+ Интервю със ст. н. с. инж. Трайко Милев от Асоциацията на експертите по подземните богатства в България

 - Г-н Милев, публикуваният в един от миналите броеве на вестника материал за ползването на водата в Ерморечието, чийто автор сте, предизвика голям интерес сред читателите ни. Същевременно той предизвиква редица въпроси в обществото, които търсят своите отговори. Нека първият от тях да бъде за интереса на вашата фирма при поставянето на този проблем.

- Интересите на експертите ни са да внедрят технически решения в проекти за правилно и ефективно използване на находището. Колективът, който работи по установяване на възможностите за ефективното използване на геотермалната енергия в района на Ерма река и Малка река в община Златоград много дабре познава района и проблемите. Добивът на оловно-цинковата руда при вас е с намаляващи възможности, поради това, че очакваното доказване на по-богата руда в дълбочина не се потвърди. За сметка на това се изясни, че геотермалната енергия и термоминералната вода представляват по-голям икономически интерес, защото в къси срокове могат да се оползотворят поетапно и да осигурят стопанско развитие чрез създаването на нови подотрасли в икономиката, на нови работни места и в резултат – развитие на Златоград и общината като цяло.

- Споделете с нас за някои от предвижданите от вас проекти, свързани с оползотворяването на водата. Не изгубихме ли твърде много време в безсмислени приказки и излишно противопоставяне?- В хидрогеоложкото проучване и технико-икономическата оценка на възможностите и направленията за оползотворяване на находището разполагаме с голям брой проекти и икономически обосновани технически решения. Изяснен е обема и размерите на находището, както и възможностите за оползотворяването му в района на поречията на Ерма река и Малка река в Златоград. Уточнена е възможността за добива и използването на водата за:

1. Отопляване на голяма част от гр. Златоград;

2. Отопляване на 400 декара оранжерии с етапно изграждане на консуматорите в района на Голяма река, Малка река и с. Старцево;

3. Изготвени са проекти за етапно изграждане на 400 декара оранжерии, които могат да изменят структурата на икономиката в общината;

4. Изяснено е качеството на термоминералната вода и възможностите за използването й за отопление, водолечение, курортно дело и бутилиране за нуждите на района и износ;

5. Изготвена е икономическа оценка и проект за преустройството и разширението на профилакториума „Пирийца” - като съвремено водолечебно и курортно заведение от международен мащаб;

6. Изработен е инвестиционен проект за изграждане в центъра на Златоград на 10-етажен туристически и водолечебен хотел (5 звезди) и необходимите към него спомагателни и обслужващи стопанства и малки предприятия като транспортни, сувенирни, туристически и др.;

7. Изготвен е проект в района на Малка река и с. Аламовци за добив на термоминерална вода и завод за производство на бутилки и бутилиране на вода в т.ч. и за износ;

8. Направено е проучване на възможностите и предложение да се създаде пътна връзка от гр. Златоград през с. Ерма река до с. Чепинци и новия пропускателен пункт Елидже;

9. Уточнен е обема и възможностите за предоставяне на термоминерална вода за ползване от други съседни общини;

10. Определен е обема на приходите и ефективността след изпълнението на всички обекти.

Към нашите проекти проявяват интерес български и чуждестранни фирми с цел организиране на съвместна дейност по използването и финансирането.

Проучване на термоминералните води на съседната територия в Гърция показва, че:

. В Термес (Баните) има 4 каптирани извори с общ дебит 2.8 л/сек, с температура на водата 48 градуса по Целзий. Същата може да се използва само за ограничено балнеолечение. Географските и стопанските възможности на района са ограничени, поради което не съществува реална възможност за голямо развитие и конкуренция;

. В района на летището на гр. Александруполис в 4 сондажа е открита термоминерална вода с температура 80-90 градуса по Целзий и с дебит 10 л/сек. Засега тя се използва за отопление на малък хотел. Предвижда се изграждане на малка оранжерия, за която се търси финансиране.

Твърде много време беше изгубено, защото общинската администрация в Златоград досега не се отнасяше сериозно и професионално към използването на геотермалната енергия и термоминералната вода. Тя ангажира хора, които не познават находището, нямат необходимата практика, квалификация и опит за правилно оползотворяване на възможностите му.

- Чии интереси се сблъскват по проблема с Ерморечието и как кореспондират те с обществените и общонационални интереси? Как да отсеем полезните за нас тенденции при течащия обществен дебат по този въпрос, за да се ориентираме и насочим към приемливи идеи и бързи конкретни решения?

