Новини

Интриганти безверници рушат духовния живот на вярващите в Ерма река

понеделник, 28 януари 2008 Златоградски вестник Златоградски вестник
 

Преди време Теофик Кюлевчиев – председател на Джамийското настоятелство, и Бекир Кехайов – негов касиер, ме помолиха да отида за имам в с. Ерма река. Дотогавашния имам се бил отказал да изпълнява длъжността си. Тогава посочих други лица от селото, които са по-млади от мен и могат да поемат всичко в свои ръце. Те обаче бяха ходили при тях и същите отказали, тъй като нямали знания за това. Затова приех, но още на първата молитва в джамията попитах всички присъстващи там: може ли някой от тях и най-важното – иска ли, да поеме длъжността имам на Ерма река. Всички те отказаха и ме приеха на драго сърце. Казах им, че живея в Златоград и ще ми бъде трудно, но те настояха да поема.

Така започнах, но какво заварих? Изровен двор, напукани стени, окадена стая за старите и децата, без прозорец и от никъде не влизаше светлина. Повредена канализация, покривът на джамията беше отрошен и при валежи капеше отвсякъде.

Но нямаха избор – започнах да събирам всякакви строителни материали с помощта на всички хора от селото. Успяхме да построим мечит с голяма зала, баня и стая за имама и ходжата, поправихме тоалетна и канализация, ремонтирахме целия на храм, променихме облика му, уширихме горния етаж, сменихме дограмата и оградата. Хората бяха доволни и аз се вслушвах в техните желания.

По желание на Ружди Кюлевчиев, започнах да го уча да чете Коранът, да пее мевлит и на много други ритуали го научих. По-късно същият поиска да учи Ислямския институт в София, но годината беше започнала и оттам отказаха. Аз обаче настоях и с помощта на областния мюфтия и главно мюфтийство, Ружди започна училището.

След една година обаче беше изключен и преместен в задочния курс. Като го завърши, аз го помолих настоятелно да дойде и да му издам поста. Ружди отказа и стана шлосер на флотация. Оттогава многократно съм го молил да дойде да приеме, занимавах и баща му, после и майка му, тъй като вече съм остарял и трябваше да напусна.

Един петък Ружди дойде и каза, че иска да започне като имам. Издадох му всичко, пожелах му успех и той започна. Веднага обаче изгони ходжата Цацаров, без някакви сериозни причини. Уговорих с един богат човек да дари една кола с брашно на Джамийското, за да го раздадем на бедните в селото. Ружди обаче разтовари брашното в магазина на сестра си и започна да го раздава на свои хора. Не даваше на никого отчет колко е било брашното, от кого е било докарано. Тогавашния председател на настоятелството – Алендаров, го предупреди, че ще му търси сметка къде е раздадено брашното. А Ружди събрал свои хора и избрал ново настоятелство с председател Хамид Кюлевчиев. Същият поиска да въведе ред в джамията, като забрани да се събират по 12 лв. от хората, което Ружди беше въвел, тъй като това е просешка проява и е срамно. Постави няколко кутии с катинари, в които всеки по възможностите си и по желание да дарява за издръжка на настоятелството. В края на всеки месец кутиите трябваше да се отварят и да се описват с протоколи колко са събрани и за какво ще се ползват останалите извън заплатата на имама. Ружди обаче не изпълняваше задълженията, които му бяха дадени от настоятелството и Хамид, председателя, предложи да се покани наново старият имам, за има селото нормална джамийска дейност. Тогава Ружди заяви, че ще напусне, ако Хамид не бъде изгонен от настоятелството. Джумаята предпочете да изгони Хамид, който си вършеше работата, а да остане Ружди, който не си изпълняваше задълженията, макар че си получаваше заплатата. За председател избраха Исен Дюлгеров. Но и той не се застоя, защото не позволяваше на Ружди да прави каквото си иска и бе принуден след три месеца да се оттегли. Така настоятелството се разпадна, защото останаха само касиерът и имамът. Касиерът му беше удобен, защото събираше задължително от хората по 10 лв. за джамията. Така заедно с тези пари, плюс събираното от кожи по курбани и по 50 лв. за погребения и мевлити, всяка година се събираха близо 8300 лв. За четири години са събрани 19 200 лв. и сега се пита къде са тези пари! След като го обвиниха в алчност, Ружди заплаши, че напуска и пак започва работа на флотация като шлосер. Дори обиди джумаятят, че не заслужават да им бъде имам. И престана да идва в джамията, а баща му каза да не го чакаме за службите. Потърсих друг човек за имам, но никой не се наемаше и казах на хората, че сега няма настоятелство, за което е виновен Ружди, защото изгони и Хамид, и Исен, а сега и той самият избяга. Затова избрахме нови секретар и касиер – Сариев и Кехайов, мен ме избраха за председател, което може да се види от протокола на събранието, направен от Теофик Кюлевчиев. Удобрението от областното мюфтийство закъсня, но дойде и с него запознахме всички вярващи. Поставиха ни задача да намерим ходжа. В един разговор с Ружди, предишния имам, той ми каза, че и 1000 лв. да му дадем, пак няма да се върне. Каза, че си вади парите с ръцете, за да са му халал. Затова решихме да търсим човек от Мадан или Рудозем. Съгласи се едно момче от Рудоземско, но не можа да се задържи дълго по семейни причини. Намерихме човек от Мадан и хората бяха много доволни от него.

