Новини

Златоград завъртя времето и си докара 70 хил. туристи годишно

понеделник, 20 август 2012 Златоградски вестник Златоградски вестник
   

Преди десетина години в Златоград не стъпваха туристи, просто защото имаше един единствен хотел тип общежитие. Сега градът отчита 70 хиляди посещения годишно и е сред най-популярните дестинации у нас. Преди двайсетина години пък граничното градче с бляскаво име, където никога не се добивало злато, бе една от гордостите на соца с добиви на олово и цинк. Едва ли и златоградчани са вярвали, че е възможно имиджа и живота им коренно да се смени. Това обаче се случи, и то през последните няколко години.

В края на 90-те години кварталът от стари къщи, заради които сега идват туристите, е в окаяно състояние. Много от вековните къщи са пред срутване. През 70-те години на ХХ век държавата започва мащабното им  реставриране, но в по-ново време инициативата за оживяването им тръгва от местен предприемач, който залага на патриотизма си и любителското си преклонение пред историята ни.

"В началото исках да създам един музей, където да работи зет ми, който бе етнограф в БАН. Исках да му създам възможности за събирателска дейност. Тогава чаршията в Златоград беше порутена", казва Александър Митушев. Местният текстилен инженер, който първи започва да оживява руините, сега се радва на признание от туристи от 4 континента. 20 години по-късно комплексът от възрожденски къщи и обекти са вече около 120. Уникалното на златоградската чаршия е, че голяма част от тях не са просто атракция за туристите, но в тях живеят хора. По това старият град в Златоград се различава от Етъра, където къщите - паметници на културата, са възпроизведени.

Златоград успява да развие траен туристически бизнес покрай възродената чаршия, за разлика от съседното си Неделино, където също имаше квартал със старинни къщи, но още по време на социализма се приема да се съборят, дават се разрешителни за строеж и сега на тяхно място има триетажни частни домове, които са изляти по калъп и са празни, тъй като местните хора се разбягаха заради безработицата.

И докато в Неделино се чудят къде да избягат на гурбет, в Златоград вече кроят планове освен чаршията да развият СПА туризъм с топла минерална вода, а граничния пункт през границата с Гърция на 4 км от града, който бе отворен преди две години, донесе на местните сигурност в кризата и бързо развитие.

Въртяно кафе на пясък си поръчват туристите в началото на златоградската чаршия. В Кафенето на "Островчето", откъдето започват работилниците във възрожденските къщи, все още се пие кафе, както преди век, приготвено върху нагорещен пясък, като атракция е, че се поднася след като се завърти с подноса пред очите на туристите. След това те хукват по калдаръмите, сред които най-познатия обект е архитектурния ансамбъл от втората половина на 19 век - "Александрови къщи", който носи името на някогашните си обитатели. Чардаците на бялата къща привличат хиляди за почивка. За любителите на историята в чаршията има музей с предмети от тракийско погребение от късната бронзова епоха, намерено близо до Златоград. Друга колекция представя традиционното облекло от носии и накити на жените от региона, както и местните шарени плетени чорапи, фигурите, на които се вярвало, че имат магическа символика. В експозицията има и отвесен едновремешен стан, на който жените са изработвали постелки.Сбирки с уникати са подредени и във всяка една работилница в квартала. А от тях можеш да си купиш от носия до инкрустирано дървено яйце ала "Фаберже". В терзийската работилница чужденци ахкат по народни носии. Пъстрите шевици, представящи всички краища на България, които все повече се търсят. В работилницата има и две експозиции - едната представя историята на местния шивашки занаят, а другата е от старовремски ютии и шевни машини. По калдъръмения сокак следват дърворезбарската работилница, където може да се купите дървено яйце от череша, инкрустирано със седеф. Следват гайтанджийската и златарската работилница, в която са подредени руди и кристали от мините край Златоград. В сарашката работилница пък се предлагат всякакви размери чанове, а в ножарската туристите се дивят най-вече на сувенирните ножове, направени от кози рог, както в едноименния филм. В Златоград правят прочутите кози рогове от 2004 г. Станало случайно, след като получили поръчка да изработят кози рогове за отбора ни по българско кемпо, чийто основател Велин Хаджолов е златоградчанин. Те са спомен от отколешните времена, когато на предците им било забранено да носят хладно оръжие. Покрай кози роговете са подредени ятагани и саби, като история на хладното оръжие. Не толкова страховито е в грънчарската работилница, където туристите и сами могат да направят съд от глина.

Усетили желанието на туристите да се връщат в миналото и сред природата, Златоград се посещаваше от над 50 хил. туристи още преди да се отвори граничният пункт с Гърция. Бившият неугледен миньорски град сега вече разполага с над 700 легла, като много от тях са в уникални възрожденски къщи с широки чардаци и хладни дворове, покрити с камък и обрамчени от цветя. Покрай интереса на туристите местните развиват вече и обекти за риболовен туризъм край града, предлагат разходки до намиращи се в близост множество древни тракийски светилища и скални феномени, пакетни посещения на чаршията и Перперикон, а отскоро и пакетни почивки за гърци в Златоград и Пампорово през зимата.

 През лятото пък след отварянето на границата предлагат пакетни уикенди за българи по близките северни плажове на Егейското крайбрежие. В града се издигат нови и нови хотели и магазини. Търговския нюх за развиване на туризма на златоградчани вече стига до там, че предлагат топла минерална вода в чаршията си, докарана от близките минерални бани в гръцко, а пък пред туристите тръгнали към близките беломорски плажове популяризират дори обект на гръцка територия - преоткритото светилище на персийския бог Митра, което е едва на 6 км от българската граница край гръцкото село Термес.

Валентин Хаджиев

 

(Бр. 11/2012 на „Златоградски вестник”)