Новини

Даръдере и икономическото му замогване в началото на ХХ век

петък, 05 октомври 2012 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Страници от историята пред 100-годишнината от освобождението на Златоград през 1912 г.   

 

 

Както е известно, след Илинденско-Преображенското въстание Христо Караманджуков се прехвърля в България, завършва Софийския университет и се отдава на разнообразна обществена, политическа и книжовна дейност.През 1921 г. заедно с Васил Дечов издава в. “Родопски глас”. Още в първия брой, в статия на Дечов, вестникът се възправя в защита на златоградчани срещу чиновническия произвол. В статията се изтъква: “Даръдерци, които по интелект, веществена и духовна култура не стоят по-долу от копривщенци и панагюрци; които от векове и непрекъснато четат, пеят и се молят в храмовете си на славянобългарски език, които още от 1815 г. имат добре уредени български училища и дълго време са подкрепяли българщината в приморската равнина – днес, когато те са притиснати от близката граница и от други неволи, удостояват се от българските големци не с почит, похвала, състрадание и помощ, а с недоверие, презрение и дълбоко оскърбление!” В няколко броя вестникът се застъпва за строителството на пътища в Родопите, в т. ч. и за свързването със шосе на Златоград със Смолян и Момчилград. За отбелязване е, че прокарването на шосето така, както е искано още тогава от златоградчани през Дрянова глава и Джебел, а не през пътя за Маказа, който го удължава с двайсетина километра, е осъществено едва преди няколко години, т. е. едва след 85 години. Вестникът ратува и за прокарване на трансродопска железница, която да минава и през Златоград. Във вестника има съобщения за подготвяния за гласуване, а след това и гласувания в Народното събрание Закон за обезщетение на пострадалите от турското нашествие през 1913 г., като са посочени и сумите, които ще получат златоградчани, заради разграбването на къщите и имуществото им – аби, вълна и покъщнина, даже врати, прозорци и тавани.

Не липсват и съобщения за разбойничеството в Златоградско и пострадалите при нападенията. Във вестника са поместени и съобщения за смъртта на видни златоградчани, с кратки бележки за техния живот, които съдържат ценни сведения както за тях самите, така и за обществения, културния и стопански живот в града и Беломорието, като например това за хаджи Костадин Петров Чанлиев. Че златоградчани са чувствали Караманджуков като свой съгражданин, а и той се е приобщавал към тях, личи от съобщенията за златоградските делегации пред държавните органи в София, в които е бил включван и той.От следващата 1922 г., та чак до 1947 г., Хр. Караманджуков сам издава в. “Родопа”, който излиза годишно в 10 броя в началото на всеки месец, без август и септември. Вестникът следва линията, очертана от “Родопски глас” – да отстоява интересите на цялата Родопска област, както и да съдейства, доколкото това е възможно за един печатен орган, за нейното просветно, културно, стопанско и икономическо развитие. Още в 1922 г. в бр. 10 той определя поименно и представителите на вестника за 25 района на Родопите, като за Златоград това са братята Кирко Пачилови (Костадин, Георги, Михаил и Станислав, моят баща – В. П.), а за Кърджали – живеещият там златоградчанин Георги Н. Хекимов. А като става дума за Родопска област, Караманджуков определя точно и нейните граници: “…полската и планинска местност, обградена от Бяло море и реките Марица и Места”.В архива на Хр. Караманджуков е запазена черновата на телеграмата, която той е изпратил до Михаил К. Пачилов: “Даръдере, Братя Пачилови, Михаил, 22 април, избори депутати, Окръга избира 4 депутати. Желаеш ли четвърто място? Отговори. Христо, 14.ІІІ.1923”. Дали чичо ми Михаил не се е съгласил, или не е бил избран за депутат, не ми е известно, но като известен и уважаван в окръга човек, е бил назначен в началото на 30-те години за председател на Окръжната постоянна комисия в Смолян. Христо Караманджуков продължава да отразява усилията на златоградската администрация и общественици пред държавните органи в София за уреждане на наболели въпроси: “Даръдеренският кмет Г. Апостолов през изтеклия месец (януари 1922 г. – В. П.) прекара няколко дни в София, дошъл да ходатайства за отпущане храни за гр. Даръдере, който град, поради откъснатостта от вътрешните центрове и липса на всякакви сносни пътища и шосета, яде царевица по 10-12 лв. кг. Той е успял чрез министерството на вътрешните работи да получи храни два вагона царевица и един вагон пшеница.” За сведение, най-близката жп гара тогава е била гара Раковски (дн. Димитровград).Темата за развитието на съобщенията – строеж на пътища, телеграфни и телефонни връзки, не слиза от страниците на вестника, който още в 1922 г. пише: “Съобщенията с Даръдере не вървят и не вървят, толкова време от сключването на мира измина и тоя градец стои без коларски път. И поради несносните пътища тук храните достигат до баснословни цени. Град с по-голяма скъпотия в България няма равен на Даръдере.” Но точно след две години вестникът отбелязва със задоволство, че делегация от Златоград в състав К(остадин) Марков, Ат(анас) и Т(ома) Пачилови и П(етър) Джерахов, се явила при министър Стоянчев, за да му благодари за грижите, положени за свързване на града с шосейната мрежа в царството, като е помолила да се променят и заякчат някои мостове по шосето за Момчилград. Освен това се отбелязва, че за свързване на Златоград със Смолян е необходимо да се довърши една малка отсечка около 6 км по реката от града до под с. Старцево. А в бр. 7 от 1925 г. се съобщава: “За първи път в Даръдере стъпва крака на български министър. Това е министър Стоянчев на 28 юни. ” Той, който по молба на златоградска делегация подпомогнал довършването на шосето до Момчилград, се запознал на място със строежа на пътищата и с икономическото и стопанско положение в града и околията. Такива съобщения има и през следващите години. В бр. 2 от 1936 г. се съобщава, че моста на Гяурдере “е страшна пречка за съобщения”. По него не можели да преминават камионите и автомобилите при дъждовно време и трябвало товарите да се прехвърлят през реката, което забавя и оскъпява съобщенията.Вестникът продължава да следи развитието на съобщенията, като информира как върви строителството и какви са желанията и предложенията на населението. Отново се пише за старото искане на златоградчани за скъсяването на пътя от Златоград до Кърджали през Джебел, а не да обикаля по шосето от Маказа до Момчилград. След като е публикувал в предишни години съобщения за строителството на жп линията от гара Раковски (дн. Димитровград) до Хасково и след това до Кърджали и Момчилград, вестникът съобщава и за тържественото откриване на отсечката Кърджали-Момчилград на 4 декември 1932 г. Изразява се надежда, че след завършване на този етап, строителството на презродопската железница ще продължи. В. “Родопа” следи за икономиката и стопанския живот в Златоград.

