e-поща

Новини

Само лоша политика би превърнала болницата ни в хоспис

петък, 04 април 2008 Златоградски вестник Златоградски вестник

+ Казва пред ЗВ д-р Велин Денев, управител на МБАЛ в Златоград

 Миналата година достигнатият бюджет в приход-разход в златоградската болница е 1.4 млн. лв. През 2006 приемът на болни е бил за около 3050, през следващата те са били 3250, за тази година се очаква близо 3500 прием. Болницата няма дългове, няма просрочени задължения, няма задължения към персонала, нито към доставчици. От 79 през миналата, на 97 се очаква да бъдат защитените клинични пътеки за тази година. За 2008г. адекватна сума би била индексирането на миналогодишната с отчетената официално инфлация от 12%, или около 1.5 млн. лв. Половината от тях ги вземаме от Националната здравна каса, останалата сума ще е проблем, с който държавата и общината са длъжни да се справят.Само 150 евро на човек за година е здравната издръжка в България. В най-бедната страна в ЕС, каквато се води Португалия, тази сума е 900 евро. Двойна и тройна е тя за останалите страни, а в САЩ 24% от брутния национален продукт отива за здравеопазване.   

След като на два пъти парламентът връща стратегията за здравеопазването в страната, внасяна от министър Радослав Гайдарски, като неприемлива, и реално всякакви реформи в сектора са стопирани вече втори управленски мандат, Националната здравно-осигурителна каса като че ли си приписа функции на реформиращо звено и със поредица свои актове реши да нагази в онези зони на действие, от които управляващото мнозинство панически бяга.

Така отново се заговори за предстоящо съкращаване броя на болниците в страната, като пред тази опасност категорично не са изправени университетските и областните болници в страната, заяви в деня за парламентарен контрол на 8 февруари министър Гайдарски. Което иде да рече, че под угроза от изчезване са общинските болници, каквато е златоградската.

Управителят на МБАЛ „Проф. Д-р Асен Шопов” д-р Велин Денев тук също е на мнение, че се търсят „елегантни” начини за закриване на определен брой здравни заведения в страната и сега към това се пристъпва със завишаване на изискванията от страна на НЗОК към местните здравни заведения. Първата стъпка е да се намали бюджета им – ако за миналата година болницата ни има постъпления от клинични пътеки в размер 1 091 хил. лв., сега ни се определя бюджет 830 хил. лв. За останалите 260 хил. лв. трябва да съкратим изцяло някаква дейност в болницата, за да изкараме годината.

Следващият начин за поставяне болниците на колене, е самият начин по сключването на договори с тях – специалистите лекари вече трябва да са на 8-часов работен ден, след като досега бяха на четири. Което означава, че трябва да се назначат двама специалисти на едно работно място, а значи двойно по-големи разходи за болницата, при орязване на бюджета им в същото време. Това означава също така, че не можем да привличаме външни специалисти от други населени места, та дори и от медицинските центрове. Но ако това е голям проблем за малките болници, още по-голям проблем е липсата на специалисти, които да се наемат, тъй като

вече 4-5 години в страната няма програма за специализация на лекари

Парадоксът е, че от една страна Касата изисква специалисти в заведенията, а от друга – не организира специализацията им и страната изпитва остър недостиг. Въпреки че всяка година медицинските университети дипломират лекари, няма програма за специализацията им в България вече пета година. Затова някои специалности, изисквани от НЗОК, са твърде дефицитни. Такива са клиничен патолог, патологоанатом и неонатолог, каквито има по един в областта. В същото време ги изискват в общинските болници, като условие за получаване на сертификат. Да не говорим за такива като анестезиолози, лекари в клинични лаборатории, пулмолози и др.

Затова, ако говорим за медицинските специалисти, в Златоград ни липсват точно такива – неонатолог, микробиолог, клиничен патолог. За пулмолог вече е постигната организация за работата му при нас.

След множество срещи сред лекарските колегии, професионални сдружения, а и с регионалната здравна каса и комисията по здравеопазване в парламента, д-р Денев е на мнение, че е възможно да се стигне до компромиси за някои болници и се прави всичко възможно сред тях да е и златоградската. Сред болниците в областта тя е от малкото, които няма да имат проблеми със специалистите, с изключение на много редките специалности. Но всичко в момента става с уговорки, с кандарми, тъй като решението на НЗОК и бюджета й за т. г. са публикувани вече в Държавен вестник и са в сила.

Най-проблемно при нас си остава Акушеро-гинекологичното отделение – не може да се канят специалисти, тъй като все още не може да им се осигури работа в него. Ако обаче се разреши проблема с микробиологичната лаборатория, веднага вкарваме допълнително пет клинични пътеки в АГО и вече може да се търсят лекари специалисти. Същото е и с физиотерапията – ако в НЗОК приемат молбата ни за 4-часов работен график на специалист, ще можем да защитим още пътеки. Разбира се, все още се изчакват сертификати на лекари за гастроентеролог, за сонография и др., но това са вътрешни неща, които са в процедура и с които няма да има проблеми. Успокоителното е и това, че ако през 2007 сме работили по 79 платени клинични пътеки, за тази година  защитаваме 97 – те са поискани по съответния ред и към 15 март ще е ясно дали са одобрени.

Според д-р Денев целта ни трябва да е не само запазване на болницата до нивото, което е сега, а и

за разширяването й чрез

реинвестиране в нея

– ремонтиране на интензивните стаи в отделенията и преоборудването им, което ще е съществен момент в работата на лекарите за спешната медицина в отделенията. Идеята на ръководството е тези интензивни стаи да се обединят дори в едно отделение, вертикално разположени на всички етажи една над друга.

Най-лошият вариант за нас би бил превръщането на болницата в хоспис, както сега говорят по върховете за общините, в стремежа да се намали броят им. Това за Златоград е един неприемлив вариант, стъпка назад в здравното обслужване на населението. Нивото на обслужване там е на ниво медицинска сестра, не на ниво лекар. В най-добрия случай два пъти в седмицата може и да ходи някой лекар да преглежда, но това вече не е лечение, а ликвидиране на медицинската дейност в района, казва управителят на болницата. Голяма грешка би било това за Златоград – след още година-две ще имаме трансгранична пътна връзка, твърде вероятно е множеството близки села в Южните Родопи да идват за обслужване в нашата болница, нямаме нито езикова, нито вече гранична бариера. Заедно с тях, както и с района Бенковски и Неделино, веднага ставаме средищно здравно заведение с широк обхват на услуги. Може ли една такава перспектива да бъде премахната с едно бюрократично решение за превръщането ни в хоспис? Би било абсурдно, макар че в Родопския район ще има съкратени болници и това е неминуемо. За Златоград това би могло да се случи при недалновидна политика и едно недостатъчно финансиране.

 

(Бр. 4/2008 на „Златоградски вестник”)