Новини

Безличието на кмета и алчността на съветниците – на показ!

вторник, 19 февруари 2008 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ „Златоградски вестник” през 2007 в кратък обзор

 

През януари, както всяка година, в редакцията на ЗВ имахме скромно тържество. Вестникът на Златоград навърши 18-годишнината си и навлиза в предюбилейната 19-а. Скромно, защото дори канейки гостите си, не им казвахме какво ще празнуваме. Затова нямаше слова, подаръци и пр. глезотийки, полагащи се на всеки рожден ден. Което не ни попречи да приемем сърдечните поздрави и пожелания да се готвим за 20-годишнината си...

На 5 януари 1990г. излезе първия брой на „Златоградски вестник”. И оттогава, в първия брой на всеки следващ януари, даваме кратък обзор пред читателите си какво сме свършили в предходната година. И сега виждаме, че в този за 2006-а водещото е било: „С акцент върху мафиотските образувания в региона и делата им”... Тъжното е, че точно този акцент е оформил облика на вестника и през започващата тогава 2007г.

Още в първия брой съобщаваме как общинската директорка Салагьорова „контролирала” мъжа си Спас в някаква поредна строителна изцепка – в строеж на стена в дере, с инвеститор общината, на стойност 125 хил. лв., започната от двата края, се „разминава”, вместо да се свърже в центъра. Строител на тази стена се оказва тогавашният и сегашен съветник Сидеров, приютил днес в  своята фирма щедрата си партньорка, изпаднала в лека „беда” след изборите неотдавна. И тъй като през 2007 продължихме да бъдем вестник и за съседната община Неделино, в същия първи брой изнасяме как политически депесарски вмешателства там правят от учебния процес в училищата блато, протежирайки некадърни слагачи, намерили пристан в неделинските им обръчи. Което естествено кореспондира и с останалите материали в броя, според които „депесари проговарят за мафията на Доган”, след като златоградчанин започна дело срещу транспортна фирма на ДПС, заради катастрофа на техен автобус в Австрия. Публикуваме и анализ как правителството на Първанов се възползвало изцяло от „достиженията” на безродното правителство на Симеон, за да ги продължи и умножи успешно по-късно.

Започнахме и една поредица за проблеми в Неделинско, чийто старт, освен с тези в училищата, озаглавихме „Корупция и шуробаджанащина затиска Неделино”, както и поредицата за съдебните дела на кмета Чаушев, определен от прокурорите в Смолян като кмет „с ниска бюджетна култура”.

В следващите броеве на 2007 продължаваме куриозни материали с проблеми от Неделино, които „смайват дори местните хора”, свикнали там на какво ли не. Разширявайки плурализма на мненията по проблемите ни, от февруари започваме да правим извадки на различни „гласове” от интернет сайта на Златоград, в които анонимни смелчаци обсъждат разни сфери от златоградското ни битие. Началото е за това „какво си говорят в zlatograd.com за местните заведения”, в които изплуват съвсем нелицеприятни факти за съдържатели на кръчми с много претенции.

Разбира се, още от началото на годината продължаваме темата за пътя към Ксанти през баните в Луджата със следните заглавия: „Гръцки политици и експерти все по-често оглеждат пътя Златоград-Баните”, „МРРБ ще подкрепи пътя до Костадин, ако и отсреща се работи”, „Искаме от Калфин намеса за откриване на граничен пункт край Златоград”, „Имаме политическа воля за нови гранични преходи”, „Решение на Съвета за граничен контрол: през 2008 граничен пункт за преминаване при Златоград”.