- Общинската администрация трябваше да определи експерти, които да бъдат запознати с възможностите и характеристиката на находището. Писменото предложение да запознаем група (комисия) от общинския съвет с възможностите за правилното и ефективно използване, не беше прието и реализирано. Обществените интереси на гр. Златоград изискват общината да предприеме следните действия:

. постъпки за одобряване от МОСВ на запасите от термоминерална вода и топлинна енергия, съгласно Закона за водите;

. да възложи изработването на работни проекти за етапното строителство и оползотворяване на находището;

. да назначи компетентен експертен съвет, който да приеме изготвените проекти;

. да проведе търг за отдаване на находището на концесия чрез публично-частно партньорство;

. да осигури инвестиции за строителството на обектите;

. да упълномощи съвет от специалисти, който да осъществява ръководството, управлението и контрола за бърза и ефективна реализация на проектите.

- В идеите ви за ползването на геотермалната енергия в Ерма река сблъсква ли се проблема по добива на рудата тук? Т. е. водоползването отрича ли оползотворяването на рудните запаси?

- Състоянието на този проблем е както следва:

. Термоминералната вода в района на с. Ерма река има постоянно ниво до кота +490 м, а терена е на кота +650 м. Поради което водата не може да изтича гравитачно (без помпи);

. Повърхността в Термес (Гърция) е на кота +430 м, поради което по тектонските разломи термалната вода изтича гравитачно (самоизлив) без помпи. Тектонските разломи са плътни, с малка проводимост и дебита на водата в тях е малка. В четирите каптажа изтичат общо 2.8 л/сек при температура 48 градуса по Целзий;

. По тектонския разлом на рудник Мързян термоминералната вода с температура около 40 градуса по Целзий изтича по гравитация в рудник Шахоница, смесва се с рудничната вода, поради което не може да се използва;

. Колектор (резервоар) на термоминералната вода са откритите каверни (празни пространства) в мраморния блок, в които са определени 200 млн. куб. м статични запаси от термоминерална вода с температура 90 градуса по Целзий;

. „Минстрой” добива руда по жилните орудявания в рудник Андроу-Шумачевски дол на хоризонт +400 м, т. е. на 100 м под нивото на горещите води (между ш. Андроу и В.Ш. 2). Годишния добив е около 50 000 т. Температурата на скалите в този район е над 60 градуса по Целзий, т.е. около два пъти по-висока от допустимите норми за безопасна експлоатация, съгласно правилника за техническа безопасност. На кота +300 в този район температурата на скалите е над 70 градуса по Целзий. На този хоризонт рудата е по-бедна и с малка мощност на жилите, с което се влошават условията за експлоатация;

. На този етап все още е възможна експлоатация на рудата, без да се създава пречка за добиване на термоминералната вода. Рискът от добива на рудата се поема от Минстрой. Ако се приеме, че трябва да се осушава горещата вода и се нарушават условията за бъдещ добив на термоминералната вода, Минстрой следва да съгласува работата си със собственика на геотермалното находище и правилника за техническа безопасност.

- Възможно ли е патентования от вас метод на „реинжектирането”, за който говорите в статията си от миналия брой, да пречи и дори отрича рудодобива в района, каквито опасения има в известни среди?

- Патентованият метод за реинжекция при експлоатацията на геотермалното находище е задължителен, с оглед на правилното и ефективното му използване, не пречи и не отрича рудодобива в района, който трябва да спазва правилника за безопасност.

- А ще бъде ли пречка за проектите ви собствеността – както на мините, така и на водата? Възможно ли е в тези проекти да бъдат включени и други участници – местен бизнес, община или други?

 - В разработените проекти предвиждаме създаване на фирма с публично-частно партньорство. Контролът следва да остане в собственика – общината, която трябва да осигури правилната и икономически ефективната експлоатация на находището. Малкият бизнес може да намери място в бъдещата дейност. Този въпрос следва да се реши с проекта.

- Имате идея за разговор с новото ръководство на общината. В какво искате да ни убедите, към какви решения според вас трябва да се насочим, за да бъде защитен гражданския интерес, да се гарантира по някакъв начин просперитета на града ни?    

- Предлагаме среща с новото ръководство на общината, за да го запознаем с проектните решения и програмата за бърза реализация в интерес на гражданите на общината. Старото ръководство отклоняваше това предложение и търсеше възможност да задоволи неизвестни за нас интереси. След уточняване на проблемите и приемане на програма за съвместна работа и утвърждаване на запасите от МОСВ, ще предложим фирма и начин на финансиране на строителството и управление на добива на геотермалната енергия и термоминералната вода, а и оползотворяването им.

(Бр. 2/2008 на „Златоградски вестник”)