Ефим УШЕВ

 

 

Розетката от Плиска е може би най-популярния старобългарски артефакт, на който могат да се видят древните руни на дедите ни.Тя е намерена преди около петдесет години и от тогава са написани много трудове, засягащи нейната функция и значението на гравираните върху нея  руни. Д. Овчаров, Бешевлиев, Петкова, Михайлов, Добрев и др. предлагат различни интерпретации.

  

Някои смятат, че  знаците представляват древни астрологически символи. Други се опитват да извършат разчитане, прилагайки спекулативни звукови стойности...Най-важното обаче никой не направи, а именно да уведоми българския народ, че знаците от розетката имат без изключение еквиваленти сред най-древните писмености на Европа. А това е факт, който показва, че ние сме потомци на народ, който е изиграл изключително важна роля в оформянето на историята на нашия континент.

Забележителната находка от Плиска е датирана VII-IX в. и наскоро българинът от Битоля Александър Сотировски публикува резултата от своите многогодишни занимания из дебрите на старобългарската писменост и история. Предлагаме го на любознателния читател на ЗВ „преди всички”, както се казва, тъй като все още нито едно българско печатно издание не е направило това. Като правим тази публикация, изразяваме своите поздравления към нашия приятел от Битоля за ползотворния му труд „на ползу роду”.

В карето даваме съдържанието на изписаното от нашите предци в тайнствената розетка от прастарата българска столица.

 

 …

 

МЕН светлина озари

из тъмнината.

Аз живея и умирам,

ведно с жената и детето.

И моля Бог да даде живот

от небето на земята.

Бог послуша молбата ми

и даде живот (плод).

Даде и любов,

даде и радост.

Бог даде и тъга,

даде смърт на земята.

Мен живот/плод озари –

и даде на земята да расте ...

 

(Бр. 12/2013 на „Златоградски вестник”)