+ Проект по Интеррег III за България и Гърция с наслов  „Туризъм и околна среда”, предвижда пренасянето на разработките от втората му фаза в Златоград

5-минутното слово на кмета на общината Мирослав Янчев, последвано от 15-минутното представяне на града чрез рекламен документален филм, предизвика бурно изразеното задоволство на домакините от Солунската община Миханиона, принудили кмета Янис Мавроматис не само да приеме поканата да присъства на Третия българо-гръцки събор на Костадин по-късно този месец, но и да заяви, че в лицето на Златоград той има своите български приятели, които неговата община приема от сърце и са винаги добре дошли в Миханиона. Гръцкият кмет каза още, че на предстоящия събор те ще участват със своя представителна фолклорна група и заедно с нея той ще дойде в града ни ден по-рано, за да има възможност да го разгледа подробно, понеже е силно впечатлен от показаното във филма. По-късно вечерта той подари на колегата си икона на св. Богородица, която е символ на тяхната община, тъй като тук, в едноименния храм, се намира една от малкото чудотворни икони на Божията майка.

„Смятайте града ни като едно място, готово да ви приеме винаги, знайте, че вече ви смятаме за истински приятели и бихме искали да бъдем същите и за вас!”, бяха думите на Мавроматис към златоградчани.

Водената от кмета Янчев златоградска група присъства на семинарния ден в община Миханиона, който бе последната фаза в осъществяването на проект по програма Интеррег IIIА на ФАР за Гърция-България, фокусиращ изследвания в областта на околната среда и туристическото оползотворяване на съществуващите местни дадености. Изследванията са осъществени в сътрудничество на Солунския университет и Лесотехническия университет в София, със съдействието на местните власти и неправителствена организация със седалище в София, посредством която в  проекта е включена и община Златоград. Резултатът от това е не само доброто ни представяне в една нова за нас община в Беломорието, но и в чисто практически аспект – два от докладите на специалистите, изнесени на семинара с предимство, бяха за възможностите и проблемите на нашия град за състоянието на околната среда и туристически потенциал. По думите на научния ръководител на проекта – проф. Калционас от университета „Аристотел” в Солун, подписано е уникално през последните 30 години споразумение за научни разработки между техния университет и този в София, като моделът на изграждащият се „Ботанически екологичен парк” в Миханиона на Бяло море, ще бъде отнесен като пилотен и за българското Черноморско крайбрежие.

Според докладите, отнасящи се до нас, изработен е сравнителен план за „зелен туризъм” в районите на Златоград и Миханиона по европейската програма Интеррег, чиито резултати ще стават достояние на медиите, за да се осъществи необходимата връзка в обществото. Основни оси, набелязани за развитието на гръцката община, са култура, спорт, здравеопазване, туризъм, съчетани с качествена околна среда и свободното развитие на бизнеса. Подписаното споразумение пък определя като основни за двете държави инвестициите в икономиката на знанието и бизнес инициативата, а целта е създаването на възможности за 12-месечен, т. е. целогодишен туризъм в двете общини, между които екологичен, религиозен и гастрономически (на основата на местната морска кухня) за Миханиона; и спортен, конгресен и културен туризъм за Златоград.

Пак според изнесените доклади, съществува работен план за взаимодействие между двете общини в туристическото екологично развитие, включващ оползотворяване на екологичните обекти в тях, като на преден план се извеждат природните забележителности. Необходимо е усъвършенстване на предпоставките за привличане на инвестиции в тях, но и засилване на правителственото субсидиране от двете страни. На първо място е околната среда и рекламиране на туристическите културни и екологични обекти. За Златоград – богатата и чиста природна среда, голямото разнообразие на културни и исторически обекти, връзките с НПО и правителствени структури в развитието на туризма, смятат гръцките специалисти.

И ни препоръчват запазването на обекти и местности по „Натура 2000”, прокарване на екопътеки и културно-исторически маршрути, които да бъдат включени в обща туристическа мрежа. Слабите ни места според тях са недостатъчното професионално обучение на персонала, недобрата пътна инфраструктура, канализацията и водоснабдяването ни.

(Бр. 9/2008 на „Златоградски вестник”)