Тогава Ружди Кюлевчиев, като човек безверник и подлец, тръгна да събира подписи сред хората, че искат да се върне да работи като имам. Събра ги, защото жена му работеше в шивашки цех с около сто жени, а сестра му беше магазинерка. Майка му тръгна от къща на къща да моли жените за подписи, включи се и Данчо Крушков, който имаше да дава над 10 хил. лв. и събраха 500 подписа и ги занесоха в областното мюфтийство в Смолян – Ружди, Данчо и бившия кмет Чарли. Заявили, че искат да се смени избраното преди месеци настоятелство, одобрено от самото мюфтийство. Така стана, че това е четвъртото настоятелство, разтурено от Ружди и групата му, но никой не му потърси отговорност. Никой и не се запита дали тази подписка е автентична, истинска, дали подписите й са идентични. Областното мюфтийство насрочва дата за събрание и изпраща двама свои представители. Те обаче не дойдоха в джамията, а отидоха в дискотеката, където ги чакаха безверници. Ние завършихме петъчната молитва, бяхме около 80 човека, дойдохо 25 души безверници, които никога не бяха стъпвали в джамията ни и поставиха бившия кмет на селото Чарли да ръководи събранието и го дадоха на гласуване. Получи 35 гласа от 105 присъстващи, но остана да ръководи и каза, че протоколчик няма да бъде избиран, защото ще го води човек от мюфтийството в Смолян. И не даваше думата на мюсюлманите, и не записваха в протокола тези, които искаха да говорят. Например Дюлгеров каза, че не е правилно да се маха Джамийското настоятелство, виновният е Ружди, но това не се записа. Не се записа и изказването на Етимов за безредицата, която остави Ружди в селото и за лъжите му. Не се отбелязаха и изказванията на Иван Байрактаров и на Митко Дюлгеров. Накрая за председател на настоятелството бе предложен същия Ружди Кюлевчиев – предложи го Радко Кюлевчиев, братовчед му. Гласуваха му 24 души, сред които баща му, зет му, брат му и още няколко роднини.

Като разбраха къде отива работата, хората напуснаха събранието и в нарушение на устава на мюсюлманите са избрали Теофик Кюлевчиев, Радко Кюлевчиев, Андрей Кюлевчиев и Желязко Химетев. Те не са предлагани от събранието и никой не е гласувал за тях да бъдат писани в протокола за избор на настоятелство. И независимо от неправилното провеждане на събранието, те бяха одобрени от областното мюфтийство в Смолян, а отхвърлени онези, избрани с пълно мнозинство от 76 гласа.

Тази работа бе извършена от Ружди Кюлевчиев, който е истински подлец и неблагодарник. Трудът, който съм положил да го уча да чете Коран, мевлит и теохит и други ритуали, му го правя харам и дано не му види хаирът – и на другата, и на тази земя. Амин!

(Краят на текста – в следващия брой)

 

(Бр. 23/2007 на „Златоградски вестник”)