Новини

Диалектът на Златоград в мъдрости от битието ни

петък, 19 октомври 2012 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Нашусу си лафене, дено сме гу изпатили  в животяс и от нега сме акъл збирали 

 

 

. Стига са лу кикитка! Ут що та е скокуть? (Питаш чулек, дено са чъстиш смее за нищу и нивещу, катуга гу е скокуть);

. Къщана нема махана. Маханана е у Гьорге, чи е оходено копеле. (Сърдят са Гьоргюму, чи лу ходи пу краесо, пък са ни жени и бътардисва къщана);

Ти свали пижамата, пък я ти ще каза… 

На сигашнусу вряме държависе (хюкюметевесе) яце мъчат да са згадат и да са приятеле (да аркадашоват). Та че някви кметове (мухтаре) на градове (касаби) мъчат да правят приятелство (аркадашлък) с градове (касаби) от други държави (хюкюметеве). Та адин наш кмет (мухтар) сторил приятелство (аркадашлък) с град (касаба) от държава (хюкюметь) в Африка. И тогава дошли в нашияс град черни люде приятеле, та че довели и техен добитак (хайване), да поразгледат нашесо място и нашияс хайванать.

Ни щеш ли дошла и една зебра, дено е хас кано магаре, ала е целоно на черни и бели черти (чизгии), да речеш дреха (дрипа) е облекла.

Търнала зебрана да убиграва и срешнала крава, та я попитала: „Ти какво си?” Пък кравана рекла: „Я съм крава, пасам трева, давам млеко, радам телета”. На друго место зебрана срешнала коза, та и нея питала кана (какво е), пък тя хи рекла, чи е коза, пасе трева, дава мляко и рада ярета. Най-сетне зебрана срешнала едно мъжко (мъско) магаре, ала било яце разгонено. И още ага го попитала кана (какво) е, то я погледнало серть, та че рекло: „Бе ти свали пижамата, пък я ти ща каза какво съм…”.

 

(Бр. 15/2012 на „Златоградски вестник”)