Новини

За прескъпите „дупки” на кмета и за един дървен дирек от „време оно” в центъра

неделя, 10 февруари 2013 Златоградски вестник Златоградски вестник
    

Добре че поваляха дъждовете напоследък, за да лъсне фалша на цялостната кметска тупурдия с прехвалените му проекти.

В кв. Крушка, където приятелска фирма открадна 60 хил. лв. от бетонна стена, която не бе построена, но за сметка на това платена бързо-бързо от кмета, улицата около новата речна стена се превърна в река, по-точно в езеро. Оказа се, че построените съвсем нови канализационни отходи са толкова малки, че не смогват да поемат водата от поройните дъждове. И ето ти езерото. При всеки дъжд... И не е ясно дали фирмата изпълнител ще бъде задължена да си поправи творението.

Напомняме, че за тази „крайбрежна стена”, заедно с огромните тротоари с размери на селски площад около нея, са изхарчени над половин милион лева, но по които общината не поиска да се засади нито едно дръвче, напук на всякакви нормативни екологични изисквания, следващи се за всеки строеж.

Междувременно, без да отговори на публично зададените му въпроси в миналия брой на вестника, отнасящи се до присвояването на споменатите по-горе 60 хил. лв., разбира се с решаващата помощ на ОбА, в реката започна строежа на въпросната скъпо платена „дупка”. Което означава, че нашият национален разсипник е намерил нови 63 хил. лв. народни пари, за да ги даде на поредната си приятелска фирма. Вместо да заведе дело в съда срещу крадеца и да си вземе откраднатото…

Като стана обаче дума за „дупка”, за една друга кметска дупка, този път зелена, но също толкова голяма и скъпа, както и речната, ни отвориха очи дъждовете наскоро.

Стана ясно, че построената „зелена бетонна дупка” на кмета в центъра, току до просташкото му „трасе”, вкарало целия машинен трафик до градския площад, ще си има специален обслужващ щат от т. нар. „временна заетост”, който редовно да я чисти от кал и събиращи се води. Защото дупката за детски колела също става едно мини езеро след всеки дъжд. Така и тази безсмислица на кмета, построена от него с лъжа и подигравка към общинските съветници при обсъждането на проекта, ще се окаже не само най-скъпото, но и също толкова ненужно нещо в „обновения” център, пълен със стари ламаринени бараки, многоброен гредоред във вид на бесилки и даже дървен дирек от 1972 г., който играе и ролята на фалос в този невиждан архитектурно-строителен абсурд.

С още една друга „дупка”, последна засега, но също финансова, разбира се, ще завършим настоящата реплика. Тъй като и тя е показателна за нашия национален разсипник на обществени средства.

Въпреки гражданските реакции и предупреждения, че т. нар. „временен” понтонен железен мост е грозен и неподходящ по местонахождение (все пак е поставен точно временно до несъборения още от общинския идиот римски мост  в центъра), но и много скъп за подържане, тъй като неговото покриване с асфалт на всяко тримесечие ни струва много хиляди лева, тези дни отново видяхме как Янчев с лека ръка хвърли „в реката” още двайсетина хиляди за неговия ремонт и ново асфалтиране… Той прави това въпреки признанието му наскоро пред ОбС, че наистина този мост ни излиза скъпо и са прави гражданите, че той е непрекъснато вибриращ и не търпи дълго каквото и да е покритие… Но както си е в стила му, Янчев казва едно, ама прави друго. Хвърля безжалостно народни пари, сякаш ги е брал от дърветата в центъра, които изсече също толкова безжалостно наскоро.

Ефим Ушев

 

(Бр. 21/2012 на „Златоградски вестник”)

  

Текстове към снимки в броя 

. Айде на гредоредаааа… Бесилка до бесилка в бетонната детска градина на открито ни завеща любимия кмет, зарекъл се да се пенсионира в кметството, тъй като изхарчил бетона за Златоград за идващите десет години. Такъв архитектурен кич обаче може да се роди само в главата на един редови ненормалник.

. Градската баня, строена в края на 20-те и началото на 30-те години на 20 в. в Златоград, е първото „цивилизационно гнездо” в Родопите от този тип, изиграло огромна роля в бита на златоградчани. Сега е под прицела на кмета за събаряне. Което само потвърждава мисълта, че всяко престъпление (събаряне на римски мост напр.) влачи след себе си следващото…  

. След всеки дъжд купища кал по всички краища на града се свличат и хората ринат до безсъзнание, за да си изчистят улици и домове. Което ни най-малко не трогва Цеко вече пета година - да вземе някакви мерки и да подготви проект по проблема. И предпочита да хвърля пари и бетон в реката…