Новини

ГЕРБ или военния комунизъм в ХХI век

понеделник, 29 октомври 2012 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Евгений ДАЙНОВ

 

 

...РПУ-Пещера рапортува на министър-председателя, че е задържан камион с брашно, който се е опитал да напусне града, за да закара товара до Брацигово. Шефът на РПУ-то получава похвала, че бдително е предотвратил спекула с хляба на народа.   Не, това не е – все още – новина от тия дни. Това е новина от края на 1996 година, когато хлябът в България свърши. Новината от тия дни е, че министърът на аграрните работи на ГЕРБ прави тотална проверка за "нерегламентиран" износ на хляба на народа. Така се почна и през 1996-а. И се свърши с пълната забрана за пренасяне на зърно и брашно откъдето и да е закъдето и да е. Междувременно правителството беше казало, че който прави от брашното не хляб, а банички, е враг на народа. (Та се наложи да мина на банички, от което пък ми се развихри гастритът и качи холестеролът...). Паралели между

управлението на Бойко Борисов

и на Жан Виденов

се правят от ранната пролет на тази година – от момента, в който се разбра, че правителството е решило да смачка пазарната икономика, за да прехвърли контрола върху националните ресурси към шепа свои приятели-монополисти. Това, разбира се, е класическа "путинизация" – онова събиране на икономическа мощ на върха на пирамидата, което наблюдаваме в Русия, Беларус и другаде. В българския случай обаче беше ясно, че ГЕРБ няма да се спре на спирката "Путин". Ще отиде по-надалеч – дори не към комунизма, а към военния комунизъм. Към онзи комунизъм, при който репресивните органи на държавата директно контролират всички процеси в икономиката. Това започна да се случва в момента, в който ДАНС – контраразузнаването – бе хвърлено да проучва ценообразуването, а сетне всички репресивни органи на държавата бяха задействани, за да разследват износа на зърно. Дотук се стигна защото, за разлика от модела "Путин", у нас държавата е пряк участник в олигархията – в онзи картел, който се формира от приятелите на властта. И нейният, на държавата принос към картела е "ин кайнд", както казват в Брюксел – т.е. чрез

услугата "репресия на неудобните"

Е, и държавните мъже си вземат по нещо по-материално. Докато разследва диверсията с хляба, оказва се, аграрният министър е платил някому 100 000 лева за създаването на профил във Фейсбук – нещо, което дори аз, технически неграмотният, правя за пет минути и не ми струва и пет лева. Механизмът на деградацията от пазарно общество към военен комунизъм е отдавна изследван и добре изучен; затова в последните месеци расте очакването Борисов да се окаже следовник не на някоя одобрена от Европейската народна партия фигура, а именно на Жан Виденов. Със съответните последствия за народонаселението. Механизмът е неумолим, защото има собствена логика, която надделява над субективните желания на ГЕРБ. Всичко тръгва от

монополно-картелното

превземане на икономиката

което се осъществява някъде от лятото на миналата година, но особено се ускори от пролетта. Щом има монопол – няма конкуренция. Щом няма конкуренция, цените хвръкват нагоре, тъй като точно това е монополното изкушение – да ползваш доминиращата си позиция, за да доиш потребителя с цени, по-високи от пазарните. И цените хвръкнаха. Токът и горивата се качиха, за да печелят монополите в енергетиката и горивата. Монополните цени на тези основни фактори на производството бутнаха нагоре всички останали цени. Накрая се появи правителството, за да натиска крайните цени надолу – чрез пряк терор върху даден сектор (в случая – на хлебопроизводството) и чрез формирането, под егидата на правителството, на търговски картел, който да поддържа "стабилни" цени в продължение на три месеца. Крайният резултат – винаги и навсякъде – е един и същ. Когато в една монополизирана среда правителството натиска цената на някой продукт надолу, този продукт просто изчезва от пазара. Това стана както при комунизма, така и при опита на Жан Виденов да възроди основните му елементи. ГЕРБ са подкарали нещата към поредния си фарс – към изчезване на хляба. Тези неща са подсъдни дори по българските закони – да не говорим за европейските.

Това са криминални престъпления,

за които се лежи в затвор

Правителството обаче си позволява такива фриволности най-малко по две причини. Първата е установеният от ГЕРБ контрол върху съдебната система. Самият премиер си призна, че е опъвал чадър над Мишо Бирата. За това, според закона, незабавно трябва да бъде разследван от прокуратурата и съден. Нищо подобно обаче не се случва. Аграрният министър също трябва да бъде разследван и съден за картела между три хранителни вериги, който лично той създаде. Правосъдието обаче пак се прави на дръж-ми-шапката. Втората причина е, че правителството успя да наложи мутренски нрави на всички етажи на цялата икономика и особено – в най-монополизираните сфери. Официални лица – държавни служители на висок пост (Веселин Божков от КРС например) – заговориха за "мутренски практики" в ресорните им сектори. Докато силата на репресивните органи видимо се стоварва върху различни стопански субекти, невидимо се практикува друга сила – от нерегламентиран, мутренски тип. Не си платил телефона – чакай шайка мутри, "събирачи на дългове" да ти се обадят по телефона и ти обяснят, че имат начини да те накарат да си платиш. (Неотдавна един такъв го поканих на мегдана в Миндя да видим, колко точно ребра ще ми изпочупи. Нещо не дойде, обаче...). Преди почти 30 години Маргарет Тачър предупреждава:

"Онзи, който тръгне да тероризира икономиката, неминуемо ще започне да тероризира и гражданите." 

 

Онзи, който е способен да хвърли ДАНС да бори диверсанти на хлебния и други подобни фронтове, ще хвърли цялата репресивна машина на държавата срещу собствените си граждани, когато дойде време за избори. Например, де... След като всички нюанси избледняха, това е физиономията на ГЕРБ – лицето на военния комунизъм, пренесен в 21-ви век. Което потвърждава друга експертна теза отпреди години – че ГЕРБ не е партия и най-малко е дясна партия. ГЕРБ няма идеология и затова, докопал властта, действа според инстинктите си, а не според някаква програма, прилагана под диктовката на разума. Инстинктите на тези хора на средна възраст –

бивши милиционери и/или застаряващи

гяволета от крайните квартали

са от епохата на зрелия социализъм. Те са израснали в среда, в която правилото е – да откраднеш нещо и, от време на време, да понабиеш някого. А след като по-късно нито са учили, нито са мислили, то, оказали се на върха на властта, те правят онова, което са правили преди четвърт век. Но, разбира се, в по-големи мащаби и с по-драматични последствия. Не трябва да се учудвате, прочее, ако след някой и друг месец прочетете във вестника за някой бдителен полицай, награден за героичната си борба – я със спекуланти на хляб, я с диверсанти срещу народната власт.

 

(Бр. 15/2012 на „Златоградски вестник”)