Новини

Родопски насуски за нашине люде в Ксантийско

четвъртък, 15 декември 2011 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

ИМА ЛИ КУВЕТЬ, КОЙНО РАБОТИ В РУДНИКАН (МАРАНАН)? 

 

Напреш, в комунисконо време, много люде от нашес край работеха в рудницине (марине), под земена. Хубава пара зимаха миньорине (мараджиене), ала и тешка бе ейнава работа. Лахаше са да са прибият някви работаре, други пак са разболеваха от болести. С адна дума - одбавеха са людене, та ни можеха да одвършват работа по дома, пък айнва бе паратико за женине.

Аднъш адна жена на миньор (мараджия) одьвела кравана на бик. Вързал я чулекан, койну са разправял с бикън, на адно место, та че утишъл да дукара бикън. Дувел той адно бичище гулемо и го нагодил зад кравана, че го пишнал с тоягана да яхне, ала бикън са остоял. Тогава сайбияна го упенал с въжено отпреш, ала хайванинън пак не рачил да яхне. Бре, притеснил са чулекан, чи бикън ни рачи да свърши работа, оти ше са научат людене и вейке нема да докарват кравине нах нега, та нема да са изкарва пара от нега. Зел да го опина и да го пишка с тоягана, че и да му рука: „Хайда бре, хъ бре”. Ала бикън сторил инать и пак не рачил. Бре, в чудо са видел нози чулек кана да прави.

В нва време женана гледала, гледала, че рекла и тя да къндардиса бикън, та му падрукнала: „Чем яхни бре, бичу, яхни бре, барам ти ни рабатиш в рудникан (марана)”.

 

(Бр. 18/2011 на „Златоградски вестник”)