Новини

Политика на етническо парцелиране и противопоставяне

петък, 19 декември 2008 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Такава е ролята на ДПС в българското общество според българската социологическа мисъл днес

 

Отношението на обществото към ДПС, както и към останалите партии от управляващата коалиция, е динамично, но изцяло в негативна посока. Извън столицата, където влиянието на ДПС е пренебрежимо слабо, движението си е създало ясно очертан образ на „лошия”. Много хора смятат, че злините в управлението идват от хипертрофираната роля на ДПС, което участва във властта единствено за да реализира собствените си интереси. Този образ се е утвърдил, като във всеки един от регионите има някакви специфични нюанси, подплатени с изобилни факти.

Например в Старозагорско ДПС се свързва с умишлените горски пожари и дейността на горската мафия. На повечето други места – с протекционизма спрямо фирмите, чиито собственици са турци. На практика не можете да срещнете човек, който да твърди, че ДПС работи за националните интереси. Това е доста неутешителна констатация за ефективността на стратегията на Доган за представяне на ДПС като партия, която вече не била етническа.

Но тази стратегия по принцип не е насочена и не би могла да дава резултати вътре в страната. Тя е насочена навън, към чуждите елити в търсене на формална идентичност, чрез създаване на основания да се каже, че в партията има българи, че те се издигат на ръководни позиции, че се търси либерална ориентация и т. н.

Но за избирателите това не звучи и не може да звучи убедително. Просто има твърде много видими доказателства за обратното. Реалното поведение на ДПС в страната е насочено към много силен протекционизъм на своите избиратели, по-точно на част от своите избиратели. В Русе хората споделят, че ако за една работа във фирма с турски собственик кандидатстват българин с високо образование и етнически турчин с по-ниско, ще бъде назначен турчинът. Дори са съгласни да му осигурят транспорт, за да идва на работа, въпреки че българинът живее наблизо и няма да се налагат такива допълнителни разходи.

Това може да изглежда като загриженост към собствения електорат, каквато другите партии не проявяват. Но такава политика води до още по-ясно етническо разграничаване и обособяване, което пък води след себе си етническо противопоставяне и подозрителност.

Румяна Бъчварова

социолог

 

(Бр. 19/2008 на „Златоградски вестник”)