Новини

Първия олимпийски медал за България спечелен от родопчанин през 1896-а

петък, 02 ноември 2012 Златоградски вестник Златоградски вестник
    

Покрай страстите от наскоро отминалата Олимпиада, се зачетох в „История на олимпийското движение” от проф. Райна Бърдарева, дошла наскоро лично в Златоград, за да представи новоизлязла книга из историята на спорта в Златоград.

В раздела за хронологията на българските медали тя отбелязва, разбира се съвсем некатегорично, че на първите олимпийски игри в Атина през 1896 г. родопчанинът Георги Капушев „може би е взел медал” за България; на стр. 308 авторката пише:

„В историографията ни особено умилителна е апологията на Георги Дичев от Балабановия род на с. Стойките, Смолянско. Борбата го прави популярен. Прикачат му и ново родово име – Капушев. С изявите му е свързан и медалът, намерен в землището на селото…” Уточнява се обаче, че според експертиза на МОК от 60-те години, този медал е възпоменателен, връчван на всички участници – състезатели и длъжностни лица. На него е изобразена богинята Нике и като него има още два в страната, изложени в Музея на спорта в София, единият от които от Междинните олимпийски игри в Атина  - 1906.

Проф. Бърдарева се спира и на другата теза – че носителят на сребърен медал тогава Георг Цитас, е всъщност Георги Капушев. Цитас, според Гръцката федерация по борба, е роден през 1872 в Смирна. Миналото му пък, според устни спомени в Стойките, се свързва с Мурсал бей, чийто корени също са някъде оттам. За нашия Капушев обаче е известна само датата на смъртта му – 1916-а. Участието в игрите на Първата олимпиада, казва Бърдарева, не се е основавало само на националната идея и нищо не би попречило на Капушев да участва… Но тази „теза” автоматично се изключва само от факта, че намереният в Стойките медал е бронзов, установено категорично след поисканата от Гърция идентификация на медала…

В архива на някогашния треньор по борба в Златоград Боян Пелтеков, който той ни предостави за ползване, намираме неподписана публикация от 2001 г., явно от човек врял и кипял в спорта, защото започва така:

„Още в началото на статията искам да споделя, че преди десетки години в школата за треньорски кадри по борба към ЦС на БСФС в „Дианабад”, един от курсистите ми загатна за нещо невероятно, но доста убедително – медал от първата Олимпиада в Атина през 1896 г. и то по борба. Този мой курсист се казваше Боян Пелтеков от Златоград, треньор по борба, но се поболя и всичко прекъсна”.

По-нататък в спомена си авторът разказва как продължил да търси колеги и приятели на Пелтеков и така попаднал на Иван Пановски, родом от Кнежа, живеещ в Мадан, бивш треньор по борба, който му обещал да донесе писмен документ по проблема. Видели се на 35-то световно по свободна борба през 2001 и получил копие от писмото на Вл. Стойчев до директора на училището в с. Стойките (с подпис и печат на БОК), с което се изисква медалът, както и родоизследването на Васил Капушев. Именно в тази книга („Свята памет. Родова история 1750 – 2000”), се твърди, че медалът, намерен в една от ливадите край с. Стойките през 1961 г., е първият олимпийски медал за България. Изложен в училищната витрина като исторически експонат, той бил видян от гостуващи софиянци, които след завръщането си съобщили на шефа на БОК ген. Вл. Стойчев. Който пък веднага с официално писмо до директора на училището изискал да му бъде изпратен експонатът, за да му се направи експертиза. Предаден на журналиста от в. „Отечествен фронт” Цанко Александров, тази реликва се съхранявала в БОК, но по-късно изчезнала. Притежателят на този медал според автора на посоченото родоизследване, е Георги Капушев-Гого, който в годините около 1896 бил овчар в Гърция, известен пехливанин и непобедим здравеняк.

Спомена на спортния деятел от 2001, чието име засега не установихме, завършва с изречението, че медалът от Стойките „…от три години насам липсва, но ще продължа да го издирвам до установяване на истинността и къде се намира”. 

Ефим Ушев

  Българските медали от всички летни Олимпиади   Атина 1896 - без медал   Париж 1900 - не участваме Сейнт Луис 1904 - не участваме Лондон 1908 - не участваме Стокхолм 1912 - не участваме Антверпен 1920 - не участваме Париж 1924 - без медал Амстердам 1928 - без медал Лос Анджелис 1932 - не участваме Берлин 1936 – без медал Лондон 1948 - не участваме Хелзинки 1952 - 1 медал (бронзов) Мелбърн 1956 - 5 медала (1 златен, 3 сребърни, 1 бронзов) Рим 1960 - 7 медала (1 златен, 3 сребърни, 3 бронзови) Токио 1964 - 10 медала (3 златни, 5 сребърни, 3 бронзови) Мексико 1968 - 9 медала (2 златни, 4 сребърни, 3 бронзови) Мюнхен 1972 - 21 медала (6 златни, 10 сребърни, 5 бронзови) Монреал 1976 - 22 медала (6 златни, 9 сребърни, 7 бронзови) Москва 1980 - 41 медала (8 златни, 16 сребърни, 17 бронзови) Лос Анджелис 1984 - не участваме Сеул 1988 - 35 медала (10 златни, 12 сребърни, 13 бронзови) Барселона 1992 - 16 медала (3 златни, 7 сребърни, 6 бронзови) Атланта 1996 - 15 медала (3 златни, 7 сребърни, 5 бронзови) Сидни 2000 - 13 медала (5 златни, 6 сребърни, 2 бронзови) Атина 2004 - 12 медала (2 златни, 1 сребърен, 9 бронзови) Пекин 2008 - 5 медала (1 златен, 1 сребърен, 3 бронзови) Лондон 2012 - 2 медала (1 сребърен, 1 бронзов)

 

(Бр. 15/2012 на „Златоградски вестник”)