После отваряме дискусия за това как „по един човек на нощ спали в хотелите на Златоград през 2006”, след като в немалко дни от годината просто няма къде да се преспи от тъпканак. А по проблемите на кмета Чаушев с правораздавателните органи, от мнението на прокурорите минаваме към това на съдиите, които в свое нарочно решение съобщават, че „длъжностни лица в администрацията на Златоград са неграмотни и некомпетентни”; за да минем към това как „шефове и пионки в известни обръчи мъмрят граждани за позицията им” по различни обществени проблеми, тъй като искат проверка за това къде са близо половин милион лева от проект за екотуризъм, приключил наскоро с дейностите си. Анализирайки „как държавата краде от личната ни свобода”, реагираме остро срещу намерението на кмета да разположи площадка за отпадъци в местността „Пирийца” и тръгваме „по следите на „даренията” на кмета Чаушев”, изнасяме за пореден път с образи и текст печалната картина от унищожаването на зелените площи, току пред очите на полицията, категорично отказваща да се справи с проблема, въпреки, че има целия властови и нормативен ресурс за това – градинките и тротоарите в града са превърнати най-безобразно и безцеремонно в паркинги на всякакви коли и камиони.

През март отново търсим министър Ивайло Калфин, според когото „пунктът край Златоград ще е първият от новите ни преходи с Гърция”, информираме с факти и поименно как „пазарлъци и сделки около кметската софра умирисват целия град” и как лакоми съветници „готвят Чалъковата къща като подарък за зам.-министър”, за да им дава той обектчета за строителство; палим и чергата на същите, като изнасяме огромните им заплати, ощетявайки мизерния общински бюджет срещу нищонеправенето им... За далавера на министър Кабил с местни играчи сигнализираме през април, тъй като се купува горска площ в центъра за жълти стотинки, за да се превърне в терен за милиони, но за складове, след като се изгребе съответния баир. Чрез гостуващи депутати от ДСБ предупреждаваме, че „Турция няма да влезе в ЕС, ако не спре намесата си в политическия живот на България”, потаме „културен обмен или личен бизнес прави кметът на Неделино” чрез честите си посещения в някакви далечни турски общини, описваме и нервния отглас от страна на известни „обръчи”, които ни се зъбят, защото им се „подпали под опашката”, а огънят, естествено, е тръгнал от вестника. Три областни държавни институции се занимаха с проблем, изнесен от нас под заглавие „Животински трупове гният в дере на педя разстояние от Неделино”, а радващото е, че проблемът, дори и частично, беше решен. Започваме и борба с непукизма на кмета Чаушев относно съдбата на казармения терен, който иска да бетонира и застрои с кръчми, жилища и и паркинги. Заглавието е, че „кметът бърза да лее бетон в казармата”, за да удовлетвори алчните си съветници.

За същите тези съветници писахме, че „общинарите в Златоград са рекордьори по присъди на Темида”, че „общината продължава да спи за таксите за хотелите, настояваме за пореден път пред кмета и ОбС „да определят и утвърдят в списък туристическите ни обекти и направи сметка за инфраструктурата до тях”. Защото по програма „Регионално развитие” се отпускат 20 млн. лв. за общините и ако не сме готови с такава сметка и списък, не можем да се преборим за част от тях. За съжаление други сметки и други списъци течаха по това време в общината – деляха се проекти между съветниците, кметът раздаваше зелени площи и сечеше дървета наляво и надясно, в списъка му бяха само лични приближени и комисионери.

Не пропускахме и далаверите в Неделино, защото по това време „180 хил. лв. дал кметът за чистене на речнитге корита”, а според местните нито са чистени, нито са сечени, „само дето крадат на поразия”. Затова и възкликваме в заглавие: „Ашколсун, Здравко ефенди!”, визирайки започналото опасно сближаване на кмета Димитров с турската партия ДПС, което тласкаше съседната община в една твърде вредна за планината посока. И тръгнахме по стъпките му със заглавия като „Еничари ходят, мамо”, и „Организираната мафия проби и в Неделино”. Нищо че от другата страна шефът на „Горубсо-Златоград” проплака пред следствие и журналисти: „Нямам бизнес с Ахмед Доган”, макар за всички да стана известно как същият купил брониран срещу картечен огън джип на Доган, срещу скромната сума от 500 хил. евро. А също така управлява и инвестицията на султана в Девин, която лично определил на стойност 1 млрд. лв.

