Новини

По заповед на „общинския идиот”…в града кипи безсмислен труд

понеделник, 08 октомври 2012 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Варвари, облечени във власт, събориха римското мостче в центъра на Златоград, призоваваме прокуратурата да ги разследва   

 

 

След множество манипулации с цветни картинки сред населението, включително фалшификации на протоколи от „обсъждания” от страна на кмета и заместничката му; след нагло пренебрегване на гражданската подписка, внесена надлежно в ОбС, но която Янчев и Джангалов скриват и дори не огласяват; по „заповед на общинския идиот”

в центъра закипя

безсмислен труд 

Разбира се, такава заповед едва ли има (а защо да няма?) – ползваме крилатата фраза, известна от съветския филм „По заповед на щуката”, която се изричаше като парола, когато трябваше да се разрушат с торпеда немски позиции…

„Общински идиоти” обаче има достатъчно в общината. Словосъчетанието сега ползваме, като правим заемка от българската литература, където писателите често изграждат образа на „селския идиот”, (при Вазов – Мунчо, Колчо и др.), минем през „градския луд” при Стаматов, Калчев, та до „кварталния идиот” – в разказите за софийските „предградия” при Александър Томов. Това е образът, с който обикновено се изгражда определена художествена позиция, оправдаваща определени налудничави фрази и действия, непривични за останалите герои в повествованието.

„Общинският идиот” при нас е обобщаващо понятие. Хрумна ни, когато при събарянето на един многовековен красив мост в центъра, от прозорци на административната сграда няколко чиновнички изръкопляскаха - като знак за лоялността си пред началника, поръчал събарянето. Затова „общински идиот” означава множество идиоти, обединени в едно, подбирани специално за одобрение на разрушения – събаряне на старинни мостове, бетониране и унищожаване на реки и зелени площи, усилено рязане на дървета и пр. деяния, присъщи единствено на идиоти…

„Няма да изсечем нито едно дърво, г-н Ушев, даже ще се садят нови…” - спомням си думите на една току-що назначена общинска началничка при обсъжданията на кметския проект за „трасето”. Сега, при започналата секаческа вакханалия в центъра, тя единствена се чувства гузна, когато ме среща… Бетонджията Цеко, разбира се, се хили, едва ли не като „главен идиот”, други обръщат глави и се мусят, сякаш съм им виновен за нещо.

Има обаче и чиновници, които откровено си казват, че са възмутени и потресени от тръгналите идиотщини, но не могат да се обаждат, защото иначе „изчезват”. А трябва да се взема заплата…

Такава е обстановката в общинската сграда – тъпотия, наглост, страх. Селяния! Един работодател си избира състав по свой образ и подобие. Не случайно е такъв съставът и в ОбС. Раздават се заплати, никакво свиване на „кафеджийските” щатове (поне от кумова срама), симулация на дейност, но затова пък – послушание, безмълвност, бълване на канцеларска продукция, която не се изпълнява, заплата. И ръкопляскане – когато събаряме мостове и леем бетон… В създадената от Цеко и Цековица абсурдна атмосфера на несвободата и подчинението, дори и специалистите тук стават безмълвни и безволеви пионки. Атмосфера, в която единствената мисъл за заплати покварява хората – морално и граждански.

В същото време,

макар безсмисления

труд в центъра да кипи

вече трета седмица, продължаваме да получаваме мнения, които публикуваме във всеки брой. Още няколко публикуваме и в днешния. Отговаряме на хората, че няма връщане и всичките предвидени тонове бетон за бившите градинки и речните корита ще се излеят (само желязото за реката е 500 тона), всичко ще бъде изсечено, тук-таме ще се остави тревица и дръвче – между застлания бетон за „детски площадки”(какво лицемерие!) и „зони за спорт” – каква наглост!. Въобще, бутафорията и кичът на открито ще го имаме, паркинг на 5 дка върху реката до площада – също. Кичозното огромно „трасе”, сякаш сме Манхатън, или сме център от коридор № 9, откъдето ще изнасяме продукция с тирове за чужбина – още повече! Но може би наистина в болния мозък на „общинския идиот” сме такива - Манхатън и международен коридор № 9? Защо иначе да лее бетон и да кърти на поразия… Но тогава къде са тук психиатрите, питам! Или пък прокурорите – онези блюстители на закона, пазители на държавното имущество, които трябваше (и трябва!) да се самосезират:

