Новини

Покриването на речното корито в центъра би било катастрофално

понеделник, 23 април 2012 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Това заявява инж. Методи Сечков, хидрогеолог. Специалистът предупреждава за важни условия за изпълнение при този проект, но дори тогава не сме застраховани от рисковете, на които ни излага

 

Стената на язовир „Златоград” е земно-насипна, височината й е 50 м. Обемът му - 4.4 млн. кубика, но има много „мъртъв обем”, зает с баластра и пръст. По-точния обем на водата в него е 3.4 млн. кубика, като преливника е осъразмерен да прелива със 160 кубика в секунда, с височина 1.60 м.

При големите дъждове на 6 февруари язовирът имаше седем метра свободно пространство за запълване. От 9 до 12 ч същия ден има свободни 2 м (1 млн. куб.м) и се запълва до обяд. Което значи, че в язовира е влизала вода със 100 куб. м в сек., а скоростта на преливането му е с 30 м/сек. – това казва в разговора ни в редакцията инж. Методи Сечков, хидрогеолог по специалност, работил до пенсионирането си в „Горубсо-Златоград”.

„Може да се каже, че язовирът, буквално казано, е спасил града от наводнение, смята той. - Ако 100 кубика водна маса беше тръгнала  директно по дерето, града щеше да бъде наводнен”.

Техническото състояние на язовира е добро – преливника е в изправност, основният изпускател – също. По стената няма стягане или някакво движение за евентуално напукване. От построяването му през 196… г. досега глината под стената се е слегнала около 37 см, което обяснява образувалата се и отбелязана пукнатина по пътеката горе. Но това е нормалното положение, тъй като е предвидено, че ще има слягане и при първите признаци короната на стената е изпълнена с армиран бетон, успокоява ни инж. Сечков, а чрез нас и населението, сред което ходят различни слухове оттук и там.

Но тогава защо в средата на 90-те години се случи водното бедствие в Златоград? Нали и тогава като причина за това бе сочен отново язовирът!

Белята през 1996 г. е станала, според Сечков, поради свляклата се в чашата на язовира огромна маса пръст и вълната на преливника става много по-висока. И така силно нахлува в града, влачейки многоброен дървен материал. Но дори и тогава височината на вълната е под 1.60 м, колкото е максимума й като съоръжение. Но причината за наводнението тогава не е само в язовира - когато той се напълва, водата в него се разпростира на площ от 200 дка и прелива по-успокоена, отколкото ако не би имало язовир. При онази свлякла се маса пръст в чашата, ако нямахме този водоем, града щеше да бъде залят над тотото в центъра. Защото язовирът успокоява вълната, но пак ще бъде безсилен при толкова големи дъждове, както онези през 1996-а, казва Методи Сечков.

Освен това, при започването на дъждовете тогава язовирът си беше пълен, нямаше ги сегашните 7 м празно пространство, което се запълваше постепенно. Тогава и елцентрала нямахме, а тя прекарва водата през себе си и язовирът трябва да е смъкнат на определено ниво. Нещо, което оказва влиянието си при проливни дъждове, защото има оставено празно пространство за постепенно запълване. Предписание на Гражданска защита след онази дата гласяло язовирът да се държи с минимум два метра по-ниско от преливния ръб. Именно ВЕЦ-ът е причина за това, водата да се държи по-ниско с 2 м от преливника.

Можем да смятаме, че технически вече язовирът стои много по-добре - през 2008 г. е правен ремонт на короната, когато улягането на глината е вече видимо, и се прави бетоново покритие. Преди това, през 2006-а, са ремонтирани изпускателните му тръби. Затова сега състоянието му е стабилно и не се налагат ремонти.  

Макар че от разговора ни досега става индиректно ясно, все пак да попитаме: какво би станало с центъра на града при наводнението от 1996, ако пространството от единия мост на площада, до другия зад общината, бе покрито с бетон, както се предвижда се прави тази година по един кошмарен „гръцки” проект?

Не само при тогавашното наводнение, но и сега – на 6 февруари, положението би било катастрофално за града, сигурен е инж. Сечков. Тъй като това огромно количество вода няма как да се оттича и ще избие с огромна сила навън. Пространството не трябва да се покрива, ако не може да се изпълни необходимото сечение за отичане на водата при проливните дъждове, които ще стават все по-чести. Освен това покритото пространство не трябва да се стеснява, а по-скоро да се разшири, както и да има подход към него за чистенето му от наноси, които няма как да се елиминират и те ще продължават да се трупат. Дори ще трябва да копаят реката надолу, за да се намери скала и тогава да се покрива. Иначе не трябва да се покрива коритото, това ще бъде катастрофално, предупреждава Методи Сечков.

 

(Бр. 4/2012 на „Златоградски вестник”)