През юни, след смяната на председателя на ОбС, със съжаление констатираме, че „И при Кюртев бюджетът ще се точи яко”, защото се продължава порочната практика на съветниците да вземат по две заплати месечно. Изнасяме поименно, че вече най-ниската им заплата е около 350 лв., а най-високата – около 800. А в извадката от златоградския сайт оживено се коментира как „С тлъсти заплати и много строежи общинари източват парите ни”. В друга „извадка” пък, за кметовете на Златоград и Неделино, цитираме решение на Апелативния съд в Пловдив по оправдателно дело на СОС за Младен Чаушев, според което е „изразена недопустима предубеденост на съда” и го връща за ново разглеждане, а по друго дело в СОС същият вече „е осъден да не е кмет поне година”. В Неделино започнаха „да редят рими за семейщина в общинската администрация”, а също и „циганизацията тук вече взема жертви”. Още веднъж поставяме остри въпроси, пет на брой, за застрояването на казармания терен, от които както председателят, така и останалите съветници се скриват и не пожелават дори да внесат за дебатиране, камо ли за ревизия на вредните за обществото решения, които вече са взели. Този проблем не оставяме и по-нататък и даваме гласност на искането на местната екологична организация да се отмени решението, с което казармения терен се предава за лично ползване на десетина мутри, сплотени около кмета Чаушев. Предложението е надлежно внесено в съответните комисии, но отново демонстративно отхвърлено от Кръстева, Каменов, Чингаров, Сидеров, Кюртев и пр.

След като в следващия брой напомняме на читателите кои са народните ни представители, информираме какво е имущественото им състояние и заявяваме, че „освен презиран, Симеон трябва да бъде и съжаляван”, като имаме предвид безсрамното използване на поста, който заема, за заграбване на имоти, както и инсталирането на грабителската шайка на Доган по всички лостове на българската власт. В „Нямам бизнес с Ахмед Доган 2” изнасяме как султана е прикрепил собствените си фирмички към бюджетната ясла на Емилия Масларова, за да смучат заедно и безпроблемно от парите на нещастния български народ. Пак в броя даваме информация за настанилата се в града нова банка на българските мутри от ДС, където кметът Чаушев тутакси послушно насочва парите на златоградчани. И може би и затова в заглавие пращаме същия „на съд за хулиганство”, визирайки безстопанствеността на общината по стопанисването на спортната база в центъра на града, оставена на произвол.

През август вече ножът наистина е опрял до кокала и публикуваме бурни диалози от местния сайт, според които „кметът еднолично подарил със заповед общинска земя на джамийски деятели, за да строят поредния си партиен дом в Златоград”. Не премълчаваме как „Яка корупция тресе „Горубсо” не само по върховете”, но и това, че „и в края на мандата общинарите продължават да обслужват себе си”, „Далаверите с двойните заплати на съветниците продължава” и как „В Неделино местната власт се държи като рентиер”. През септември, месецът на българските празници, казваме как същите тези наши съветници „бойкотираха отново Денят на независимостта”, като не присъстваха на ритуала пред Паметника на българската независимост в Златоград. Обявихме 9-те кметски и 200-те кандидатури за съветници, коментирахме последната сесия на ОбС, която също се оказа резил, със заглавие: „ОбС-ООД Златоград – съставът на изпълнените мечтания”, реагираме и срещу намеренията на местни депесари за разделянето на гробищния парк по религиозен принцип. За първи път изнасяме имена на местни сътрудници на бившите репресивни комунистически служби, както и агентите в ченгесарската организация ДПС, властвали в българското Народно събрание от 1990 до 2007г.

