Е, не съвсем. Но е факт, че Станишевото крило в БСП рязко смени реториката и в партийните документи и в изказванията на лидера се появиха призиви за борба с "мутризацията" и "олигарсите". Днес в българските медии това говорене е всеобщо разпространено, но то дойде в публичното пространство благодарение на ДСБ и по-точно на онзи тънък слой от гражданското общество, който отказва да се примири с "мрежовото" сенчесто преразпределяне на властови и икономически ресурси в България през последните седем-осем години. Доколко ДСБ адекватно представя тази част от обществото в политическото пространство е отделен въпрос. Нужно е да помним обаче, че партията ДСБ възникна именно като реакция срещу деполитизирането на българската политика след завръщането на Симеон II. (И по-конкретно срещу готовността на тогавашния СДС да сътрудничи в това начинание.) Днес виждаме БСП да намята тази политическа платформа като поредната модна дрешка, която трябва да придаде "пичовски" облик на столетницата. Естествено, точно БСП да се обявява срещу мафията и олигарсите (след като тя ги създаде) и да ни приканва да си върнем Европа (след като нейното управление я загуби), е чудовищно. Това обаче се случва, защото стратезите на "Позитано" добре познават късата памет на голяма част от електората. Щом връщането към миналото е непродуктивно, в което ни убеждават комунисти и "либерали", какво пречи политическите послания да се избират като в бутик - грабва БСП късото потниче, защото е модно, и се пуска по гол пъп, пък че корупционното шкембе и олигархичните паласки ще се виждат даже от Космоса - голяма работа. Все някой ще се излъже. Всеки може да се обяви срещу мафията и олигарсите, дори Сергей Станишев. Ако заедно с това лидерът на БСП внесе в прокуратурата, за начало, стотина папки с материали за част от съпартийците си - можем даже да му повярваме. Не се иска много майсторлък, за да тръбиш, че мутрите и монополите са лошо нещо. Това всички го знаем. Важните разлики са в различните обяснения на генезиса им, важна е историята на възхода им. И точно тук има един важен нюанс. Цял свят вече разбра за връзката в зората на прехода между партийни функционери, ДС кадри и новите криминални и сиви структури. Когато обаче говорим за олигарси, не бива да пропускаме ключовата 2001 г. Именно тогава разбиването на едва оформилия се двуполюсен модел доведе до изпразването на политиката от съдържание и заместването й с шоу, дърдорене и купуване на гласове. Тогава "обръчите" и "кръговете" изстреляха в политическа орбита "професионалисти", юпита и цели политически субекти, които отговарят единствено пред спонсорите си. Тогава започнаха приказките, че идеологиите били отживелица, а на политиците трябвало да гледаме като на доставчици на политически услуги и да гласуваме за онези, които предлагат най-добрите услуги. Нагледахме се на услугите им. Щабът на Станишев от поне година насам се опитва да формулира послания, насочени срещу тази ерозия на политическото. (За която бяха изписани маса коментари още преди Станишев да се качи на мотора, за да изкачва Бузлуджа.) Послания, които са разпознаваеми за Запада и могат да печелят терен за партията сред младото поколение. Единственият им проблем е, че са просто поредната порция красиви думи. Няма как да е иначе, след като Станишев и неговото управление са продукт точно на тази благодатна за мутри и олигарси политическа среда. Бойко Пенчев (Бр. 22/2009 на „Златоградски вестник”)