+ Казва пред ЗВ д-р Велин Денев, управител на МБАЛ в Златоград

След като на два пъти парламентът връща стратегията за здравеопазването в страната, внасяна от министър Радослав Гайдарски, като неприемлива, и реално всякакви реформи в сектора са стопирани вече втори управленски мандат, Националната здравно-осигурителна каса като че ли си приписа функции на реформиращо звено и със поредица свои актове реши да нагази в онези зони на действие, от които управляващото мнозинство панически бяга.

Така отново се заговори за предстоящо съкращаване броя на болниците в страната, като пред тази опасност категорично не са изправени университетските и областните болници в страната, заяви в деня за парламентарен контрол на 8 февруари министър Гайдарски. Което иде да рече, че под угроза от изчезване са общинските болници, каквато е златоградската.

Управителят на МБАЛ „Проф. Д-р Асен Шопов” д-р Велин Денев тук също е на мнение, че се търсят „елегантни” начини за закриване на определен брой здравни заведения в страната и сега към това се пристъпва със завишаване на изискванията от страна на НЗОК към местните здравни заведения. Първата стъпка е да се намали бюджета им – ако за миналата година болницата ни има постъпления от клинични пътеки в размер 1 091 хил. лв., сега ни се определя бюджет 830 хил. лв. За останалите 260 хил. лв. трябва да съкратим изцяло някаква дейност в болницата, за да изкараме годината.

Следващият начин за поставяне болниците на колене, е самият начин по сключването на договори с тях – специалистите лекари вече трябва да са на 8-часов работен ден, след като досега бяха на четири. Което означава, че трябва да се назначат двама специалисти на едно работно място, а значи двойно по-големи разходи за болницата, при орязване на бюджета им в същото време. Това означава също така, че не можем да привличаме външни специалисти от други населени места, та дори и от медицинските центрове. Но ако това е голям проблем за малките болници, още по-голям проблем е липсата на специалисти, които да се наемат, тъй като

Парадоксът е, че от една страна Касата изисква специалисти в заведенията, а от друга – не организира специализацията им и страната изпитва остър недостиг. Въпреки че всяка година медицинските университети дипломират лекари, няма програма за специализацията им в България вече пета година. Затова някои специалности, изисквани от НЗОК, са твърде дефицитни. Такива са клиничен патолог, патологоанатом и неонатолог, каквито има по един в областта. В същото време ги изискват в общинските болници, като условие за получаване на сертификат. Да не говорим за такива като анестезиолози, лекари в клинични лаборатории, пулмолози и др.

Затова, ако говорим за медицинските специалисти, в Златоград ни липсват точно такива – неонатолог, микробиолог, клиничен патолог. За пулмолог вече е постигната организация за работата му при нас.

След множество срещи сред лекарските колегии, професионални сдружения, а и с регионалната здравна каса и комисията по здравеопазване в парламента, д-р Денев е на мнение, че е възможно да се стигне до компромиси за някои болници и се прави всичко възможно сред тях да е и златоградската. Сред болниците в областта тя е от малкото, които няма да имат проблеми със специалистите, с изключение на много редките специалности. Но всичко в момента става с уговорки, с кандарми, тъй като решението на НЗОК и бюджета й за т. г. са публикувани вече в Държавен вестник и са в сила.

Най-проблемно при нас си остава Акушеро-гинекологичното отделение – не може да се канят специалисти, тъй като все още не може да им се осигури работа в него. Ако обаче се разреши проблема с микробиологичната лаборатория, веднага вкарваме допълнително пет клинични пътеки в АГО и вече може да се търсят лекари специалисти. Същото е и с физиотерапията – ако в НЗОК приемат молбата ни за 4-часов работен график на специалист, ще можем да защитим още пътеки. Разбира се, все още се изчакват сертификати на лекари за гастроентеролог, за сонография и др., но това са вътрешни неща, които са в процедура и с които няма да има проблеми. Успокоителното е и това, че ако през 2007 сме работили по 79 платени клинични пътеки, за тази година  защитаваме 97 – те са поискани по съответния ред и към 15 март ще е ясно дали са одобрени.

Според д-р Денев целта ни трябва да е не само запазване на болницата до нивото, което е сега, а и

реинвестиране в нея

– ремонтиране на интензивните стаи в отделенията и преоборудването им, което ще е съществен момент в работата на лекарите за спешната медицина в отделенията. Идеята на ръководството е тези интензивни стаи да се обединят дори в едно отделение, вертикално разположени на всички етажи една над друга.

Най-лошият вариант за нас би бил превръщането на болницата в хоспис, както сега говорят по върховете за общините, в стремежа да се намали броят им. Това за Златоград е един неприемлив вариант, стъпка назад в здравното обслужване на населението. Нивото на обслужване там е на ниво медицинска сестра, не на ниво лекар. В най-добрия случай два пъти в седмицата може и да ходи някой лекар да преглежда, но това вече не е лечение, а ликвидиране на медицинската дейност в района, казва управителят на болницата. Голяма грешка би било това за Златоград – след още година-две ще имаме трансгранична пътна връзка, твърде вероятно е множеството близки села в Южните Родопи да идват за обслужване в нашата болница, нямаме нито езикова, нито вече гранична бариера. Заедно с тях, както и с района Бенковски и Неделино, веднага ставаме средищно здравно заведение с широк обхват на услуги. Може ли една такава перспектива да бъде премахната с едно бюрократично решение за превръщането ни в хоспис? Би било абсурдно, макар че в Родопския район ще има съкратени болници и това е неминуемо. За Златоград това би могло да се случи при недалновидна политика и едно недостатъчно финансиране.