Новини

Кой и защо у нас приема бетонното „трасе” на кмета

понеделник, 05 ноември 2012 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ В мястото, определено за градски парк, продължават да трупат купища чакъл, след като преди това изнасяха пръст оттам цяла седмица… От естествена равнина, правят бърчина, за да изписват разходи за милиони – коментират граждани 

 

 

Няма да скрия задоволството си, че предишния брой на вестника породи множество, при това разнопосочни реакции сред читателите ни. Които пък ме предизвикват към едно по-специално откровение и обръщение към всички, за да разясня виждането си не само по изнасяните там проблеми – то е достатъчно ясно и категорично, видно от коментарите по тях в една поредица броеве.   

С риск да прозвучи доволно скучно за някои, бих искал накратко да кажа какво значи в една малка община да излиза вестник, но и какъв е смисълът от това излизане за обществото, така щото то да има самочувствие на такова, отърсило се и загърбило (дали?!) страхове и комплекси от най-различно естество. И най-вече дали може и дали иска да поеме отговорност да се чувства общност, защото е много по-лесно да сме безмълвни индивиди в блато. Каквато роля, впрочем, са си избрали да играят индивидите в ОбС, обединявани, кажи-речи, единствено от лакомията си за пари и унизителното си раболепие пред кмета. Който пък им отвръща с тлъсти заплати и с хвалебствия в интервютата си из разни медии колко „отговорно” работят и колко е „мъдър” председателят…

Не такава е задачата 

на един вестник,

не такъв е и смисълът от неговото излизане. Макар да съзнавам, че „такова е положението” с печата в страната ни в момента, видно и от докладите на ЕС, където се говори за него като „обслужващ властта, свързан финансово с нея”. И значи -категорично несвободен.

Аз пък също толкова категорично смея да разгранича нашето издание от подобна преса и не желая да се съизмервам с нея, с което опровергавам и плъзналите наскоро, все във връзка с излизането на предишния ни брой, „спонсори”, които заявявали в свои среди, че, видите ли, вече „спират да дават пари на вестника”…

Затова уведомявам читателите, че след 1991 г. (ЗВ излиза от 1990) никой не „дава” пари на вестника. Той се издържа изцяло от собствената си дейност, която включва продажби, абонамент и някои платени публикации, присъщи на всяко издание. Така че можете спокойно да подлагате най-малкото на съмнение всякакви появяващи се около вас „спонсори” на ЗВ. Просто защото такива няма…

Разбира се, вестникът трябва да се съобразява с вкуса и възможностите на аудиторията си. Но ако трябва да „възпитава” и развива своя такава, което върши от самото му стартиране, той неизбежно влиза в конфликт, създава някакъв вид обществено напрежение. Но без такъв конфликт и без определено напрежение, вестникът би деградирал, защото избягва от същностните си функции на обществена арена. По примера на Гео Милев, който в своето време пледираше за „оварваряване” на поезията, мисля че и сега има нужда от оварваряване на печата - за да бъде той наистина културна реалност. С която или се съобразяваш и приемаш, или не приемаш, оставайки в собствената си викторианска псевдонравственост.

Ето случай, който ясно илюстрира защо вестникът ни „избира” да не бъде блато, което са си избрали тлъсто платените кметски съветници, а действена демократична територия за всички граждани.

Наскоро мой колега, читател „от вън”, както наричаме абонатите извън Златоград, ми разказваше как подметнал на кмета при една среща, че е много критикуван във вестника, а това не било добре за него. Отговорът бил, меко казано, нагъл - „Ушев не приема друга гледна точка”. И тъй като ставало въпрос за критиките по т. нар. бетонно „трасе”, аз наистина дължа отново да кажа - да, наистина не приемам гледната точка на кмета и заместничката му по това отвратително „трасе”, което всъщност не е никакво трасе, защото спира зад общината, до мостчето, което изкъртиха. Това е проект, който устройва само личните джобове на малка група лица, лиши ни от голяма част централна зеленина с множество дървета, лиши ни от старинен, характерен за историята и строителната традиция на града мост и най-важното – вкарва в центъра на града машинния трафик, вместо да го изкара оттам, както правят в цяла Европа.

