+ Казва акад. Георги Марков в Златоград, където в Стария град представи новите си книги

 

 

В миналия брой на вестника обявихме, че ще представим още една част от акцентите на акад. Георги Марков, откроени на срещата му пред златоградчани в края на миналата година. Тогава той представи двете си последни книги – „Любомъдрие на историята” и „България и Балканския съюз през Балканската война”. Втората от тях е посветена на неговия дядо, загинал на 34 години в същата война, при Бунар Хисар.  

Както в експозето си, така и в отговорите на зададените въпроси, акад. Марков изведе няколко акцента, първия от които бе

защо Балканската война  

от 1912 година е  

едно българско чудо

Пред всичко, това е очаквана, но и желана война за българите. Защото след Берлинския конгрес от юли 1878 г. България е разпокъсана на пет части. 300 000 българи живеят по това време в Одринска Тракия, а днес живеят едва 8 хил. души. Самият Джеймс Баучер, ирландси журналист, който тогава пише за в. Таймс, отбелязва, че България днес е едно чудо – само за 34 години тя създава европейска държава, създава силна своя армия и за три седмици тази току-що освободена България побеждава една многовековна империя. При написването на книгата са ползвани американски немските архиви, но най-труден е бил достъпът до съветските архиви. И там професорът попада на един протокол от разговора на руския император Николай ІІ с д-р Стоян Данев, който по това време е председател на Народното събрание. През 1912 г. той е поканен в двореца в Крим и императорът му казва да не се захваща с Османската империя, защото такова нещо може да бъде победено само от друга империя. Но Русия не е готова за война, тя ще бъде готова след пет години…

Когато Михаил Сарафов връчва на Ахмед Мухтар паша обявяването на война на империята, пашата пита „Кои сте вие? На нас война може да ни обяви само равна на нас сила, друга империя!” Едно пълно подценяване на България е имало в навечерието на войната - както от страна на Великите сили, така и от страна на самата Османска империя. Защото само до преди 34 години българинът е нямал право да носи оръжие, само четници като Дельо хайдутин са си позволявали да носят някаква сабя… А сега някаква несъществувала до вчера държава се изправя и обявява война на империята! Това е едното чудо…   

Марков заяви също, че за книгата си е ползвал и архива на цар Фердинанд, в който намира протокол от 2 август 1912 г. По това време се чества 25 години от възшествието на царя ни на престола. Който се обръща към генералите и пита дали сме готови за война с Турция. Тогава ген. Радко Димитриев му казва: „Ваше Величество! Ние тази империя няма само да я победим… Ние просто ще я смачкаме и то само за три седмици!” И това също е чудо, което наистина се случва. Въпреки германското си въоръжение и обучение, дори са имали и самолети в османската армия. Но са нямали пилоти… Османската армия е необразована и когато след няколко години Мустафа Кемал Ататюрк идва в България като дипломат, много се учудва, че имаме опера… Гледа от балкона си една дълга манифестация от ученици по случай празника на Кирил и Методий и пише на свой приятел: „В България разбрах, че основното образование тук победи Османската империя…” От седем български войници седем са били грамотни. А в турската армия от седем войници грамотен е бил само един.

За крепостта при Лозенград германски офицери казвали, че може да бъде превзета след много месеци обсада и то само от германска армия може да бъде превзета.  

А Лозенград пада на

седмия ден от  войната

на българите  

– на 7 октомври 1912 г. След това пада Одрин, който също е укрепван от немски военни и инженери и на 29 октомври българската войска се изправя пред Чаталджа… А Ахмед Мухтар паша тогава подава оставка. Главния му везир пък се обръща към цар Фердинанд и моли за мир. Победата при Одрин решава Балканската война, така както победата при Плевен решава съдбата на Руско-Турската освободителна война през 1878 г., каза проф. Марков. А тази крепост пада за две денонощия обсада, на 13 март 1913 г., под командването на ген. Георги Вазов. Победата на Одрин е върха на нашата бойна слава, след която турското командване отстъпва всички свои владения на запад по линията Мидия-Енос.

В книгата „България и Балканския съюз…” се отразяват военни действия, дипломатически преговори, грешките на цар Фердинанд. Не са били на нивото и българските политици, които губят войната след спечелените от войската битки.

За атаката при Чаталджа са ползвани документи от руските архиви, където Николай ІІ се обръща към българския цар сърдито: „Кои сте вие? Какво правите, искате в Цариград да влезете! Това можем да направим само ние, това е заветът на Петър Велики, само ние можем да възстановим там Кръста! Ако вие влезете там, аз ще изпратя целия руски флот срещу вас!”…

И взема страната на Сърбия, което е фатално за нас. Максимализмът на Фердинанд пък, проявен във Втората Балканска война след 1913 г., ни изправя срещу волята на Великите сили и по-специално срещу Русия, която не може да преглътне българските победи над империята. Максимализмът „всичко или нищо”, проявяван от главозамаяните ни генерали и царя, тръгването към Солун и Цариград, провалят България и я довеждат до национална катастрофа. Дори войниците питат за какво ни е Солун, да се бием и даваме още жертви, след като си имаме Кавала – едно прекрасно пристанище… Балканската война е

