Местната партийна организация на БСП в Златоград е подложена на натиск и поставена пред морална дилема.

Това разбираме от членове на тази партия, след като наскоро е минала партийната им конференция, на която освен редови партийни отчети, са гледани и предложения за кандидати за кмет на предстоящите местни избори.

На „натиск”, защото депутатът Димчо Михалевски вече на поредна сбирка с хората тук иска да наложи своя любим кандидат – ни повече, ни по-малко, екскмета на Златоград Младен Чаушев.

Това обаче предизвиква негодувание от страна на повечето социалисти, които, въпреки авторитета на Михалевски сред тях, си позволили да опонират и да напомнят печални „страници” от битието на Чаушев като кмет, върхът на които е осъдителната му присъда на три инстанции за престъпления, извършени от него през втория му мандат. Според присъствали на конференцията, Михалевски дори им нареждал веднага да запишат Чаушев като редови член на БСП, защото същият бил готов веднага да подаде молба или каквото там се подава по техния устав. Което пък се приема като кощунство, помнейки неговото бягство от БСП в най-трудния й период, както и обиколката му след това, последователно и безсрамно, в няколко партии, само и само да го тикат към лелеяната от него власт – първоначално естествено в СДС, после в БСДП, после в Български социалдемократи, след това в ДАР, ГОР и пр. Социалистите припомнят и огромните „заслуги” на Чаушев да строи джамии в общината „като ненормален”. Както и раздаването през двата му мандата на зелени градински площи, сякаш те са били на баща му; както и застрояването на маса централни терени с колиби и бункери, изсичайки маса дървета в угода на местни бандити и от които спасение вече няма…

Те дори обясняват този натиск над тях сега с това, че г-н Михалевски е човекът, с когото Чаушев в продължение на осем години добре „поработи” по доста тлъсти проекти и обектчета, от които следа за обществото така и не остана. И отказват да бъдат съпричастни към връщането на мафията в общинското управление, когато Чаушев раздаваше „стенички” по деретата и зелени площи на всички съветници, а с други подписваше договори за милиони. Напомнят и думите на Чаушев до ден-днешен, с които обяснявал поименно кои от съветниците направил милионери, подписвайки стотици договори за строителство с тях. 

Всичко това редовият честен социалист не може да го преглътне и затова сега са пред „морална дилема” - защото или трябва да устоят на натиска и изберат свой достоен кандидат. Или да наведат глави пред партийния „авторитет” и да започнат да правят изборна кампания за човек, когото не уважават и не могат да приемат по никакъв начин.

(Бр. 12/2011 на „Златоградски вестник”)