Новини

Политиката ни сега е да папагалстваме разни европриказки за приспиване

петък, 01 февруари 2013 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Основата на българското отношение към съседните държави трябва да бъдат състоянието, правата и интересите на българите в тези страни, казва в интервю за предаването "Под лупа" на ТВ "Европа" председателят на ВМРО Красимир Каракачанов. Той смята, че България не трябва да премълчава, когато се преиначават факти от българската история.

- Г-н Каракачанов, мина премиерата на македонския филм „Трето полувреме”, който си служи с полуистини и с някои откровени лъжи. Всъщност проблемът е в това, че на много места по света не познават историята за спасяването на българските евреи и като видят филма, ще си помислят, че това е истина...

- Точно така. Македония през последните години се опитва да си създаде някаква нова идентичност. Стигнаха до абсурда да претендират за Александър Велики, за Филип Македонски, за Клеопатра, за Майкъл Джексън, Барак Обама също е македонец, ако не знаете, да не пропуснем Исус Христос. Независимо от добрата воля на България, през последните 20 години всички македонски правителства, с изключение на това на Любчо Георгиевски (1998 – 2002), се опитваха да злепоставят България, претендирайки за македонско малцинство, да се разреши изучаването на т.нар. македонски език и т.н. Тези опити не минаха, тъй като в Европа има достатъчно грамотни хора, които разбират за какво става дума, те се опитват да спечелят на своя страна еврейското лоби. Евреите са чувствителни към Холокоста и няма как да е иначе след това, което се е случило през Втората световна война. И тъй като България трудно може да бъде притисната с това, че сме били убийци, окупатори на Македония, татари – това хората по света не ги вълнува – се прави този филм, от който излиза, че българите са измислили Холокоста и са го приложили в Македония. Тази македонска пропаганда е съпроводена с голям бюджет. Всяка година македонското правителство отделя между 20 и 30 милиона долара, с които финансира подобни проекти. Не само филми, но и книги. Поканват някой не много известен западен историк на държавни разноски в Македония, след това той пише книга и те му я издават. Имаше подобни книги в Германия и Великобритания. Всяка година те отделят средства, за да сеят омраза към България. Този филм не е направен само, за да ни злепостави. Той е направен, от една страна, за да създаде негативен образ на България, но от друга – да създаде някакво съчувствие у силното по света еврейско лоби.

-  Очевидно Македония отдава голямо значение на този филм. На снимките присъства премиерът Груевски, а на премиерата той беше придружен и от президента Георги Иванов.

- Основната част от парите за филма – 1,5 млн. евро, са отпуснати от македонското правителство. Няма как да бъде убеден който и да било, че филмът е творческо хрумване на някой си режисьор Митровски. От интервютата на този Митровски се вижда омразата към България. Той нарича българите фашисти, убийци и т.н. Този филм действително е една гнусна антибългарска пропаганда, част от усилията на управляващите в Скопие да злепоставят България.

-  Медиите в Македония, които направиха Дарко Митровски по-известен от Копола и Спилбърг, взети заедно, пишат, че той е показал купища документи, които доказват тезите му във филма...

- Годината все пак е 1943-а и има много документи. Излязоха много книги, и то от еврейски автори, които признават заслугата на България за спасяването на евреите. Между другото, миналата година Скопие се опита да организира в Ню Йорк една конференция и тя беше осуетена не от българската дипломация, а от самите евреи. Дойдоха евреи от Лос Анжелис, Ню Йорк и казаха – чакайте сега, какво правите? Това не е вярно. Ние сме тези хора, ние сме живи, защото бяхме спасени от българския народ и българската държава тогава. Тогава номерът не мина. От онова време има много документи, кинохроники. Във филма на вагоните пише БДЖ и има само български войници, а истината е, че германските войници товарят евреите във вагоните. Има снимки, които са публикувани. Натоварени са онези евреи, които не са били български граждани. Имало е случаи на евреи, които са имали протекцията на българската държава, са арестувани и след това освободени. Германците депортират само евреи, които са граждани на Гърция или Югославия. Тук българската държава няма как да се намеси, тъй като тези територии са окупирани от Вермахта. Немците решават какво да се случва. България администрира тези области, за да могат германските войски да бъдат изпратени на Източния фронт. По тогавашните спогодби териториалните спорове е трябвало да се решат след края на войната. Така че България няма никаква вина за депортирането на евреи от Тракия и Македония. Напротив, целият свят знае и еврейската общност е благодарна на цар Борис ІІІ, на Българската православна църква, на българските интелектуалци за това, че се застъпиха и българските евреи бяха спасени.