. За фалшифицираните протоколи от обществените обсъждания! (Тук можем дори да ги улесним, като им свидетелстваме как са изчиствани тези протоколи от гражданските критики и предложения);

. За съборения старинен мост, който е с историческа и архитектурно-строителна стойност, съборен без да се иска мнението на обществото - било чрез референдум или някакво друго допитване, без да се каже и думица за това на т. нар. обществени обсъждания; и най-вече – съборен, без дори да има решение на ОбС;

. За съборените подпорни стени и друго имущество, за изсечените вече петдесетина дървета и бастисани зелени площи – всичко това за милиони, което не подлежи на възстановяване, а заменяно с просто бетониране, така че да не остане в този град и педя земя, която да диша!

. За престъпното унищожаване на реките и вкарване на целия трафик в центъра, което ще води след себе си само мръсотия, шум и болести за хората…

Пред прокурорите наистина стоят обвинени в престъпления лица – индивидуални, но и колективни. Които те би трябвало да разследват!

По-горе казвам „лицемерие”, защото какво друго е да лееш бетон за нови детски площадки, след като преди това си унищожил и занемарил до страшна грозотия десетки други в междублоковите пространства в центъра и си превърнал зелените площи там в незаконни безплатни паркинги? И дали тези пространства ще върнат прежния си вид, след като 5-те дка паркинг до площада е вече факт? Много съмнително! Защото селянинът обича колата му да е пред блока, пред прозорците му, та ако ще и 10 дка подземен паркинг да му направиш… Особено когато има пред себе си една страхлива и безволева местна власт и кмет, в чийто глави е единствено състоянието на личния им джоб!

 По-горе казвам

и „наглост”… 

Защото какво друго е да правиш спортни площадки, прекръстени на „зони за спорт”, в малкото отредено място за зелен парк. При това в град с множество налични спортни площадки, когато за всички е ясно, че повече на са нужни… В място, където голяма част от терена се пази за подарък на една известна кметска фирма… Истината е, че и старото мостче се събори, и излишният мост над реката до Сиера се прави, и т. нар. „зони” и „площадки” в бъдещия парк се правят, за да се изливат колкото може повече бетон, чрез което да се крадат колкото може повече пари от подбраните от кмета приятелски фирми. С които е лично обвързан и зависим.

„Тонове бетон по време на чума”, „Пари за нищо”, „Пари на вятъра”, „Язък за парите”… Такива реплики се чуват непрекъснато сред хората, които зяпат безсмисления труд в реката и безпомощно стоят пред резачите на централни дървета… Пита се: след като толкова огромна маса нанос от реката ще се изнесе, защо бе нужно да се събаря старинния мост? Нали пространството под преливниците му така се освобождава и той престава да бъде, както „бетонджиите” казват, „тапа” за коритото… Какъвто, впрочем, не е бил векове! Във време на всеобща криза да изхарчиш милиони не за да изнесеш от центъра, както направиха неотдавна в Ксанти, а да вкараш целия машинен трафик в него, унищожавайки и асфалтирайки последните останали централни градинки и реката… Още повече при скандално жалкото, бих казал срамното състояние на истинското „трасе” в района на Табахната – има нещо налудничаво в това. Затова на самоуверения в безобразията си Янчев ще припомним нещо: „Досадното на този свят е, че идиотите са уверени в себе си, а умните са изпълнени със съмнения…” (Б. Ръсел).

И бих добавил, като макар и не съвсем точно цитирам Марсел Пруст от неговите мемоари, които той пише в търсене на изгубеното време: човек би простил индивидуалните злодеяния, но не и участието в колективни престъпления…

Може би защото те най-често остават ненаказани… На едни такива колективни престъпления на общинския идиот сме свидетели в момента, въпреки че главните индивидуални престъпници са ясни за всички. И макар и да останат ненаказани, то сигурно е - няма да им бъде простено.

Ефим Ушев

 

(Бр. 14/2012 на „Златоградски вестник”)