Новини

„Вярата си напуснахме, но никога майчиния си езикъ…”

вторник, 10 юли 2012 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ 100 години по-късно политиката на потурчване в някои райони на Родопите - с резултати…

 

В ЦИАИ-София се съхранява архивът на Българската екзархия. В него се откриват интересни документи, осветляващи историята на черковните борби в Родопите и Беломорието, които понякога са изключително важни. Такива едни интересни данни са съхранени във Ф № 246К, оп. 1, а.е. 412, ч. 3, л. 224. Те са част от рапорт от 1910 г.  на училищния инспектор Калфов, инспектирал българските училища в Гюмюрджинска, Кошукавашка (дн. Крумовградско), Ахъчелебийска, Даръдерска и  Скеченска (дн. Ксантийско) кааза.

Тук публикуваме бележките на училищния инспектор за Даръдерска кааза, в частност за Даръдере, които са твърде интересни, защото включват сведения за училищното дело в селището, за поминъка на местното население, за интересни събития в обществения живот (например може би първият опит в Среднородопието от тоя период за създаване на работническо сдружение). Зачекната е темата за народопсихологията на местното българско християнско население, като не са спестени критични бележки. Споменава се и за опитите на официалните турски власти да наложат на местните българи мохамедани употребата на турски език в училищата, че и вкъщи, на които последните категорично се противопоставили. Така намираме нагледен пример за политиката на турската администрация към българите, изповядващи исляма. За съжаление днес, 100 години по-късно, тая последователна турска политика на потурчване продължава. Темата е особено актуална за днешното отношение на Турция към българоезичните мюсюлмани в Гърция.  В публикувания текст са запазени особеностите на правописа, използван от инспектора, като са заменени някои неизползвани днес буквени знаци.   

Разграничаването в текста на българите от двете религиозни групи (християни и мюсюлмани) съответно като българи и помаци е типично за тогавашното отношение на българските власти и на чиновничеството към проблема за българите мохамедани  и от неразбирането за принадлежността им към българския народ. Използваните от училищния инспектор термини “ахрянски“ и “помашки“ за назоваване езика на местното българско население, изповядващо исляма, са плод на неразбирането му за особеностите на местния български говор, който е общ за представителите на двете религиозни групи българи.

 

 Даръдерска кааза 

 

„Даръдере, седалище на каймакамин, има 650 помашки къщи и 167 християнски (български). Околията е чисто с помашки села. Българите се занимават с приготовляване аби и шаеци, абаджилък (шият абени и шаячни дрехи), а покрай това и с търговия в Скече, Деридерско и другаде със своите вълнени произведения.

Националното съзнание е доста развито, набожни, но доста забъркани с прекалено много суеверия, те мъчно се модернизират, с презрение гледат на всяко нововъведение, било то даже полезно. Тук чорбаджилъка е пуснал дълбоки корени и всички минават за всезнающи, обаче църковно-училищните им работи не са цветущи. Общината им има до 1200 лири, пръснати под лихви и от 13 години все уреждат тези сметки и нищо не съ уредили, нито пък са прибрали сумитя.

Училището им е двуетажно, старо здание, доля с 1 стая за читалище, а горя с открит салон, 2 класни стаи, 1 учителска и 1 общинска канцелария. Голямата класна стая за І и ІІ отделение е с прозорци до потона, та си е тъмна и другата за ІІІ и ІV отделение е малка. Училищната покъщнина и помагала се състоят от 20 неудобни чина, 4 черни дъски, 4 соби, 1 смятало, карти 5-тя части на света, разпокъсани полукълба, Балканския полуостров, Европа, Азия, Африка, нови картини за човешките племена, таблици за метричъ [метрични – бел. ред.] мерки, глобусъ, картинки по ястествов. [учебен предмет Естествознание – бел. ред.] и Закон Божий, триъгълникъ, пергелъ, метъръ. Училищния дворъ е общъ съ църковния. Имат 5 добри нужника, а вода пият от кладенец без чаша. Чистотата и отоплението се подържатъ отъ ученицитя. Има ученическа библиотека съ 118 екземп. Дятски списания и др. книги.

Пряз есента в Даръдере 50-тя бълг. шивачи-абаджии земали инициативата да основатъ работнически клубъ, като приели въ редовете си и други 150-200 души помаци работници (тукъ търговията е в български ръце, а работната сила са помацитя съ женитя си), обаче инициаторитя, които добря се възнаграждаватъ, узнаха че това е въ вреда на сънародницитя имъ), та и сдружението скоро угасна.

За забяляжване е, че младотурски офицери поканили всички помашки ходжи и първенци от околията, та имъ прядложили да говорятъ само турски езикъ в училищата си, па и въ домоветя си. Поканените почувствали обида отъ това и отговорили: „Вярата си напуснахме, но никога майчиния си езикъ…”. А въ правителството (бел. ред: Има се предвид местната управа), къдято се говори само на помашки, каймакамина е казвалъ „бурада булгаръ митрополитъ ханеси му даръ?” и др. Силатъ се да умаломощатъ влиянието, търговията и пр. на българитя, както и българский езикъ.

 

Учил. Инспекторъ А...Калфовъ (подпис)

 Гюмюрджина

1-мартъ, 1910 год. 

Приелъ Архиер. Намястникъ: свещ. Ив. ...К...тов (?)”

По-долу в архивната единица са включени схеми с данни за преподавателите и училищата, в които преподават. В тях се откриват следните сведения за даръдерските учители по това време:

1.      Д. Караманджуковъ , родом от Чокманово, Ахъчелебийско, възраст – 25 г., ерген, образование ІІІ клас, придобито в Чепеларе.

2.      София Димитрова, родом от гр. Димотика, възраст – 21 г., мома, образование – VІ клас, гимназия в Солун.

 

(Бр. 8/2012 на „Златоградски вестник”)