Новини

Неделните дни – дни на Бога: ЗА ЗЛИТЕ ДУХОВЕ

сряда, 15 май 2013 Златоградски вестник Златоградски вестник
     

Според учението на Светата Църква, всички същества от духовния свят са сътворени по своята природа добри. От Откровението става ясно, че не всички ангели са останали верни на своя Творец - някои от тях чрез свободната си воля и без никаква принуда са отпаднали от Бога. Под името „зли духове” се разбира личности, „свободно-разумни и безтелесни същества, по собствена воля отпаднали от Бога, станали зли и образували особено враждебно на Бога и доброто царство”.

Различното наименование на падналите духове в Свещеното Писание ни дава основание да мислим, че отначало съгрешил един от висшите ангели, който повлякъл след себе си и много други ангели в бездната на греха. Последните се наричат ангели на дявола, а самия той - баща на лъжата, пръв съгрешил, мамещ цялата вселена, княз на въздушната власт. Грехът на дявола, за който той бил осъден, бил гордостта. Съществува предположение, че дяволът се възгордял от висотата на своето положение и пожелал да бъде Бог. Отпадналите от Бога ангели, както и добрите ангели, са сътворени от Бога с еднаква духовна природа (но със самостойна личностна природа) и с  присъщите й духовни сили. Природата на ангелите останала в основата си предишната - съзнание, воля и чувства, чужди на веществеността; Защото Божиите дарове и призванието са неотменни”.

Изменило се само нравственото състояние на тази природа и посоката й на действие. Свещеното Писание споменава за падналите ангели като ги нарича духове-поднебесни, духове на злобата. По учението на Църквата, злите духове толкова дълбоко са паднали и толкова много са се утвърдили в злото, че вече не могат да се покаят и станат. Злото, като преднамерено и съзнателно противене на Бога, достига в злите духове своята най-висока точка на развитие, своето съвършено осъществяване и се изразява в пълна загуба на способността за разкаяние. Св. ап. Павел различава между злите духове начала, власти и светоуправници на тъмнината от тоя век, като различаващи се помежду си по власт и сила. Св. Теофан казва: „В това невидимо царство на духове има особени места – тронни, където се правят планове, получават се разпореждания, приемат се отчети за богоненавистни и душегубителни дела с одобрение или укор за извършителя.

Това са дълбочините сатанински, според изказването на св. Йоан Богослов”. Макар злите духове начело със сатаната да имат собствено, враждебно на Бога царство, те се намират в зависимост от Бога, ограничени са в живота и действията си от Него. Тъй като нямат възможност открито да се противопоставят на Бога, те насочили своите усилия да сеят и утвърждават злото сред хората. В Свещеното Писание дявола се нарича "богът на тоя век”,”князът на тоя свят”,”духа, който сега действа в синовете на неверието”.

„Злото хвърчи от тях, като искри от разтопено желязо. И където намери „добро” разположение, там пада искрата, а с нея и мисълта за злото дело”. В книга „Йов” се казва, че дяволът може да пристъпи към изкушение на праведника само след като изпроси позволение от Бога. Като допуска да действат злите духове, Бог направлява техните действия, по възможност към добри последствия. Понякога изкушенията се допускат от Бог за упражнение и укрепване в добродетелите, а чрез това и за получаване на награда от Праведния Съдия: "Блажен е оня човек, който търпи изкушение; защото след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат".

Отец Костадин

Свещеник златоградски

 

(Бр. 3/2013 на „Златоградски вестник”)