Новини

ПЕЩЕРИТЕ УТРОБИ

понеделник, 16 декември 2013 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Скални обекти, създадени и функционирали преди повече от три хилядолетия, можем и днес да съзерцаваме само на десетина километра от Златоград, в района на с. Бенковски

  

След 2002-а година бяха открити поне три представителки на този обредно-мистериален клас скални обекти и вече можем да им съставим сравнително описание. Първата – тази до село Ненково е най-голямата и най-популярната; втората е между селата Ночево и Йончево – тя е двуутробна; и третата бе открита от автора преди по-малко от месец до село Бенковски. Ритуалите, извършвани в южните от тях са споменати от Еврипид в трагедията му „Вакханки”, което ни улеснява донякъде в тълкуването на особеностите им.

Формата на напречното сечение на тези пещери е специфична и предполага човешка дообработка на естествените пукнатини или ниши. Търсеният при този „градеж” напречен разрез най-точно може да се представи като знака Пика от колодата карти. Условно можем да разделим знака на три части.

. (А) Горна издължена, наложително дооформена, за да се позволи на слънчевите лъчи в определени дни на зимния сезон, когато слънцето е най-ниско над хоризонта, да достигат дъното на пещерата. При дялането на този елемент допълнително е търсена приликата с фалос на светлинното петно върху пода на пещерата. При изгревната пещера до село Бенковски тази част не е отвесна, а е отклонена на изток за проникване на изгревните лъчи.

. (Ф) Средна основна част на галерията с яйцевидно сечение. Има няколко предположения за функциите на такава геометрия. Едната е да бъде подобна на под в долната си дъга, за удобно предвижване навътре. Втората е за вероятно сядане на участниците в ритуалите, на каквито асоциации ни навеждат някои снимки от пещерата до село Ненково. На тях хората естествено използват тази част за почивка и съзерцаване на обстановката. Третата, засега само предполагаема, е свързана кулминацията на обредите, а именно съвкуплението на жриците с мистите в някакви определени пози. Но по-определено можем да говорим по този въпрос, след възстановка на ритуалите.

. (Р) Долната канална част е видима при входовете на пещерите и представлява улей с допълнително придадено правоъгълно сечение. Навътре тя е запълнена с пръст и парчета скала от естествената ерозия на галерията. За да бъде детайлно изследвана и описана тя, е необходимо да бъде разчистена от наслагите. Можем обаче да предположим, че този „канал” е служил за отвеждане на водата, естествено извираща в дъното на галерията, както вероятно и на други възлиянийни течности. Гадаенето по тях е също възможно. След допълнителни наблюдения може да се предположи, че умишлено са търсени оптични ефекти със слънчевото петно, при проникването му навътре. Към тези изводи ни насочва факта, че в пещерата при село Бенковски, канала е отместен на около 20 градуса на Запад от вертикалната ос на пещерата. Но за да се потвърди това, е необходимо да се наблюдава траекторията на слънчевото петно. Възможно е, разбира се, и естествено обяснение на този факт – наклона на пукнатината, по която е доиздълбана пещерата. Така само ще са добавени дренажни функции.

Ориентацията на галериите по основни астрономически посоки: южна за обедните (като при Ненково) и източно-югоизточна при изгревните (при село Бенковски).

В този смисъл може да се очаква намирането и на залезни – Западни обекти. Макар и вероятността за това да е малка, поради спецификата на залезните ритуали при траките. Те по-скоро са свързани със заника, смъртта на човека и преминаването на душата му в отвъдния свят, а това рядко се съпровожда от полов акт, който е основната същност на пещерите утроби. Но все пак, такава вероятност съществува ако визираме ритуала за връзка на героя с Богинята майка – Земята в нейната утроба. Това би оправдало и създаването на ритуалните златни маски. Тогава ролята на починалия се поема от маскиран мист. Но това е само хипотеза.

Формата-подобие на този вид сакрални обекти с вулва, е недвусмислено. Приликата с този женски орган е поразителна и естествено е дала името на тази категория скални обекти още в древността. Можем да предположим, че точно по него ще бъдат открити за науката и други пещери. Толкова перфектното търсене и постигане на релеф говори не само за астрономически, строителни, философски, анатомични, но и на безспорни естетически умения на предците ни.

Влагата от естествен произход в дъната им е друго необходимо условие за изграждане на тези обекти. В съвременните климатични условия тя не винаги е в интуитивно очакваното количество. Но имайки предвид, че обектите са създадени и функционирали най-малко преди три хилядолетия, можем да предположим, че подпочвените води са били доста повече, особено в снежния сезон. А проникването за мигове на слънчевите лъчи до капките пещерна влага и проблясъците по тях, със сигурност е било не по-малко възторгващо явление от слънчевите и лунни затъмнения. С тази разлика, че „проглеждането” в пещери утроби е било достъпно само за малцина посветени и придобило почти легендарен характер. Едва сега става възможно този феномен да се наблюдава отново. Това мисля ще помогне да се открие пътя към седящите зад него мистерии.

Скалните трапецовидни ниши в близост също са типично срещани. Видимостта на нишите издялани в най-невероятни скални отвеси и тайнствеността на тъмните и влажни пещери, отразяват единството на двете житейски същности – мъжката сила и всепобедим дух, и женската магична, непознаваема и рядко видима дълбочина.

Явно тези мегалитни комплекси са създавани целенасочено от населението западно от днешния град Кърджали (надявам се този ареал да се разшири).

Мисля, че изучаването на пещерите утроби и скалните ниши ще хвърли повече светлина върху коренната философия по нашите земи, наречена от гърците Орфизъм – по името на нейния най-знаменит жрец. А може пък това да е „пътечката”, която ще ни отведе в безписмените времена на мистериите. Предполагам, че това общо описание на пещерите утроби ще спомогне за дооформяне на представата ни за тях. Дано хилядната група от български пещерняци, след като го прочетат, да прехвърлят в спомените си пещерите, в които са били, и поднесат в дар на българската наука, култура и туризъм още много такива храмове на духа на предците ни.

Костадин Димов

 

(Бр. 16/2013 на „Златоградски вестник”)