Да, не приемам абсурдното  

и налудничаво изливане на 

милиони народни пари в реката,  

при наличието на огромни проблеми за решаване в общината и още повече – при наличието на срамния вид на истинското трасе към границата в района на Табахната. Не мога да приема изливане на пари нахалос, с единствената цел да се бетонира една красива и вековна река, около която някога се е зародил животът в този град. Не приемам това безсмислено пилеене на пари, което ни отнема реката с тъпата цел да си направим 5 дка паркинг в самия център. А знаем, че огромните паркинги носят само огромна мръсотия и шум за гражданите. Натъпквайки реката от двете страни на водослива със стотици кубици бетон, променяме фатално самия климат в града ни, с дългосрочни грозни последици за всичките й жители. Нещо, което „общинският идиот” не може и не иска да осъзнае. Смятам, че всичко това може да бъде прието единствено от лично облагодетелствани безотговорни лица, но и от традиционно ласкаещи властта местни кретени, разбира се – отново с лични интереси, нямащи нищо общо с обществените. Така че, да, не приемам тази „гледна точка” и имам право на това.

По думите на Волтер, обаче, съм готов да се боря до смърт за това да може и другият да има свободата на своя гледна точка, както и на възможността да я каже… Точно така и направих в този случай – въпреки че не я приемам, отделих място „на шир и на длъж” във вестника, за да се оповести и изкаже другата, тяхната гледна точка. Както в обширен официален материал за „бетонния” проект, подаден от общината, така и още по-широко, чрез интервю с неговия платен ръководител – заместник-кметицата.

А как постъпиха те, въпросния управляващ тандем, според които не съм приемал друго мнение? По повод клеветнически фалшификат срещу моя публикация и срещу мен самия, написан от един платен „агент” и публикуван в кметския сайт, написах уточнение, предложих го с официално писмо до кмета за публикация в същия този сайт, но познайте от първи път какво стана… Демагогът кмет, понастоящем главен градски бетонджия, отказа това „друго” мнение да бъде оповестено в общинския сайт! Което, разбира се, не му пречи да клевети как „Ушев не приема друго мнение” - онзи Ушев, който на няколко пъти публикува тяхното мнение по просташкия им проект, въпреки несъгласието си с него…

За един друг случай  сме писали,

но нека го припомним пак  

– излиза кметът пред съветниците и пред местната телевизия и заявява, че е приел гражданските критики и няма да строи спортни площадки в градския парк. Започва обаче строежът и какво да видим – централните зони в този бъдещ парк са заети именно от „спортните зони” на лъжеца, пардон – кмета… Питам работниците там защо вдигат нивото с 3-4 метра насипи от пръст и чакъл. Казват дойде кмета и нареди да вдигаме. И никой от членовете на блатото, от онзи управляващ „общински идиот”, не вдига глава да попита: защо, аджеба, г-не кмете, излъгахте за същността на проекта и правите от една естествена градска равнина баир… Защо към ненужните ви „спортни зони” хората и майките с детските колички трябва да се катерят по изкуствено направени височини, а не да влизат нормално в зеленото пространство, което толкова много искахме и изстрадвахме в борба с тъпи и алчни общинари, които бяха решили да си строят тук жилищни блокове, кръчми и хотели…

От другата страна на „парка” пък, откъм сградата на „Горубсо”, гледам един ден, как се довършват бордюрите, циментирани вече чак до бетонния бункер на кмета по-долу. След три дена обаче гледам как ги къртят и изнасят разкъртения бетон, и питам пак работниците: защо, другари, къртите готовите, чисто нови бордюри… Дойде, казват ми, кмета и каза да ги махаме, дошли са друг вид бордюри и ще слагаме от тях… Бетон има, а Цеко, вместо да си гледа кметската работа, като един нов Чаушеску търчи по обектите, не сваля телефона от ушите, от всичко разбира, дава нареждания, ще плаща! А блатото мълчи, нищо не види и не пита за тази разсипия! Мълчи и взима заплати!      

Ето защо казвам, че този човек е един най-обикновен лъжец. Лъжец, който в условията на пълна безкритичност от страна на платени идиоти, прави каквото си иска и за нищо никого не слуша. И дори когато те слуша, да знаеш, че не чува. А онези около него, заставащи в ролята на морални блюстители в стил „ох, как така, толкова остро критикуваш нашия човек”, бих определил просто като позакъснели „викторианци”. При това слепи… Които също си мълчат и чакат робски, белким им плати парите, дето им дължи.

