...Вече е трудно да се говори за организирана престъпност – ставащото в страната няма особено организиран облик. По-скоро впечатлението е за страна, пропита от пълно беззаконие,  пренебрежение към всякакви международни норми на поведение и доведена до някаква алчна вакханалия. Европа все повече се чувства като любезен домакин, допуснал в дома си далечен беден роднина, който се е напил и обръща мебелите наопаки и хвърля похотлив поглед на домакинята. Комбинацията между вълната от убийства, разкритията за българските домове за деца, които потресоха западните страни, и постоянните слухове и твърдения за безочлива корупция на всички равнища, ни гради репутация, от която няма да можем да се отървем години, независимо от това колко чисто и безупречно заработят българските институции.

След седем години безсрамно управление на Сакскобургготски, Доган и Първанов, България отново трябва да се приготви да живее години в срам. И да си изчисти авгиевите обори, и да си назначи президенти и министри, които могат да говорят на друг език освен на някакво мрънкащо подобие на български език, дори и да напълни затворите си с истински гангстери, България ще си носи днешното репутационно бреме дълги години. Всеки дребен или по-едър за Галеви или дори за по-едър дивеч от типа на Ковачки, би било оценено, според един популярен израз, като пренареждане на шезлонгите на борда на „Титаник”...

Юлиан Попов

 (Бр. 8/2008 на „Златоградски вестник”)