Не е пропусната и инициативата за откриване на  Популярна банка в града подета през 1924 г. от Илия Хаджидончев, Т(одор) Шуков, Гавраил Брънгов и др. Темата за тази банка, основана в 1925 г., както и за други банки в града, като например Земеделската, присъства на страниците на вестника и през следващите години.В брой 2 от 1925 г. е дадена снимка и описание на Златоград със сведения за географското местоположението на града, природните дадености, населението с неговите най-добри черти и характерни особености, кратки исторически сведения и възможностите за развитието на икономиката, като е отбелязано, че през 1924 г. са открити клонове на тютюневите складове на фирмите “Табакус”, “Консорциума”, Ориенттабако”, “Никонея” и “Холтаб” с около 800 души работници. Открита е и тютюневата кооперация “Джебел басма”. Подчертава се и наличието на галенитна руда в планините Боево и Печинско, западно от града, взета на концесия от инж. Ив. Савов. Темата за разработване на мините присъства и през следващите години на страниците на вестника. Темата за Делю войвода също намира място във вестника. Още в 1924 г., бр. 10, е поместена снимка “Двойки на Делюв камък” (едната от тях е на баща ми и майка ми преди да са женени – В. П.). Под нея е написано: “Делю Войвода е местен даръдеренски герой от миналото, възпят в народната песен. Отличил се е в защита на християните през време на потурчването преди 200 години. При удобен случай ние ще дадем бележки за тоя легендарен герой ...”В 1925 г., бр. 3, е поместена снимка “Даръдерска носия – снимка от 1884 г., на която са снимани Панайот Бандутов, майка му хаджи Мария Хаджикирева, хаджи Елена Карагьозова и Мария К. Карагьозова, която е документ за автентичното облекло на златоградчани във втората половина на ХІХ в. Следва да се отбележи, че къщата на Панайот Бандутов се намирала на скалата, където е загинал Делю Войвода. А в бр. 8 от същата година се съобщава: “Делчо войвода е възпят герой в песните на даръдерско. През време на потурчването е бил страшилище за турците, бранейки християните. Научаваме се, че младежа Георги Марков от Даръдере се е нагърбил с хубавата инициатива да събере материали и да опише живота и деятелността на Делчо Войвода. Ние не се съмняваме, че даръдерци ще подкрепят тая благородна инициатива.

Покрай другото би трябвало да се съберат средства и за въздигане на бюст-паметник на героя, както и да се образува къща-паметник от жилището на наследниците на Тодор Бандутов, построена на самия камък, гдето е паднал Делчо войвода. Нека възкресим миналото си, за да се въздигнем в собствените си очи и отдадем заслужена почит на родни велики борци.”Темата за легендарния войвода продължава и в други броеве, като на първа страница на бр. 6 от 1933 г. е публикувана снимка “Къщата в гр. Даръдере, дето се е родил Делю Войвода, възпят в народната песен и обезсмъртен в легендите.”На страниците на вестника се публикуват съобщения и поздравления за годежи и сватби. Например през 1925 г. в бр. 10 е публикувано съобщение за сватбата на Надежда Л. Хекимова и Станислав К. Пачилов (моите майка и баща – В. П.). Публикуват се и некролози на починали по-видни златоградчани. В тях се дават и по-кратки или по-обширни сведения за техния принос в обществения, стопанския, политическия, просветния и културния живот в града и Беломорието. Всички те сами по себе си представляват изключителна ценност за техните потомци, а и за родоизследователите и краеведите. Особено внимание в. “Родопа” отделя на просветното дело и на културния живот: “На 6 ноември т. г. в салона на казармата, по инициатива на г. Б. Пешев, началник на пощата, била представена пиесата “Службогонци” от  Ив. Вазов, в полза на фонда постройка санаториум за заболелите телеграфопощенски чиновници. Пиесата била изнесена много добре. Режисирането било извършено от г-жа Калимаева – директорка на прогимназията. Освен другите участници особено се отличили г. г. Д. Бояджиев – адвокат, Г. Рачков – чиновник в пощата и г-ца П. Стоянова – учителка.” Дописката продължава със сведението: “На другия ден, Димитровден, държавният агроном г. Ив(ан) Горанов държал в училището беседа за насърчение гражданите да се снабдят с лози за асми и овощни и черничеви дръвчета. Избрана била комисия, състояща се от г. г. Горанов, свещ. Бекриев, мюфтията, която да обходи града.”

Величко Пачилов

 

(Бр. 14/2012 на „Златоградски вестник”)