Новини

Записано с кръв и саможертва!

понеделник, 17 февруари 2014 Златоградски вестник Златоградски вестник
    

Преди 120 години шестима млади българи се събраха в Солун, за да поставят началото на освободителното движение на българите от Македония и Тракия. В десетилетията Организацията носеше различни названия, в нея имаше различни течения, проявяваха се различни дейци, ползваха се различни средства. Но имаше нещо, което никога не се промени – борбата за свобода и справедливост.

В своето вековно съществуване ВМРО сполучи да съчетае работата за българщината с общочовешките ценности. Организацията успя да продължи и делото на българските възрожденци и революционери. ВМРО създаде своите герои, които станаха част от българския пантеон. С всичко това ВМРО се превърна в легенда.

Легенда, която задължи и днешните поколения да продължат недовършената борба.

Близо четвърт век в България и в Република Македония буквите ВМРО са част от обществения живот. Мнозина се опитваха да ги присвояват, мнозина ги ползват, без да са достойни за тях. Но има и хора, за които ВМРО е упорита работа, вдъхновение и пример. Които ден след ден се опитват да заслужат името, което носеха някогашните борци за свобода. Защото това име тежи. Няма как да не тежи името, написано с кръв и станало известно със саможертва.

В тези дни отбелязваме годишнина от началото на борбата, която и днес владее сърцата и умовете на мнозина, както ги владееше преди 120 години. Не с онази опасност за живота, с онзи фатален залог и с оръжие, но отново ежедневна, скромна, справедлива и упорита.

 

На 23 октомври, 120 години след основаването в Солун на Български Македоно-Одрински Революционни комитети (1893), в София бе представена книгата на Симеон Радев, родом от Ресен, „Македония в българското възраждане”. В предговора, писан от автора за изданието на книгата през 1942 в Скопие, той пише: „У нашия народ привързаността към българските земи в тяхната цялост и стремежът за тяхното обединение са се появили много по-рано и са били всякога много по-живи, нежели от други народи. Тая разлика особено проличава при едно сравнение с нашите съседи. Гърците са мечтали да възстановят Византийската империя; сърбите – да се увеличат чрез грабеж. Нито едните, нито другите са се поставяли на почвата на народността и на нейното единство.”

Предговора завършва с думите: „Върху здравите основи, които остави Възраждането, се упражни сетне разрушителното действие на руската радикална мисъл. Руското нихилистическо влияние се оказа толкова пакостно за нова България, колкото византийското за България от средните векове.”

Книгата на Симеон Радев е издадена за първи път през 1918 г. на френски език, на български излиза под редакцията на проф. Любомир Милетич през 1927 г., в превод на неговата дъщеря. Сега обаче книгата излиза в пълния си обем, така, както самият автор ни я завещава. 

 

(Бр. 20/2013 на „Златоградски вестник”)