Новини

Десети пехотен Родопски полк превзема турския форт Айджиолу край Одрин

понеделник, 01 юли 2013 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ 100 години от превземането на Одринската крепост от българската войска през месец март 1913 г.

   

„Одрин е непревземаема крепост, но за българите – кой знае” - това са думи, изречени от германския генерал Фог още преди атаката на крепостта, след като вижда как българската пехота се сражава. 

"Извинете, не знаехме че е непревземаема" - казват българските войски при падането на Одринската крепост през 1913 г. и напълно опровергават становището на водещите военни специалисти в света, че Одрин трудно може да бъде превзет, камо ли пък от неопитната в подобни акции българска армия. На съвсем друго мнение е командващият Втора армия генерал Никола Иванов, който разбива на пух и прах модерните теории във военното изкуство, като решава директно да атакува зловещото укрепление.

В нощта на 11 март в тъмнината напред безмълвно запълзяват бомбиери, телорезачи и пехотинци. Останалото е легенда, в която войници молят началниците си да продължат напред въпреки унищожителния картечен огън, с ужасяващи за противника викове „На нож!” и безумна смелост. Само два дни по-късно - на 13 март (26-и по нов стил)1913 г. комендантът на Одринската крепост  

Мехмет Шукри паша  

е принуден да се предаде  

на българите  

с целия си гарнизон

 Новината бързо достига София. За първи път бият камбаните на "Свети Александър Невски" - столицата празнува.

Турция моли за примирие, а светът отново започва трескаво да анализира чудото на българското военно изкуство. Сто години изминаха от славната Одринска епопея, ознаменувала един от върховете в борбата за национално обединение.

При атаката на Одринската крепост са пленени 14 турски генерали, заедно с командващия Шукри паша, 2000 офицери, 50 000 войници, 413 оръдия, 4 картечници.

В атаката загиват и 1316 български бойци, 451 са безследно изчезнали, а 6300 са ранените. Нека не се стесняваме от нищо, а да разказваме на днешните и бъдещите поколения за подвизите, извършени от родната армия. За да им внушаваме увереност в светлото бъдеще на България, пише по-късно ген. Никола Иванов, под чието командване пада Одрин. Единственият документален филм за Балканската война на Александър Жеков представя кадри от първите дни след превземането на Одринската крепост от Българската армия. Това е епизодът, в който се виждат развалините на турския форт Айджиолу, превзет след яростна нощна атака „на нож” от Десети пехотен Родопски полк към 1.45 часа на 13 март 1913 г. В началото на март 1913 г. Втора армия е усилена с войски и артилерия. Обсадата е разделена на 4 сектора: Източен, Южен, Западен и Северозападен. Най-голям е Източният сектор под командването на генерал-майор Георги Вазов и в състава му са включени 14 български пехотни полка с 88 полски скорострелни и 98 обсадни оръдия. На Южният сектор са съсредоточени две бригади на 8-а пехотна дивизия. Западният сектор е зает от три сръбски полка на Дунавската дивизия, а Северозападният – от четири сръбски полка на Тимошката дивизия и българският 55-и пехотен полк. Обсадната армия се състои от 120 000 българи с 380 оръдия и 40 000 сърби с 98 оръдия, като разпределението на силите отговаря на поставените задачи. Замисълът на операцията предвижда тя да се проведе с открита нощна атака, като Втора армия нанесе с изненада главен удар в Източния сектор и три спомагателни удара в останалите сектори. В заповед на командващия войските в Източния сектор генерал-майор Георги Вазов се казва: „Трябва да се помни, че в тази нощ е необходимо да се реши съдбата на Одринската крепост. Връщане назад няма. Противникът трябва да бъде сломен. Напред ни чака слава и мир, а назад – безславие и смърт.“ Щурмът на крепостта започва на 11 март в 13, 30 ч. с мощен артилерийски огън. В 03, 30 ч. след полунощ на 12 март, без вик „ура“ и без стрелба, настъпва пехотата. Изненадата е пълна и противникът разбира за започналата атака едва когато телорезачите започват да правят проходи в телените мрежи. Войниците от 23-и шипченски, 10-и родопски, 32-ри загорски и 29-и пехотен ямболски полк овладяват предната отбранителна позиция до 09, 00 ч. сутринта на 12 март. Атаката на главната позиция започва вечерта на 12 март в 22,40 ч. На 13 март, към 02.30 ч. след полунощ, 10-и пехотен родопски полк овладява форта Айджиолу. В 04, 00 ч. 23-и пехотен шипченски полк превзема форта Айвазбаба. След близо 8-часов щурм всички укрепления в Източния сектор са овладени. До обяд на 13 март българската армия превзема Одрин и разгромява голяма противникова групировка начело с коменданта на крепостта артилерийски генерал Шукри паша. В плен попадат 14 паши, 2000 офицери, 60 000 подофицери и войници, които предават 16 знамена, 600 оръдия и множество боеприпаси. Кандидат-подофицерът Михо Георгиев от 29-и пехотен ямболски полк издига българското знаме над джамията „Султан Селим“.

 

Чествайки 100-годишнината от превземането на Одрин

 

по време на Балканската война, би трябвало да споменем и името на Райна Касабова - първата жена в света, участвала в боен полет. Въпреки, че в навечерието на войната Райна Касабова е била едва 15-годишна, тя се записва доброволка и заминава на фронта. Служи в полевата болница, разположена в района на Одрин. По време на тази война българската армия е разполагала с 29 самолета и 26 пилота. На 16 октомври 1912 г. е извършено бойното кръщение на българската авиация и първият боен полет в Европа - поручик Радул Милков-пилот и поручик Продан Таракчиев-наблюдател, излитат със самолет " Албатрос" и извършват разузнавателен полет над Одринската крепост, като над гара Караагач хвърлят две ръчни гранати. На 19 октомври е дадена първата жертва - загива поручик Христо Топракчиев. На 30 октомври от полевото летище Мустафа паша, на самолет „Воазен”, излитат за извършване на боен полет над Одрин поручик Стефан Калинов и наблюдател петнадесетгодишната Райна Касабова. Полетът им над Одринската крепост продължава 43 минути. Те разузнават турските позиции, а Райна Касабова хвърля позиви над турските войски. Родена е през 1897 г. в гр. Карлово и умира през 1969 г. в София. На нейно име е наименован ледник в Земя Греъм в Антарктида – „Ледник Касабова”.

 

(Бр. 6/2013 на „Златоградски вестник”)