Новини

Министър Симеон Дянков готов да помогне - дава пари за околовръстно на Златоград

сряда, 09 януари 2013 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Ако обаче ги поискаме… Кметът Янчев по матросовски упорит – не ще и да чуе за „такова нещо”

  

Не всеки ден можеш да видиш член на българското правителство в Златоград.

Още повече – рано сутрин, някъде към осем, по яке, сам, без охрана… И още повече, когато този член е един от „тримата големи” в днешното правителство, вицепремиер. Става дума за министъра на финансите Симеон Дянков, когото срещаме една неделя в началото на този месец, как се разхожда в ранно утро по главната улица на града.

И след обичайните ни поздрави и нормални любезности, не пропускаме не само да го питаме, но и да му разкажем за някои текущи проблеми на Златоград.

Вицепремиерът се усмихва, 

че сравняваме „трасето”  

в центъра с АЕЦ „Белене” по безсмислие и скъпотия. Тъй като е трудно да се каже, че десетина милиона лева са равни на 22 млрд. лв. Съгласен е обаче, че може да го причислим към другата скъпа безсмислица в страната – „Цанков камък”, тъй като и там става въпрос за бетониране коритото на река и за който и той смята, че по финансовите вложения в него ще произвежда най-скъпия ток в Европа. При това смешно малко като количество и неизвестно кога като старт на производството.

Така и нашето „трасе” – след отварянето на пътя за Маказа, а и на пунктовете при Рудозем и с. Арда след някоя и друга година, то ще „превозва” и ще служи на много скромен поток от коли и хора. Затова пък никога вече няма да имаме хладината и естествения изглед от централна река под старинен мост. Но ще си имаме „бетоново-асфалтови” жеги и газово-бензинови мръсотии, примесени с масла и форсиращи мотори точно в центъра на града - обратно на тенденциите в цяла Европа машинния поток и мръсотия да е далече от градските центрове и площади…

Като разумен и практичен човек, министър Дянков съжали за погубената екосистема чрез станалото бетониране на реката, съгласи се и за това, че наистина е било по-разумно да се разширят където може и асфалтират старите артерии към кв. Граничар, но не пропусна да отбележи, че кметът ни е бил много настоятелен за сегашното изпълнение и похвали активността му… И добави: „Парите за този проект са много стари и трябваше да се използват. Но не могат да бъдат насочени за нещо, което не е поискано от ръководещите общината.”

Казахме на Дянков, че неговият колега Цветан Цветанов е откроил наскоро в Златоград проблемът на Чепеларе с трафика в центъра на града и че са заделени 16 млн. лв. за околовръстно шосе там. И после, когато видял строежа в златоградската река, се е убедил, че и тук залагаме „чепеларския” проблем.

„Да – каза г-н Дянков – наистина заделихме пари за Чепеларе, защото там положението е нетърпимо за хората и ръководството е извело проблема като приоритет. Истина е обаче, че и Златоград може да има подобно решение за околовръстно, може би ще трябва още един мост над реката да се направи и да се изведе част от трафика директно към граничния пункт. Ще говоря с Янчев да видим какво може да се направи…”

Бяхме абсолютно сигурни, че Дянков ще разговаря с Янчев за този проблем. Просто защото виждахме пред себе си един умен и деен човек, който умее да слуша другите и от две думи разбира какво е „цялото изречение”, какъв е проблема и какво трябва да се направи…

Знаехме обаче и с кого ще говори – с най-големия противник на околовръстния път за Златоград, който за да си пробута тъпото „трасе” до площада (разбирай - да „усвои” парите по него), беше готов и в огъня да влезе, всякакъв разум да отхвърли, включително чрез всевъзможни лъжи и фалшификации.

В това се убеждаваме 

още на другия ден  

На срещата с бизнесмени в Стария град, когато искаше от присъстващите да му дават предложения за новия план за развитие на общината, без никой да е повдигал въпроса, като гузен и негонен, Янчев побърза да каже: „Околовръстно обаче няма да правим, не ни трябва да търсим 20 милиона за такова нещо…”

„Ето, това е, дами и господа съдебни заседатели!” – както би казал героят на Илф и Петров от „Златният телец”… Царят дава, пъдарят се запъва – Дянков е готов да разговаря и да намери пари за околовръстно шосе на Златоград, защото вижда проблема на един град за години напред. Среща обаче бетонния вожд насреща си, който не ще и дума да чуе за „такова нещо”! Който предпочита да прокарва пъклените си планове за града чрез лъжи и сега ще кажа още как.

