Новини

НЯКОЙ, КОЙТО СЕ ИЗМЪЧВА...

четвъртък, 12 юли 2012 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Отзив за книгата на Ефим УШЕВ „Аз съм”, стихотворения, изд.”Славена”, Варна, 2011 г.

 

Стихосбирката „Аз съм” на Ефим Ушев още със заглавието си говори за своята изповедност. Поетът ни казва: това съм аз, такъв съм, такъв желая да ме приемете. В подобни съкровени стихове, които разкриват същостта на своя автор, саморазголването на душата в дълбочина, сакралността са задължителни. Авторът не се страхува от подобно саморазголване, което прави поета уязвим и донякъде беззащитен. Но своята защитеност трябва да постигне със значимостта на стиховете си, с привличане на читателите с изповедността и интимността им.

Стихосбирката включва три цикъла: „Лирично”, „Битие” и „Същност”. Заглавията на циклите подсказват и тяхната тоналност. Ето част от стихотворението „Автопортретно”:

                             С мисъл за днешното.

                             С чувство за истина.

                             Пак пристягаш крилете си –

                             просто лакти в очите на някои.

                             Това ли си –

                             луни

                                         и слънца,

                                                            и надежди...

Пред нас е лирик с вродена дискретност, ненатрапчив, неагресвен, вглъбен в себе си, тъгата е глвното негово състояние. Той протяга ръка нерешително към другите и търси сродни души, с които да споделя:  

                            Ще тъгува и тази нощ –

                            побелява сънят ти

                            от погледи на непотребни желания.

От лириката на Ефим Ушев струи топлина, тя покорява читателя със своя уют. Ето как започва стихотворението „Златоград”:  

                             След топлите прегръдки на поетите

                             луната слиза

                                                        бяла,

                                                                   уморена.

                             И тази вечер

                             пак ще си почива

                             в атлазените пазви

                                                              на Върбица...

Няма клетви, отсъстват високите фалцетни тонове, изблиците на местен патриоизъм, граничещи с париотарството. Затова стиховете на поета са убедителни и въздействащи.

В интимните стихове на Е. Ушев любовното чувство е много фино, поетът не смее да прекрачи границата, сякаш се страхува да не оскверни чувството, само докосва. Лирическият Аз предопчита нематериалната проява на интимността пред физическите й проявления, подобно на Лилиевите усещания за любовта /”Дъжд”, „Нощ”, Нощ ІІ” и други/.

В стиховете на Е. Ушев се срещаме с един самотен лирически Аз, който търси приятел, разчитайки на себеподобни по душевна нагласа. След нощната разходка поетът се прибира в своя пристан:

                               И, заслепен от миг усещане,

                               прибирам се след мирно скитане,

                               преди да се покаже утрото

                               от нечия разтворена ръка.

Изкуството е сред основнте теми в лириката на този поет. За момчето с дарба и чувствителност на цигулар става дума в „Момчето”. В лирикта си Е. Ушев стъпва на пръсти, фино и внимателно, сякаш да не нарани някого. Затова и лирическите събития в неговите творби се случват главно през нощта, която предразполага към интимност. Той не се  интересува от непоетичното ежедневие от битовизмите на деня. Молитвите-стихове, харата-сънища и ръката-въздишка са неговите предпочитания, които могат да се омърсят с битовото ежедневие.

Лириката на Ефим Ушев е изпълнена с тъга, самотност и нежност. Детството често навестява неговия лирически герой със своята чистота. Той предпочита езика на тишината, която е съответна на лирическата му нагласа и същност, стиховете му крещят чрез тишината си. Чрез езика на тишината той се надява да бъде чут от хората. Заедно със себеподобните ще продължат да търсят други съмишленици:  

                                 Ще слушаме да разговарят къщите.

                                 А нощите овални да мълчат.

За Ефим Ушев най-мъчително е пътуването към себе си /”Преодоляване”/. В „Такъв живот” се упреква някак си за своята пасивност, но в същото време разбира и вярва, че все пак има смисъл от това да живееш чисто, морално и духовно. Защото надеждата, че все пак има смисъл от това, което правиш, от поезията ти, е жива:  

                                 ...Някой, който се измъчва

                                 от невяра във света и себе си.

                                 И който днес, и в други ден,

                                                              във пет след пладне,

                                 онемял от телефонни

                                 и човешки затишия,

                                 отново щ се вслушва –

                                 в сърцето си...

                                                            и хората!

Стихосбирката „Аз съм” е стилово единна, концентрирана, а не рехава и разхвърляна. Сигурен съм, че със своята лирика Ефим Ушев ще намери немалко читатели-съмишленици, защото чистотата и искреността на стиховете му са несъмнени. Бъди все такъв, Ефиме!

НИКОЛА ИВАНОВ

 

(Бр. 8/2012 на „Златоградски вестник”)