От 1878 г. до днес управляващите в България единайсет пъти са обмисляли да питат народа по държавни и общински въпроси, но реално произведените национални допитвания са само три.
Първото - на 19 ноември 1922 г., е проведен референдум по Закона за допитване до народа за виновността на министрите от кабинетите на Иван Евстратиев Гешов, на д-р Стоян Данев и на Александър Малинов за обявените и водени войни и техните негативни последствия през 1913 г. и 1918 година. Второто допитване - на 8 септември 1946 г., е проведен референдум за премахване на монархията и обявяване на страната ни за „народна република”. Той е проведен въз основа на гласувания от 26-то Народно събрание Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяването на Народна Република България и за свикване на VI Велико народно събрание. Проектозаконът е внесен от Министерския съвет на 25 юли 1946 г. и е приет на следващия ден единодушно на първо четене, с поименно гласуване от 244 народни представители. В референдума участват 4 132 007 /91,63 на сто/. 92,72 процента от гласувалите са за република, а 4,37 на сто - за монархия. На 16 септември 1946 г. България е обявена за Народна република.
Резултатите не са оспорени от нито една политическа сила, но доста съмнения са останали относно легитимността на този референдум и най-вече за манипулации в полза на републиката. Съгласно защитниците на все още действащата тогава Търновска Конституция от 1879 г., неговото провеждане е било незаконно, тъй като тя не предвижда смяна на държавното устройство в страната, нито такъв инструмент като общонародно допитване. Третото - в допитването за приемане на новата Конституция на 16 май 1971 г., участват 99,7 на сто от 6 174 635 гласоподаватели като 99,66 на сто от тях са "за" приемането на конституцията. В Държавен архив – Смолян, в личния архивен фонд на Атанас Андреев, са съхранени бюлетини от проведения през 1946 г. референдум за премахване на монархията. Добре оформената с трикольорна лента в горния ляв край бюлетина “за народна република” явно е имала предназначението да изглежда визуално по-привлекателна спрямо другата, на която на бял фон с черни букви пише – “за монархията”. Като се има предвид присъствието на руски войски по време на провеждането на референдума и явно републиканските настроения сред мнозинството, изходът от референдума е бил предупределен. Сред запазените във фондовете на общините документи от референдума през 1946 г., прави впечатление, че са били събирани суми от населението за неговото провеждане.
Така например, от една преписка между Околийския комитет на Отечествения фронт в Асеновград и кметството в чепеларското село Проглед е видно, че с писмо № 1028 от 22 август 1946 г. е изпратен кочан с квитанции за набиране на средства за референдума. В отговор от кметството на 4 септември изпращат до Околийския комитет на ОФ в Асеновград списък с 47 имена на жители на селото, които са дарявали суми от 100 до 400 лева, като общо събраната и изпратена от това малко планинско селце сума възлиза на 6250 лв.
В личния архивен фонд на Йосиф Ташев Михайлов е запазена снимка от посещението на Васил Коларов на 29 юли 1946 г. в Устово, малко преди провеждането на референдума на 8 септември. Общото впечатление от проведените референдуми в новата българска история е, че при всеки от тях явно са отсъствали условия за свободно изразяване волята на българина в името на някакъв общ национален интерес.
(Бр. 4/2013 на „Златоградски вестник”)