Присъствам лично на заседание на ОбС преди време, когато съветниците обсъждат проекта за ремонта на площадното пространство. И в хода на дебатите съветничката Кръстева, както и някои други, се противопоставя на бъдещия „сух басейн” в зелено, непосредствено до трасето, в който децата да се засилват и да се търкалят с кънки и други колела. По думите на Кръстева, които съм запомнил, там ще е самото трасе, коли ще хвърчат и е опасно да играят току до него деца с кънки, може някаква беля да стане… „И лично аз няма да гласувам такова нещо!”, заключава Кръстева. Веднага кметът Янчев взема думата и казва: „Да, наистина не е удачно там да има такова колело за деца, ще се съобразим и ще коригираме проекта…”

 Лъжецът обаче 

затова е лъжец  

– да казва едно, а да прави друго. Така както е „успокоил”, т. е. приспал съветничката Кръстева и другите наивници, така „си го е преметнал на другата страна”, както казва народа и сега какво да видим – голямата зелена дупка в центъра, точно до любимото му трасе, с големи чакълесто-руднични дувари е зейнало на мястото, където единствено бе останала земица, която можеше да се превърне в зелена градинка с цветя. Не с храсти върху бетон, поръсени с пръст, каквито ни засаждат в момента… Но пак да повторим, лъжецът затова е лъжец, за да лъже.

Къде е сега обаче вечната кметска съветничка Кръстева, заела единствено правилната позиция тогава срещу тази бетонна глупост за деца до шосето? Няма яяяяяя… Изчезна та се не видя Кръстева, да попита лъжеца защо не си държи на думата, а строи глупости в малкото останало небетонирано в центъра, неприето дори на обсъждането в ОбС. Да оставим настрана, че имаше и граждански реакции, също против „дупката”!

И за да покажа, че лъжата наистина е в стила и в характера на нашия кмет, нека напомня и дебелата му лъжа, изнесена пред цялото гражданство чрез местната телевизия, а по-късно отново и пред съветниците, как се поучил от гражданските критики по проекта за градския парк и няма да строи спортни площадки там, както било заложено първоначално…

Сега всеки може да отиде и да види огромните бетонни площадки, заемащи три четвърти от самия казармен терен. Да види как вместо градски парк имаме построена огромна детска градина, повтаряща, но в по-големи размери, всичко онова, което всяка детска градина и всяко училище има като наличност в своите дворове и спортни зали… С което кметът и обкръжението му достига върха на скудоумието си, профанизирайки до степен на идиотизъм градския център - чрез популистко вдетиняване, сякаш децата ни никога досега не са имали детски площадки, а детските и училищни терени нямат нито една люлка и нито един терен за спорт. И най-сетне – сякаш не строим спортен център за милиони в Малка река, та целия ни център трябва да е осеян със спортни „зони” и детинщини…

С тази популистка 

инфантилизация

на градския център  

общинският идиот постига само едно – той отнема на по-голямата част от населението в града, а именно средното и възрастното поколение, полагащото им се и на тях пространство в центъра за отдих и социални контакти. Натиквайки ги така единствено в кръчмите и пенсионерските клубове. Това е, което постига общинският идиот с популисткия си инфантилизъм – разделение на населението по възрастов принцип, отнемайки пространство и въздух на по-голямата част от него. Защото колко от възрастното поколение ще може да си позволи ежедневно изкачване на изкуствените стълби на „Бучето 2”, което ни направиха? Още по-малко от средното поколение ще намират нещо общо за себе си сред крясъците на деца и спортуващи в огромната детска градина на открито, която ни завещават, вместо дълго чакания зелен парк! И сега пространството, което трябваше да обединява хората от различните възрасти и да привлича с обща цивилизационна ценност, присъща на всяко парково пространство по принцип, е призвано да ги разделя тук със заложената му идейна същност на популисткия инфантилизъм. Защото вместо зелен парк, имаме театрална декорация, преимуществено осеяна с гредоред във вид на бесилки, с което градския център се превръща в метафора за управлението на днешния кметски екип – да изсечеш дърветата, а гредите от тях да ни ги забучиш като атракция… Тази глупост обаче ще компенсираме с повече крушки за осветление, които вечер комплексарски да съзерцаваме. Както селяните, въздишащи от нерадостното си битие, отишли на театър за живота на графове и принцеси…

Ще завършим с това, което започнахме – със сутрешния ни неделен разговор с министър Симеон Дянков. Той искрено не разбираше защо едно равно градско място е трябвало да стане изкуствен насип със стълби и толкова много набучени греди. Но с присъщия си оптимизъм се надява както то, така и „трасето”, да стане хубаво…

Хубаво като „Цанков камък”, казваме ние. И разбира се – не по-малко безсмислено и безполезно от него.

Ефим Ушев

 

(Бр. 19/2012 на „Златоградски вестник”)