Новини

С еврофондове и повече духовност свързват просперитета на Златоград младите хора

понеделник, 26 март 2012 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Като патриоти на своя град и родолюбци, златоградчани се обвързват с родното си място от първия до последния ден на своя живот. Дори когато са далеч от него, в съзнанието им звучи песента от детството им „Златоград, Златоград е песен…”, носеща им красиви спомени и приказни мигове. Днес ние - младите хора на Златоград, израстваме във време на трудности, но душите ни са изпълнени с надежда и вяра в по-доброто бъдеще Златоград. Той е нашето начало във времето, нашата опора, пристан, убежище, покой, обвързан с изискванията на настоящето, с традициите на миналото и с перспективите на бъдещето. Равнозначен е на спокойствие, но и на промяна, движение, пътуване във времето. Защото е градът с 500-годишна история, родил легендарния войвода, за когото е изпята най-прочутата родопска песен - „Излел е Дельо хайдутин.” Само тук могат да се видят уникалните, измазани в бяло обли комини на възрожденските къщи, най-ранната църква в Родопа планина и така величествената природа. Тук е мястото, където наследство са ни оставили траки и славяни, за което свидетелстват развалини от църкви, крепостни стени, пътища, мостове. Тук хората са отглеждали различни земеделски култури и са развивали занаяти, за да изхранват и издържат семействата си. Тук е онова кътче на Родопите, запазило стойностна култура, бит и традиции, фолклорно богатство и топъл, човешки дух, който завладява.

Духът на миналото е предаден на всеки млад златоградчанин, който с гордост може да разкаже за смелите българи, живели тук по време на турското робство и за онези, които са дали всичко от себе си, за да съществува Златоград до днес. Да се гордеем със съгражданите си, прославили града ни в цяла България и да запяваме всяка народна песен с чувство и вълнение – това се предава от поколение на поколение. Именно миналото ни помага да осъзнаем необходимостта от по-добро бъдеще - да оставим и ние своя диря, с които да се гордее идващото поколение. Затова обичаме фолклора си, затова честваме подобаващо всеки празник, свързан с града ни, затова не ни е все едно кои са управляващите ни и как се развива Златоград. Искаме най-доброто за града ни, за да растат тук щастливи деца, възрастните да изживяват спокойно старините си, а младите да откриват онова, което напоследък търсят другаде. Всичко това е възможно, ако като граждани променим манталитета си съобразно времето, ако съблечем мантията на негативизма и повярваме, че утрешният ден ще донесе повече сполука и радости от днешния. Хората казват: „Това, което мислим подсъзнателно, ни се случва наяве”. Затова промяната започва първо от мислите и светогледа ни - когато започнем да мислим позитивно, ще започнат съществените промени, от които се нуждаем. Ние младите сме готови за това! Знаем какво искаме и бихме подкрепили всяка една нова и полезна идея.

Нещо повече – ние ще даваме тези идеи за своя град. Искаме развитие, а не „тъпчене” на едно място. Представяме си Златоград като един от най-добре развиващите се градове в България и знаем, че тук има всички условия да се случи това - забележително местонахождение, благоприятен и здравословен климат, удобни връзки с Беломорието и съседката ни Гърция, живителен полъх на отминали времена, превръщащи града в автентична приказка. Осъществяването на проектите, финансирани от еврофондовете и чакащи реализация от 2009 г., е тласъкът, от който се нуждаем. Те съдържат основните показатели за превръщането на Златоград в ЦЕНТЪР на Родопите, който не просто да привлича туристите, а и да върне обратно всички онези, които, ако превърнат днешната си работа в Англия, Испания, Германия и къде ли още не, в свой собствен бизнес тук, ще допринесат не само подобрение в икономическия стандарт на града, а и цялостно излизане от финансовата криза.

Златоград се нуждае от всеки един свой емигрирал гражданин, за да се превърне отново в многолюден, оживен и проспериращ град. ”Работа има, стига да има кой да работи!” - ако всеки повярва в това, проблемът с безработицата ще започне да се решава. Спортни клубове, увеселителни паркове, паркове за отдих, по-често гостуване на театрални трупи, големи магазини - това е, което го нямаме и от което имаме нужда. Искаме места, където да прекарваме свободното си време, а не да се превръщаме в роби на глобалната мрежа. Искаме да разнообразяваме дните си тук, а не големите градове да ни привличат е блясъка и възможностите си. Да отидем на кино, както са правили родителите ни преди години, а не да губим часове в кафене „Амиго”. Искаме да поиграем ”Booling”, a не само да мечтаем за това, да посещаваме поучителни театрални постановки и концерти, за да се развиваме духовно. Защото след време остава непреходно само това, което сме изградили като духовен свят. Така както развиваме и пазим фолклора си, така да се докажем и в други сфери. И макар някои да си мислят, че е невъзможно, не е така - просто ни липсва инициатива и мотивация. Само с хората си и перспективите за тяхното развитие и по-добър живот Златоград ще остане туптящото сърце на Родопите. Онази душа, която е способна да те омагьоса и да те направи съпричастен с древното, спасителното, истинското, което е скрито далеч зад катадневната суматоха и помпозност.

Ирина Башева

СОУ ”Антим I”-Златоград

 

(Бр. 2/2012 на „Златоградски вестник”)