Произхода на името Хаджимале може да намерим, като разделим думата на „хаджи” и „мале”. Нарицателното „хаджи” се използвало и добавяло пред собствените имена на хората, които са ходили на поклонение по светите за религията им места. По късно „хаджи” се добавяло във фамилята на техите потомци. Също така „хаджи” се прибявяло и към фамилиите на по-заможните семейства. Корена на думата „мале” може да се намери в турската дума „махале”, която в предвод на български означава квартал. Но буквата „х” е придихателна съгласна и не се чува ясно. Тогава думата звучи като „маале”. Така името придобива формата Хаджи маале. Буквално преведено Хаджимале е махалата на хаджиите или махала на богаташите.         

Махалата Малка река носи името си от реката, която протича през нея. Така наречена от златоградчани „Сазлийка”. Името й произлиза от турската дума „саз”, която означава тръстика, папур. Нарицателното  Бърце пък е от старославянската дума „бърдо”. „Преведена”, думата означава възвишение, хълм. Оттам в диалекта думата се употребява като „бърце”. Всички знаем, че именитата махала се намира точно на такъв терен. Нарицателното Колото произлиза от старославянската дума „коло”, която се е запазила и до днес в езика на много славянски народи. Тя означава хоро, кръг. Другата дума, от която произлиза името на махалата, е „колело”. Колелото и хорото имат формата на кръгове. Географското разположение на жилищния квартал е подобно на кръг. От там е дошло и самото наименование на махалата „Колото”.

Голяма река също носи името си от пълноводната река, която преминава през нея. Известна на златоградчани под името „Сюютлийка”. През 1847 г. френският пътешественик Огюст Викенел, когато обикаля из Родопите и описва търговските пътища, споменава реката, като приток на река Арда, под имената „Сюютлю” и „Сюютлийка”. Това е името, което реката носи до 1942 г. Сюютлийка в превод означава – лоша река. След това се преименува във Върбица. Името на махала Гребенец идва от думата „гребен”. Разглеждаме думата в преносното й значение на било на планина, хребет. Точно на такъв терен в центъра на града е разположен кварталът.

Произхода на името Табахана откриваме в туската дума „tabakane” /табахане/, която в превод означава – работилница за обработване на кожи. В миналото с развитото животновъдство в Златоград (отглеждането на овце и кози), се развивало и кожарството. Кожарските работилници, които били разположени по поречието на река Сазлийка, дали името на тогавашния краен квартал. С това име кварталът е достигнал и до наши дни – Табахната. Предположението ми за името Ку́мън е, че то произлиза от туската дума „kum”, която означава – пясък, чакъл. Планинският склон, по-който е разположена махалата, в сравнение с другите склонове в града, е по-беден на растителни видове. И на много места се виждат камъни и пясък...

Крушкате е известа на по-старите златогрдчани и с друго име „Кюркате”. Превода на турската дума „kurk”, означава буквално животинска кожа с козината. Може би това е още един от кварталите в Златоград, който наследил името си от развитото в миналото кожарство.

Емануил Пунев

(Бр. 20/2013 на „Златоградски вестник”)