Новини

Един забравен български референдум

вторник, 28 май 2013 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Във връзка с подготовката и провеждането на референдумът за атомната електроцентрала в Белене, в медиите у нас масово се разпространяваше твърдението, че в България са провеждани три национални референдума: през 1922, 1946 и 1971 г. В нито един анализ не бе посочен първият в българската история референдум - от 1874 г., свързан с борбата на българския народ за самостоятелно развитие. 

Както е известно, на 28 февруари 1870 г. със султански ферман се санкционира създаването на Българската екзархия. Екзархията не е просто българска религиозна институция. Тя е форма на културна автономия на българския народ, защото към създадените български общини започват да функционират църкви, училища, читалища, спортни клубове и дори здравни заведения. Териториалният обхват на Българската екзархия е описан в чл. 10 на фермана. Той обхваща почти цялата днешна територия на България, а също така районите на Ниш и Пирот и някои части на Македония.

По-голямата територия на географската област Македония обаче остава извън първоначалния обхват на Българската екзархия.

В същия чл. 10 на фермана се казва, че „…ще се позволява да се подчиняват на Българската екзархия по духовните си дела и на всички ония места, жителите на които, всичките или поне двете им третини, би поискали това, стига да се докаже действителността на искането им, но понеже, както се рече, това ще става по желанието и съгласието на всичките жители, или поне на двете им третини, то, ако някой по този повод би се опитвал да произвежда някакъв раздор между жителите, той ще се привлича към отговорност и ще се наказва според законите”.

По този начин султанът прави възможно провеждането на първият в българската история референдум с национално значение. На това основание в Македония през периода 1873 - 1874 г., под контрола на отоманските власти и наблюдението на Вселенската патриаршия, се подготвя и провежда референдум, на който 2/3 от християнското население се самоопределя като българско и решава да се присъедини към Българската екзархия. По този начин първоначално са създадени Скопска, Охридска и Битолска епархии, а по-късно и Неврокопската.

Значението на първия в българската история референдум е огромно, защото той формира и утвърждава в международен план представите за границите на българската нация. Именно поради тази причина Конференцията на Великите сили в Цариград през 1877 г. и Санстефанският мирен договор от 1878 г. потвърждават възстановяването на българската държава в границите на Българската екзархия.

Отзвуци от първия български референдум се долавят и днес. Техен израз са например периодично прехвърчащите искри между София и Скопие при всеки опит на Р Македония да си присвои поредната порция от българското социо-културно пространство.

Д-р Спас Ташев

 

(Бр. 4/2013 на „Златоградски вестник”)