Новини

Време за тимбилдинг и "усамотяване по двойки"

понеделник, 29 юли 2013 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

 

Съботата преди пролетните дъждове. В Златоград се усеща вече беломорският полъх и подготовката за активния туристически сезон. Блестящото от чистота градче е тихо като възрожденското училище-музей, току до входа на голямата църква. Любезната жена от все още празната църква прави активна реклама на останалия единствен училищен музей в България, показва ни дори 2-метровата пръчка, с която даскалята са удряли главите на немирниците през 19-и век. Угрижената й съгражданка на "временна общинска заетост" искрено си признава, че не й е присърце да виси като екскурзовод, докато изтупва вековните възглавници за сядане в "учителската стая"/"кьошк"/, макар да се разпадат от старост. Църковницата твърди, че след като дядо поп си взел сградата, сега просветен музей, макар да се губело правото за евро-ремонти, поне родопските възглавници от експозицията бабки-богомолки щели да подменят. Прочее православните миряни в нашумялото с туризъм градче, по думите църковната "офис-мениджърка", не са повече от 500. Старата градска джамия е с традиционния родопски скатов покрив и се вписва в архитектурата на града. Огромната нова джамия обаче, по пътя към гръцката граница, макар построена с "външни" пари, все още стърчи незавършена и празна. Срещу този мюсюлмански храм се извисява нов търговски център, с обещание за открит минерален басейн през лятото. В административния център на Златоград миньорско общежитие е превърнато в хотел от пришълци от съседната област Кърджали. Този обект работел "по партиен принцип", предизвиквайки дискотечни побоища и мърморене на кротките местни жители. Така или иначе най-евтината нощувка в града е именно при "другоселците", а автобусната им линия, с която идваме от София, изглежда редовно минава технически преглед - рейсовете не скърцат застрашително по завоите… На тръгване към столицата с микробусче от друга автолиния, златоградчанин ни разказва подробности за ковбойската кръчмарска екзотика, която показали и по национална ТV. Шофьорчето като на родео върти волана само с една ръка, докато с другата или води мобилни разговори или гали пасажерката вдясно. Местеният патриот успокоява изтръпнал по завоите "индивидуален турист", че момчето, шофьорът де, е "печено", а ухажваната девойка е всъщност съпругата му…

Личи си, че преди активния туристически сезон Златоград предлага една загубена по други места дружелюбна любезност на коренното население, осъзнало перспективата от културния и транзитен към Беломорието туризъм. Будни, спокойни и задружни, златоградчани хвалят местния предприемач Александър Митушев, който дори в съботния ден отрано обикаля туристическите си обекти. На вратата на новия му спа-комплекс висят афиши за тематични вечери за Висоцки и автентично гръцко бузуки. Уверяват ни, че освен българската народна музика, предимно родопска и македонска, в ресторантите на Етнографския ареален комплекс чалга не се пуска. ЕАК фактически е истинският център на Златоград от гледна точка на туризма. Тук разтоварващата провинциална тишина вечер е като в патриархалния Охрид, а кухнята е наистина впечатляваща с баланса качество/цена. Дори в предсезонното затишие, до Великденските 6-дни ваканция, дискретни фирмени групи за "тимбилдинг" друсат хорца в спа-центъра отвъд реката, а ранна сутрин "пиперлив" БГ-хуморист ни маха да го снимаме на "Въртяното кафе". Защото бил със собствената си "извъртяна" съпруга. Местният вестникар, поет и изследовател Ефим Ушев черпи кафе на известното заведение "Дуко" до общината, но "Златоградски вестник" (0,80лв!!) не подарява - бил на самоиздръжка. Май трудно набира тази "самоиздръжка" този местен "бард", защото покрай възторжената лекция за родния град успя да покаже няколко "конфликтни" градоустройствени проекта, за които критикувал кмета дори и пред избори. Добродушната и жизнена бабка Минка /82г./ позира за "кадро" под условие да си купим грънчарски сувенир, защото ЕАК й плащал наем за дюкяна… Освен занаятчийските работилнички на ЕАК, и съвременните магазини на градчето са отворени в неделя, тъй като откъм гръцката граница (5км) идват българоезичните гръцки родопчани за по-евтин пазар, а и да видят роднините си. Златоградчани са учудващо единни за перспективите на туризма през трансграничната връзка към Ксанти.

Някои споделят опасения да не би бъдещо ГКПП Кърджали-Комотини да им отнеме част от туристопотока, но веднага се самоуспокояват, че там ще пътуват предимно предшенгенски гурбетчии... Лятното БГ-шосе към Кърджали е опасно натоварено, а Комотини (Гюмюрджина) е по-далече от Бяло море. Плажовете на Ксанти са само на 73 км от Златоград. Шезлонгът, чадърът и душовете са покрити от цената на едно "кафе-фрапе", а персоналът обикновено говори български, макар и на родопския му диалект. Златоградчани се шегуват, че гърците лансират единия от спокойните си плажове на Миродато, под името "Горгона", та нашенският "мачо" може да комплиментира съпругата за хубавица под гръцкия чадър. При всички случаи е добра идея да се нощува без жега и комари на разумна цена в Златоград, а да се прихожда с фирмените бусчета до гръцкия плаж, където никой не безпокои за "паркинг, входни и плажни такси"…

А кризисната икономия се съчетава с чисто море и патриархално спокойствие. Остава да опитате и да ни изпратите по-добър пътепис.

 

(Бр. 9/2013 на „Златоградски вестник”)