„10 хиляди кубика бетон  

ще излеем в реката” - 

похвали се гордо пред съветниците кметът наскоро. И още около 1000 т метал… По този повод слушам някои хора да казват, че може пък и хубаво да стане… Такива ги пращам на Цанков камък – да видят каква бетонна хубост имаме в планината, да й се ненагледаш… Хубост за над 200 млн. лв., която скоро няма да влезе в действие, защото бил „много сложен обект”, а когато влезе в действие ще дава…5 МVt ток.

„По-голяма глупост от това не можеш да си представиш! – коментира при един оглед там премиерът Борисов. – Да бетонираш едно огромно дере в планината, за стотици милиони лева, за да чакаш от него смешно малко ток… Няма по-голяма глупост от това!” При това, въпреки огромното бетониране, „камъкът” на Цанко тече отвсякъде и създава и други проблеми… Тогава, какво да кажем за златоградския „камък” на местния „Цанко”, който отскоро нарекохме Цеко? Ще си имаме нова, бетонна хубост ненагледна за 5 млн. лв. в центъра, и какво? Нима това ще намали неговата безсмисленост и глупост? Значи ще критикуваме безсмислиците на предишните идиоти, а нашите безсмислици ще ги превъзнасяме и ще режем ленти… Защото, може би, няма по-хубави и по-умни от идиотите, когато са наши.

И друга една върховна глупост каза главния бетонджия пред съветниците – че направил сметка за нов мост на мястото на временния железен в центъра и щял да ни струва някъде 2-2.5 млн. лв., че и нагоре. Двайсетина метра преди него и двайсетина метра след него ще трябва да се бетонират в речното корито, обясняваше кметът като умопобъркан пророк, но нито един от заобиколилите го апостоли не отвори уста, за да каже, примерно: г-н главен бетонджия, имаме вече 10 млн. лв. заеми да изплащаме, колко още ще трябва да вземем, за да се кротниш? Пък и за какво ни е там друг мост – махнете тази метална грозотия, продайте я за скрап и запушете с тез пари някоя и друга дупка в бюджета, който заедно с теб и без това здраво опоскваме… Такъв мост беше нужен, ако го нямаше новия бетон към сиера. Сега има един мост, наричан текстилски, има го и този, който правим до сиерата, за какво ти е още един… Почистете само коритото и преливниците на римския мост, сложете крушки на фенерите да светят, щото затова има там сложени фенери, и това е…

Не, такова нещо няма да чуете от „общинския идиот” – ще търсим още милиони, ще правим още безумия, ще бетонираме още от реката… Въобще, докато има река, все ще бетонираме. Какво иначе ще прави маданската приятелска фирма, да фалира ли?                        

И сега ще си позволя  

онова „скучно” отклонение,

за което предупредих по-горе 

Не знам дали някъде някога съм прочел това или просто се е оформило в мен в резултат от дългата ми работа като вестникар и журналист, но смятам, че в процеса на освобождаването на периодичния печат от опеката на властта и всякакви дребни властолюбчета и кариеристи тип Цеко, „нравственото” възмущение е лош водач. И съобразяването с него би било не просто падението на всяко издание, но и негов срив по пътя на извоюването на определена независимост от управляващи простаци. Защото задачата на вестника е една-единствена – да дава поводи и храна за размисъл на обществото, чрез представянето на различни гледни точки и позиции по значими обществени  проблеми. Но не само – изданието трябва да има и свободата както за начина, така и за инструментариума, с който те да бъдат представяни на читателската аудитория. След което тези изложени позиции могат да бъдат коментирани, анализирани, дори опровергавани. Но веднъж публикувани, те създават онази „нова” действителност от нашия общ свят и влияят по свой начин на четящото общество. Което обикновено или мисли, или се гневи…

Само така приет, обаче, печатът е не някаква странична, а неделима част от съвременната култура - когато на него не може да се гледа като на обслужващ, едва ли не „цехов” придатък на поредните алчни управници.

Нещо, което не влиза в намеренията ни, читатели златоградски, вече двайсет и три години… Което би трябвало да бъде и ваша гордост.

Всъщност, общество, което е готово да жертва реката, зеленината и останалите тук-таме старини в името на въздушните кули и мостове на един малокултурен ненормалник, не е общество, а сбирщина някаква. Която не заслужава не само вестници и книги да й издаваш, но и „добър ден” да й казваш… И може да бъде оставена камъни и бетон да яде. Или в най-добрия случай – да си чука главите  с тях!  

Ефим Ушев

 

(Бр. 15/2012 на „Златоградски вестник”)