Акцентът в предизборния брой през октомври е статията на ст. н. с. инж. Трайко Милев съсъ заглавие „Как Младен Чаушев провали проект за водата в Ерма река за милиони”, апелираме критерият ни за избор на предстоящите местни избори да бъде „срещу закърнелите сетива за гражданските проблеми”; диалогът от форума този път е за „БСП/ДПС – политическата симбиоза, която унижава България”, изнасяме и как „на млади мюсюлмани в Европа им писна от ислямизъм и се организират в комитет”. Отделено е място и за това как „кметът Чаушев и съветниците пилееха парите ни, като се корумпират взаимно”, а в Неделино „за имотни своеволия на зам.-кмета негодуват гражданите”.

Ноември е месец за анализи след изборите – публикуваме обширни диалози за онези „страшни страсти и неволи”, които владяха населението няколко месеца, по мнението ни „новият ОбС на Златоград е много лошо копие на стария”, което не предвещава нищо добро през следващите четири години – избрани са много жени за пълнеж и крепеж на броени интересчии и изпечени далавераджии. В броя продължаваме с „втората присъда от Смолян за екскмета Чаушев”, с решение на Комисията по досиетата, извадила наяве „още двама от Златоград доносничили на репресивната ДС”; след неуспешната учителска стачка информираме колегията „кой е министърът на образованието Даниел Вълчев” – всъщност поредният играч на едро, свързан с организираната престъпност в страната. Единствената ни утеха в тази печална поредица се оказва изявлението на зам.-министър Димчо Михалевски, че още 4 млн. лв. ще бъдат предоставени на Златоград за довършване на пътя до Костадин.

Броят ни от декември 07 е още пресен в съзнанието на читателите ни. Навярно не само затова, че е поредният, за който поради нараснало търсене отпечатвахме тираж допълнително. В него е първата част от сагата за група мошеници от Ерма река, „интриганти безверници”, както ги нарича авторът, намърдали се в мюсюлманското вероизповедание, за да крадат и рушат духовния живот на вярващите в селото; информираме за това „как ръководството на местното минно предприятие си отмъщава на проговорилите за корупцията в Горубсо работници”, превръщайки се така в обикновено рекетьорско звено на територията на общината; пишем и за това как същите онези съветници от морално компрометирания бивш ОбС, гласували на два пъти за продажбата на Чалъковата къща в Стария град, сега предлагат ново решение, но на 180 градуса обратно на предишното, без никакъв смислен довод защо. Като доказателство за евентуалния им положителен катарзис, предлагаме да посътпят по същия начин и с други обществено вредни решения, които са приели преди, като тези за застрояване на казармения терен и за фалшивата концесия за водата в Ерморечието. И още – тук изнасяме как благодарение активната дейност на културно-просветното дружество „Родина” преди преврата през септември 1944, Парижкия мирен договор преди 60 години категорично отсъжда за изконно българския характер на Родопите и ги оставя в границите на България. Проследяваме протеста на старцевци по повод строежа на второ минаре в селото от заклети ислямисти, както и новите трима агенти на ДС от региона ни, осветени от поредното решение на Комисията по досиетата – двама от Неделино и още един Старцево са в нейните списъци. Като „вземаме” гласовете на златоградчани от форума за това „от колко джамии има нужда Златоград”, всъщност изнасяме истината, че града ни няма нужда от повече джамии, но това никак не устройва депесарско-джамийската мафия, която няма нужда от обществено мнение, а от повече минарета за заблуда на народа и от още повече крадене на безотчетни пари, дошли неизвестно откъде. Истина, която може да се проследи и в настоящия брой първи, който е в ръцете ви.

На 5 януари 1990 – ден преди рождението на великия Ботев, и само ден след освобождението на София от турците, излиза брой първи на ЗВ. Вече сме на 18 години. Можете да го четете поне още една! Защото, бъдете сигурни, неговият „дневен ред” и съдържание се задава от вас.

 

(Бр. 1/2008 на „Златоградски вестник”)