Новини

120 години ВМРО, или за българските ни работи

неделя, 16 февруари 2014 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

На 23 октомври, в Централния военен клуб в София събитието бе тържествено отбелязано с представянето на три книги, посветени на Македонския въпрос: "Македония и българското възраждане" на Симеон Радев, допълнената книга "ВМРО. История на една борба" на Красимир Каракачанов и спомените на покойния почетен председател на ВМРО Стоян Бояджиев - "Македония в моя живот". По повод годишнината в. "Дневник" публикува статията на Наум Кайчев - преподавател по история в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и бивш генерален консул на България в Битоля, който от страна на майка си е от златоградския род Хекимови.Предлагаме част от статията на г-н Кайчев на златоградските си читатели. ЗВ 

 

Нека си припомним   историческото начало

След Берлинския конгрес от 1878 г. Османската империя запазва властта си над значителни части от Балканите. В редица райони живее многобройно българско население. В центъра на неговия живот е църквата и училището. Българската екзархия, начело с авторитетния Екзарх Йосиф, прави много за издигането и модернизирането на сънародниците си. "Народните работи" са свързани най-вече с вълненията около църковно-народните общини и училища в съответните македонски и тракийски градове и села. С други думи, обществото ни еволюира напред в рамките на традиционната отоманска милет-система... На 23 октомври 1893 г. шестима млади интелектуалци се срещат в Солун в квартирата на книжаря Иван Хаджиниколов от Кукуш и се договарят за по-различен път на действие. Душата на събитието е 22-годишният Даме Груев от с. Смилево, Битолско, доскоро учител, а сега – коректор в друго българско издателство в Солун. Социално най-издигнат измежду тях е лекарят Христо Татарчев от Ресен, наскоро завършил медицина в Берлин. Затова скоро той става и пръв председател на новото образувание. С тях са учителят по турски език в Солунската гимназия Андон Димитров от с. Айватово, Солунско (по-късно съдия във висши османски съдилища), колегите му учители Петър Попарсов от с. Богомила, Велешко, и Христо Батанджиев от гр. Гумендже. Според тях следва да се търси революционна, политическа промяна чрез отхвърляне на чуждото османско господство. Надъхани от новоотпечатани четива като "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов, те решават да основат обединение от същия тип. "Така беше изработен тоя устав по образец на устава на революционната организация в България преди освобождението, свидетелства Даме Груев. - Девизът беше: прокарване решенията на Берлинския конгрес". Макар и революционна, още в генезиса си организацията се съобразява с международните отношения. Иска се изпълнението на легитимни, но неприложени членове от Берлинския договор, които предвиждат автономия за вилаетите в Македония, Тракия и изобщо в Европейска Турция, по образец на органическия устав на остров Крит. Примерът с Източна Румелия е повече от вдъхновяващ. Организацията има ключово място в историята на региона – разпусната е през 1934 г., но традициите й в една или друга форма продължават. След края на Студената война и в България, и в новооформилата се самостоятелна република във Вардарска Македония, възкръсват сдружения и партии, които се обявяват за нейни приемници. Любопитно е, че дълго време датата не говори нищо на революционерите и потомците. Нито по времето на самите основатели - в началото на ХХ век, нито по-късно - през най-драматичния междувоенен период, тя е чествана по някакъв особен начин. Например далеч по-популярен е 4 май – годишнината от смъртта на Гоце Делчев. Все пак през януари 1917 г. проф. Милетич провежда обширен разговор-интервю с Христо Татарчев и там конкретната дата е спомената. Всъщност 23 октомври е пример как явленията от  историографията   се връщат в живота. Тъй като началните заседания не са били особено формални и писмени протоколи или други документи не са съставяни, то прецизната хронология трудно се възстановява. Историците обаче обичат точността, и тук на помощ идва конкретната дата, посочена от доктор Христо Татарчев. Съответно датата 23 октомври заляга трайно в историографията, заедно с образа на шестимата основатели, посочени още навремето от Даме Груев и Христо Татарчев. Тъй като не имало опити за публична ритуалност, то вариантът за отбелязване по т. нар. нов стил (4 ноември) изобщо не е познат. През 1990 г. заедно с краха на комунистическите режими както в България, така и в Югославска Македония възкръсват съюзи и партии, провъзгласили се за наследници на историческата ВМРО. След многото десетилетия на наситени събития, измежду цялата фактология се търси Началото, защото фигурата на Основаването е ключова не само за нациите, но и за редица други човешки общности. Двайсет и трети октомври чудесно изпълнява тази роля. Но това не е всичко - преди седем години изборите в Р. Македония се печелят от една от партиите, претендиращи за приемственост с историческата ВМРО. Така от 2007 г. 23 октомври е провъзгласен за официален държавен празник като Ден на македонската „револуционерна” борба. Датата следва да символизира фундамента не само на ВМРО, но и на новата държава.

 По-основно обаче е друго питане, което пряко се отнася не само към актуалната динамика на междудържавните българско-македонски отношения, а към доста по-базисни общочовешки принципи. Шестимата "бащи-основатели" на ВМОРО са оставили ясни свидетелства за своята българска народностна и македонска регионална самоличност. Дали сто и двайсет години след тяхната среща в Солун ще почитаме техния избор?

Наум Кайчев

 

(Бр. 20/2013 на „Златоградски вестник”)