Новини

Фактите, господа талибани, фактите!

четвъртък, 04 юни 2009 Златоградски вестник Златоградски вестник
 

Преди време поставих в златоградския форум за обсъждане две теми, предизвикали бурна реакция сред някои непросветени елементи. Това бяха темите за:

1. Ислямизирането, в някои райони на страната и турцизирането, на родопските българи;

2. За инициативата на една група златоградчани новостроящата се джамия в Малка река (сполучливо наречена от един участник тук „абсолютно излишна и ненужна” за града ни), да бъде изградена като обществено полезна сграда, напр. дом на покойника без минарета, или пък спортна зала за местната младеж, където тя да проявява и развива спортните си способности, вместо да се отдава на алкохол и наркотици.

В интервю за в. „Отзвук” от началото на юли т. г. новият окръжен мюфтия г-н Дъбов също потвърди, че джамиите в Златоград, Баните и някои други места в областта, се ползват от по десетина възрастни хора, и то предимно и само в петъчни дни. Но идеята ми за това предложение беше и друга – приемайки го, ще запазим светския вид на един от най-красивите български градове в Родопите, вместо да се върви към насилствено ислямизиране и промяна външния облик в източен стил, както това бе наложено в село Старцево, независимо от протестите на мнозинството местни хора.

По този повод бих напомнил случаят в с. Баните, прочуло се с грандоманския ислямистки строеж на Доган и догановци, осъществен на връх Свобода, без да се вземе мнението на гражданите. Там населението явно се е поучило от този позорен случай, който ги разнесе в медиите из страната като едва ли не небългарско село, и  организира референдум дали да се строи джамия в Баните. Резултатът бе категорично отхвърляне от мнозинството от хората, които така запазиха светския вид на общината си. При нас това не се случи, „благодарение” тъпотията на младите ислямисти, завършили в арабски страни, както и на активната дейност на ДПС в района, обслужвани от местни и областни еничари. Така без каквото и да е обществено допитване, група потурнаци от Старцево и Ерма река, под ръководството на местна депесарска група, започнаха да строят ненужния грандомански обект, за който казват, че ще е с две минарета и от двете ще се носи надалеч гласът на мюезина, записан на магнетофон.

От нададеният вой след споделянето на тези мои мисли, включително и прозвучалите заплахи за физическа разправа от някои познати и не толкова познати талибани, прозвуча и повикът за разделение на верска основа на местното население, за да сме можели да се „отбраняваме и защитаваме”!? От кого и за какво ще се браним не беше ясно, но затова пък достатъчно ясен бе призивът за разделение и групиране на „помаци” и други някакви...

Затова си позволявам да се обърна отново към въпросните „разделители” и „групители” и да им дам за домашен размисъл няколко обикновени факта, разбира се, ако въобще за тях думата „размисъл” значи нещо.

Първият факт беше вече публикуван от ЗВ, но все пак, нека го повторим:

8 юни 1878г., за френското сп. „Ревю Сциентифик” интервю дава управителят на Дунавския вилает, известния Митхад паша. В него този бивш управник заявява: „Между българите има повече от един милион мохамедани, които не са дошли от Азия, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Това са чеда на същата тази раса, на същата страна, от същото това коляно. А между тях има една част, която не говори друг език, освен български.”

Вторият факт вземаме от Енциклопедия, съставена от турския учен Саами бей Фрашари, т. 2, стр. 1343, издадена през 1898г. За понятието „помак” Фрашари пояснява: „Българин, приел исляма след завоеванията на Балканите, запазили българския си език.”

Третият факт вземаме от „Английската университетска енциклопедия”, т. 8, стр. 388, където за думата „помак” е пояснено: „Българи мохамедани, или поробени от турците българи, приели ислямската вяра.”

За четвъртия факт ще отидем във Франция – „Голяма френска енциклопедия”, т. 27, стр. 175, за думата „помаци” се изяснява: „Наименование, дадено за българи, приели мохамеданската вяра след турското нашествие, тъй като били елемент твърде необходим за турското господство.”

И петия извор също е от Турция – проф. Кемал Карпат определя понятието „помак” като „...човек от славянски произход, който не говори турски; българин, но с мюсюлманска вяра” Мнението му е публикувано в книгата „Доган авагла тюрклери тартарих биринжи китап”, изд. Истанбул, 1979г., стр. 160.

След всичко това, а то е само капка в морето от извори, свидетелстващи за една истина, която само местни фанатизирани слепци не желаят да видят и приемат, защото обърква смисълът на битието им, който са приели чрез тлъсто заплащане от една крадлива небългарска  партия да проповядват сред съселяните си.

Тези именно платени нещастници ще запитам: Защо разделяте брат от брата на религиозна основа и се пишите по-мюсюлмани от мюсюлманите в Анкара, господа! Не ви ли е срам, че сте в кохортата на онези, които използват религията и страха от султана Доган и неговите копои по места, и превърнахте за „една нощ” множество родопски българи във фанатизирани ислямисти, които накарахте да се самоопределят като „турци”, въпреки ясния им български произход и корен!

Ето ги и нашия имам Глухов, който е с българско име и фамилия по рождение, върна се с такова от някакво арабско училище, но под натиска на депесарската сган бе принуден да си смени името с небългарско такова, заради едната заплата. И той, заедно с другия му колега от Старцево - Хатин, също принуден да смени майчиното си име, за да се превърнат в политически депесарски агитатори, които дори отказват да изпълняват религиозните погребални ритуали, за които иначе са призвани професионално.

Поведението на такива определям като талибанско, нецивилизовано, отблъскващо обикновените вярващи от религията, чийто смисъл е да проповядва любов между хората. А не робска партийна вярност към една антибългарска криминална клика.

 

(Бр. 6/2009 на „Златоградски вестник”)