Новини

Родопският говор е най-ценния диалект на българския език

четвъртък, 10 април 2014 Златоградски вестник Златоградски вестник
   

Публикуването на учебни помагала и учебници в интернет за обучение на децата от южнородопските българоезични мюсюлмански села, които днес се намират в Гърция,  не е нещо ново за Николаос Кокас. Кокас е гръцки учител и изследовател на южнородопския български фолклор. През 90-те години на ХХ в. се появиха на бял свят първите му опити в тая насока. Наглед подбудите му са съвсем обикновени - да откъсне южнородопските българоезични мюсюлмани от силната турцизация, която тече не от вчера сред тях. Но тази турцизация е плод основно на недалновидната политика на властите към това население още от времето, когато Гърция влиза във владение на Западна Тракия.

За да бъде откъснато това население от българските му корени, то е тласкано умишлено към турцизиране. Сега, когато на много места турцизацията е станала необратима, се появи нуждата да се създаде нова идентичност на това българско по материална и духовна култура население, която не трябва да е българска. Появиха се куп гръцки „специалисти“ по въпросите за това население, които на самодейни начала се нагърбиха с непосилната за тях задача да създадат и нужната терминология. Така възникна терминът „помакики глосса“, т.е. помашки език, и неговият синоним „пумацку“, който е някак по-приемлив за местното българоезично население.

Самият Кокас, преписвайки българските сборници с родопски народни песни, създаде и понятието „помашки фолклор“, макар че родопските песни се пеят и се създават и от изконното българско християнско население в Родопите. Досега никой от тези самодейци, включително и представители на малцинството като Ридван Караходжа, съставител на помашко-гръцки речник и на граматика на помашкия език, не може да обясни аргументирано каква е разликата на тоя новоизмислен език от българския. Впрочем затруднения имат и в Скопие, когато трябва да покажат съществените разлики между българския език и създадения през 1945 г. на основата на местните български диалекти македонски език. Това не им пречи и до ден днешен да търсят стари корени на тая скоро възникнала книжовна норма. Същото сигурно след време ще се опитват да правят и създателите на помашкия език. А става въпрос за диалекти на един език! Който може, нека докаже обратното.

Похвално е, че в Гърция някой се е нагърбил със задачата да обучава българоезичните родопчанчета на майчиния им език, доколкото все още майчиният им не е станал турският, както в Димотишко например. Но е важно да се знае, че това е български език, а не някакъв сензационно открит нов език, който бил родствен според гръцки „специалисти“ с другите южнославянски езици, български и македонски!

Георги Митринов

... Чудовищна простотия извира отвсякъде, неграмотност, злоба, завист… Какви помаци, какви шопи, какви добруджанци и т. н. бе, овча главо? Че това са си чисти българи бе, боклук курвенски неграмотен! Прочети малко история, просвети си малко малоумната кимба! И айде марш… (Мнение на потребител в мрежата, изразено под публикувано интервю с някой си Моллов)

 

Бр. 22/2013 на "Златоградски вестник"