война за завръщане

на  България към  

Европейската цивилизация,

смята Георги Марков. Според новата политика на Кемал Ататюрк и самата Турция се отрича от Османската империя и прогласява, че Турция е нова, модерна, светски ориентирана държава. И изпраща два вагона османо-турски документи за вторични суровини във фабриката в Княжево. И затова днес имаме най-богатата сбирка с документи от онази епоха, за което ни завиждат турските учени, идващи да ги ползват в София. При Ататюрк, а до скоро и в днешна Турция, дори няма предмет и специалност „османистика”, ние ги учехме на това, казва Марков. Днес, за последните 10 години, виждаме, че политиката на Турция е един възроден неоосманизъм.

Проповядва се, че българите са били образовани и цивилизовани от османските турци… Казва се, че „българските душмани” започнали да колят мирните правоверни около Одрин и добрият Шукри паша, който бил с болно сърце, казал да отворят крепостта на „душманите”, та да не колят повече мирните мюсюлмани в Одрин…

Хора без собствена цивилизация, взели от арабите религия и писмо, от персите – изкуствата, от египтяните – архитектурата, сбирщина без собствена цивилизация, сега искат да се изкарат великите „цивилизатори” на европейски народи, които някога покорили с кръв и нож…

Всъщност с нахлуването на османците на Балканите, народите тук са откъснати от Европа и ценностите й за 500 години, загубват манталитета и цивилизационните си устои….

„И от Турското посолство ме питат сега защо сте недоволни от Османската империя? Дават ми два луксозни тома, в които са снимали мостовете на Колю Фичето, къщите в Стария Пловдив, Копривщица, Трявна и др., и казват ето колко хубаво е било в империята…”, споделя Марков. А през Втората Балканска война Енвер паша започва масово изтребление на всичко българско чак до Ямболско и казва: „Всичко ще избием и изтрием, за да няма за какво пак да идва българска войска тук…”  

И наистина така става – от 300 хил. българи, едва остават там 60 хиляди, а днес са само осем хиляди. Искат славата на Сюлейман Великолепни и на Мехмед Завоевателя, но не искат позора за арменския геноцид, не искат позора за българския геноцид, който устройваха и проведоха, коментира професорът в Златоград…

На въпроса за т. нар. 

„общ прочит” на  

балканската история  

за който някои сега ратуват, той разказа как преди 12 години в София се събрали историци от всички страни на Балканите, за да решат как да се напише една приемлива за всички история на балканските народи. Но още тогава най-напред гръцките и турски историци се хванаха „гуша за гуша”. Турчинът искаше да почерпи „по едно турско кафе”, а на гръка лицето му се изкриви - няма турско кафе, казва, има само гръцко кафе…

За остров Хиос тръгна спор 30 хиляди ли са били изклани, 18 хиляди ли са изклани, както казва турския колега. Пак война… Сърбите пък бяха отбягвани от всички, никой не иска да ги слуша – от албанци, от хървати, от словенци, напомни историкът тогавашната софийска среща на учените от Балканските страни.

- Не могат да се понасят и маджари и румънци. Пълен провал! Разбрах тогава, че т. нар. „общ прочит” е невъзможен и няма смисъл, смешно е някакъв Доган сега да ни казва кое е вярно и кое не е вярно в историята…

„Ето сега в Скопие пък са полудели, там няма разум – правят си триумфални арки, огромни „антички” коне цвилят по площадите, сложили Гоце и Даме на коне; понякога ги критикувам, понякога ги съжалявам, защото е ясно, че те не искат да влизат в ЕС. Искат да си живеят в измишльотините. В Тетово само албански знамена се веят, албански университет с 10 хил. души имат, посрещат ме радушно и казват: с вас проблеми нямаме – ние сме албанци, ви сте си българи, тези между нас „античните” обаче кои са и какво искат…”

В Битоля преди пет години в нашето консулство прожектираме филм за Балканската война и след това става един и пита къде е македонският народ във войната, защо го няма? Казвам му господине, рано е още, няма го там, къде го търсите в Балканската война? „Македонците” ще се появят след Втората световна война, изфабрикувани от сърбите… Още са с портретите на Тито по канцелариите, булевардът в Битоля и той на Тито кръстен, а идва един нахалник и ми показва „Железният светилник” на Димитър Талев - направили го на „майчиния” му език! Значи Талев не е знаел на какъв език пише, та днешните в Скопие му превеждат книгите на „родния” език! Още през 1963 г. превеждат и Вапцаров на „майчиния” му език и майка му тогава, баба Елена, пише възмутително писмо, че е родила син българин, а езика й е български… Някаква лудница е там и е пълно с луди, усмихва се проф. Марков. И заключава: „Оттам обаче няма опасност. Но от неоосманизма днес опасности има, тъй като Турция е в икономически възход и си купува историци навсякъде, включително и в България. А Ердоган казва на всеослушание, че „трябва да стигнем дотам, докъдето са били нашите деди…”

 

(Бр. 2/2013 на „Златоградски вестник”)