Уважаеми г-н Ушев,
Вашият вестник изигра голяма роля в живота ми. Златоград беше само моя роден град, в който през целия си живот съм идвала само 3-4 пъти по за ден-два. Нямах никаква жива връзка – всички от сем. Рускови са покойници, къщата е продадена. От това навява само тъга.
И един вестник, но Златоградски вестник, те подканя да се разровиш в старите снимки и да ги изпратиш да станат достояние на всички. Да решиш да се интересуваш от живота в родния си край и накрая да се запознаеш с хора, които почти веднага ти стават добри приятели. Тези хора, както каза Вели Чаушев на тържеството, са родени от любов, но имат и златни сърца. Кой на стари години се радва на рождения си ден? Аз, сред вас, новите ми приятели, бях щастлива. Благодаря ви!
Веднъж заговорихме за краеведския труд на Атанас Гочев. Но не разбрах защо уредниците на музея и общинското ръководство не са го оценили. Нима това е обикновено късогледство? Или просто мързел? Толкова ли е трудно да се направи кът в музея за хората на Златоград в миналото? Гочев така е систематизирал снимките, че музеят само ще обира лаври, без да има почти никакви заслуги!
Защо ЗВ не поеме инициативата да запознае да запознае читателите си с кметовете на града, например, от освобождението досега? И не ще ли бъде похвално да му се изкаже благодарност за този неоценим труд и да бъде възнаграден? Мисля, че това е начинът да се възпитават младите в обич към града си и към уважение към хората, които живеят и правят нещо за него.
И накрая нещо лично. Благодаря за книгите, които ми подари. Внучката ми Антоанета е студентка, специалност туризъм и си е избрала Златоград като курсова задача. В нея е включила и текста на песента за Дельо войвода и са чели и други песни от златоградски сборник. Каза ми, че са се възхищавали и учудвали на красотата в тях. С една дума – обрала е точките с твоята книга и ти благодари.
С поздрав
Антоанета Климентова
София(Бр. 2/2008 на „Златоградски вестник”)