-  Могат да се видят и кадри, на които се вижда, че българските войски в Македония са посрещнати тогава като освободители...

- Целият филм е за мач между футболните отбори на „Македония” (Скопие) и „Левски” (София). Според филма излиза, че понеже футболистите от Македония са напуснали терена и са протестирали, за това те са наказани. Има обаче една снимка, на която се вижда как двата отбора поздравяват публиката. И там се вижда, че играчите на „Македония” поздравяват с вдигната ръка, докато тези на „Левски” не го правят и затова те са наказани с 10 000 лв. глоба по тогавашните разпоредби. Според филма македонските футболисти били репресирани, понеже треньорът е евреин. Той наистина е евреин и е натоварен на ешелоните, но с намесата на българския министър на вътрешните работи д-р Станишев на гара Пирот е свален от влака, оживява и до 70-те години си е треньор в Югославия.

-  Има много неща, които не съответстват и са на пръв поглед дребни, но изкривяват нещата...

- Бихме ги приели за дребни, ако филмът е добросъвестен. Но той не е. Има кадри как пияни български войници в центъра на Скопие стрелят и избиват хората. Това е абсурдно. Целият филм е направен да злепоставя България. В целия филм няма и една дума за нацистка Германия. България е основният виновник. Човек, който не е запознат, ще остане с впечатлението, че България е измислила Холокоста и го е провела в цяла Европа.

-  Как ще коментирате кражбите на история – не само от България, но чак и от древна Елада?

- Това е абсолютна шизофрения. Има интернет, македонците могат да пътуват, да се информират. Истината не може да се скрие. Те действително се опитват да създадат една нова национална идентичност. Доскоро крадяха предимно българска история, сега крадат почти цялата антична история. Розетският камък бил написан на македонски, Исус Христос бил македонец, Обама бил от Битоля и т.н. Малоумщини, които будят само смях. Тази патология ражда омраза и предизвиква негативната реакция на Гърция. Вината не е толкова на македонците, колкото на нас, българите, понеже ние си мълчим. На македонската пропаганда, която харчи 20-30 млн. долара годишно, българската държава не похарчва и стотинка, за да обясни за какво става дума. И един българин от Македония, Митко Григоров, издаде една книга, в която с документи показва истината – „Македонската нация. Престъпление и наказание”. Един българин от Македония се опълчва на цялата държавна машина. Въпросът е къде сме ние.

-  В последно време се заговори за по-активна политика спрямо съседите, за т.нар. червени линии, от които България няма да отстъпва...

- Въпреки че ние от три години критикуваме българския външен министър, аз не мога да не изразя задоволство, че най-накрая подобно нещо започва да се прави. Надявам се да се подходи сериозно. Не трябва обаче да търсим много червени линии. В отношенията си с нашите съседи ние трябва да имаме една червена линия и тя е положението на нашите сънародници в тези страни. Състоянието, правата и интересите на българското население там. Не може да се мълчи, когато в Македония има милион и двеста хиляди българи, подложени на промиване на мозъците, а тези, които заявяват, че са българи, са репресирани. Не може да продължаваме с тази политика на щрауса с главата в пясъка и да папагалстваме разни европейски приказки, които на Балканите за съжаление са неприложими.

Интервю на Николай Лефеджиев

 

(Бр. 21/2012 на „Златоградски вестник”)