# Казва основателят и гл. редактор на "Златоградски вестник" Ефим Ушев в интервю на журналиста Александър Кисьов

 

- Как посреща главният редактор навлизането в двадесетгодишнината на златоградското издание. Какви мисли го връхлитат?

- Най-хубавото е това, че "Златоградски вестник" се появи и оцелява вече толкова години. Това стана благодарение на приятелите му, на читателите, на бизнеса, който му протегна ръка. Осъзна се, че трябва да има вестник в Златоград. Всичко останало е привилегия и ще кажа защо. Защото след като нещо се е утвърдило, то носи след себе си и дивиденти.

 

- А какви са те?

- Вестникът е преди всичко културен феномен. Той е един творчески продукт за община Златоград, а от няколко години и за община Неделино. Това, че се разпространява в тези общини и че читателите свикнаха с него и искат да го получават редовно и да ползват неговата информация, го спаси. "Златоградски вестник" е един феномен не за това, че излиза вече двадесета година, а за това, че той успя да обхване и въвлече читателите си по животрептящите теми. Дневният ред във вестника се задава от читателите. Рубриката "Читателски дневник" е най-четена и най-търсена и много популярна. Тя е и постоянна. Вестникът оцелява, защото той е вестник на читателя. Изданието живее със своите рубрики, които поддържат и интереса, и актуалността му за всеки брой.

 

- А каква е  разликата в сравнение с  началото, с първите години, когато всъщност вестникът е "прохождал"?

- Една съществена разлика е, че в началото вестникът беше седмичник, а сега излиза през седмица. Това е във формален план. Но през всичките тези години изданието, така да се каже, узряваше за своите читатели. То трябваше да се наложи, трябваше да бъде търсено.

 

- И тази цел сега постигната ли е?

-Определено мисля, че отговорът е "да". И щом е просъществувал през тези години, не би могло да е иначе. Но ще кажа още, че "Златоградски вестник" трябваше да се наложи със своята специфика, с всички свои отличаващи го от други периодични вестници теми и особености, които го правят уникален като графика и съдържание. А тя - спецификата - е тази, която са изисквали читателите му. И щом съдържанието му  се диктува от читателите, той няма начин да не оцелее и за в бъдеще.  И всичките проблеми, които се задават от гражданското общество, са проблеми на вестника.

 

- Кои основни теми все пак задават читателите?

- Този въпрос ще разделя на две. Едното е, че личните въпроси на читателя не могат да бъдат пренебрегвани. Твърдя, че няма читател през тези двадесет години, който да е бил върнат и да не е било обърнато внимание на неговите въпроси или проблем, защото проблемът винаги се е отнасял до някоя институция. Но проблемите, поставени във вестника, са и кардинални - те не опират само до един или друг човек, те  са по-големи. "Златоградски вестник" е поставял през годините тези кардинални проблеми - някои от тях са решени, други предстои тепърва да се решават. Вестникът е не само информатор, но и генератор на идеи. Един пример - решаването на въпроса с отварянето на граничен проход между Златоград и Термес на връх "Костадин". Именно нашият вестник бе институцията, задала този голям  проблем. Той засяга всички. Той влезе като жизненоважен проблем и сред обществеността, и сред институциите - местни и централни. Този въпрос е поставян още от първия му брой. Той убеди управата на града, че този път е приоритет, че той е съществувал до 1944 г и трябва да се възобнови. Друг съществен пример - ние възстановихме съборите на върха отново благодарение на "Златоградски вестник", защото пак той постави този въпрос. Някогашните многолюдни събори от двете страни на границата на връх "Костадин" бяха възстановени с решаващите усилия на вестника, с непрекъснатите им напомняния в исторически план.

 

- Навярно чувствате  удовлетворение  от свършеното като творец и единствен главен редактор през тези  двадесет години?

- Удовлетворението ми е и в такъв един факт - няма държавна институция, библиотека или архив на национално ниво, която да не е заявила получаването на "Златоградски вестник". Но ще посоча още, че вестникът носи и открива своите теми и в исторически план. Една от страниците е специализирана и не е спирала през всичките години. Във всеки един брой има тема от историята на Златоград и района. И това е една от най-търсените страници, включително и от студентите, излезнали от тук.

 

- А какви претенции или изисквания предявяват сега читателите. Какво още биха искали да видят на страниците на изданието?

- Естествено е. Особено след като вестникът се появи и в интернет пространството чрез един от златоградските сайтове. Увеличиха се претенциите към него, дебатират се по форумите проблемите, които вестникът поставя. Изведнъж разбрахме, че имаме читатели в Гърция, в Испания, в Лондон.... Нормално е вече да се съобразяваме и да се пренастройваме в тон с препоръките и новите реалности... Стремим се да отговорим на очакванията и на тези читатели, след като сме вече и интернет издание.

 

- Бихте ли очертали перспективата оттук нататък, как ще се развива вестникът?

- Абсурд е да отговоря на този въпрос. 20-годишнината на "Златоградски вестник" е повод в момента да ангажираме бизнеса, общината и хората, милеещи за града, да поискаме от тях съпричастие за излизането на вестника. Желае ли гражданското общество и всички заинтересовани да има една трибуна, която да не е ограничена и дирижирана, иска ли в крайна сметка Златоград да има едно такова културно гнездо в пътеката на своята традиция. Ако почувстваме и усетим, че това е така, вестникът ще продължи.

 

- Какво си пожелавате, г-н Ушев?

- Вестникът трябва да продължи да излиза. Тези двадесет години доказаха, че той е един културен център в най-новата история на Златоград. Ще посоча само, че редакцията на "Златоградски вестник" е наричана от читателите му "отворен народен дом". Вестникът е и хранилище на историческата памет на Златоград и Неделино. Но убеден съм, той ще се развива, така както времето изисква и налага. Имаме готовност да го правим.

 

- И най-важното от равносметката кое е все пак?

- Един вестник не би могъл да просъществува без любов и желание за правене и писане. При всичките му кусури, двадесет години не могат да бъдат примерно задраскани с лека ръка. Защото вестникът е част от града и в някакъв смисъл – лицето и достойнството му. Мен лично ме държи любовта ми към Златоград и хората му. Аз съм респектиран от традицията и историята на този град и района му. Вярвам, че с това се гордее и всеки златоградчанин. В този смисъл вестникът е част от неговото самочувствие на гражданин.

 

(Бр.1/2009 на „Златоградски вестник”)