава не е стъпвала”, имайки предвид Южните Родопи в Ксантийско. Той спонсорира два филма на БНТ - за хората там и за Златоград, а второто заглавие на текста с него в ЗВ бе, че „Парите трябва да служат за прибавяне стойност в живота на другите”.

В този „наш район” оставаме и през август, защото предлагаме на хората от двете страни на границата да се възползват от природното богатство на топлата вода чрез един общ европроект за отопление и балнеолечение. През септември пък нашироко информираме за новооткрития пункт на Маказа, който дава нови възможности за бизнес и просперитет – „Да не вярваме на страховете, съпровождащи откриването на Маказа”, призова от страниците ни гръцкият областен управител Янакакис, а нашият коментар по този повод е със заглавие „България на две морета” и „В Мароня на Бяло море ценят дори „праха” от обувките на туриста”. Но и предположението ни, че „Вероятно е пътят към новото ГКПП Маказа да минава през Златоград”…

Сред по-сетнешните материали са и този как „Неделино реши проблема си с водата – като нагази във водоема на Старцево”, както и „МФ размаха пръст на кмета да плаща дълговете си”. Последвани от текстовете за проблемите с проектите за очакването на водата от Ерморечието и с този за фалшивото покритие на района с цифрова телевизия. Доста поздравления получихме и за по-късния „съдебен лист” по повод 100-годишнината от откриването на български съд в Златоград. Продължихме с проблемите на здравеопазването в бюджета за тази година – тема, която е акцентирана и в настоящия брой първи от новата година.

Ефим Ушев

 

(Бр. 2/2014 на „Златоградски вестник”)