С поименно гласуване ОбС единодушно реши да отмени свое решение от февруари т. г., което откриваше процедура за продажба на Чалъковата къща в Стария град. В това нямаше да има нищо нередно, нито пък лошо, ако вносители не бяха онези стари съветници от предния му състав - Сидеров-Чингаров-Чаушев-Кръстева, които със зъби и нокти в началото на годината драпаха за обратното - на всяка цена къщата да бъде продадена. Екскметът Младен Чаушев на два пъти внасяше проблема за гласуване, тогава от самите съветници изтече информация, че така той играе по свирката на Сидеров, който щял да купи къщата и да я подари на зам.-министър от строителното министерство. Който пък щял да се отплати с осигуряването на обекти, които нашия строител да осъществи. Практика, отработвана с маса сделки на Чаушев, последната от които е продажбата столовата на пансиона.

По решението от февруари дори беше бламиран областният управител Петър Фиданов, който върна решението за преосмисляне като незаконно и нецелесъобразно. Въпреки това, то бе прегласувано в същия си вид и през декември въпросът трябваше да се гледа от Окръжния съд в Смолян. С решението си сега, къщата е спасена от подобно разглеждане като съдебен казус. Интересното е обаче, че никой от вносителите не обясни причината за тази промяна в становището си – защо през февруари и юни трябваше да бъде продадена, а сега вече е много лошо да бъде продадена? Защо тогава нямаше пари, за да бъде ремонтирана, а сега вече не ги интересува дали има пари или няма, изтъквайки единствено витиевати мотиви, че къщата била „в сърцето на Стария град”, можела да се изпълни с „конкретно съдържание”, възможно било и да се „осигури финансиране за ремонт” и пр. бисери на разказваческото изкуство. Откъде ще дойде това финансиране, за какво ще се използва къщата, как ще се стопанисва – това дори не бе повдигнато, нито обсъждано. Нямаше го и усърдния защитник на продажбата тогава – директорът Юруков. И може би беше по-честно, че го нямаше – как сега да защитава обратни позиции! Без някои обяснения и уточнения обаче – защо тогава така, а сега пък обратно, та дори и извинение от въпросните лица, просто не може да мине. Защото неминуемо в обществото остава съмнението за далавера, на каквито в предишния общински съвет се нагледахме достатъчно.

А иначе едно такова преосмисляне би могло да се акламира, но само при условие – дали то е честно или отново със задни помисли, ще проличи от това дали тези съветници ще отменят едни други свои решения, към което бяха призовавани неведнъж и които са с многократно по-големи обществени измерения. А именно, порочните решения за оползотворяването на топлата вода в Ерморечието, по което има две осъдителни присъди, и за застрояването на казармения терен с жилища, гаражи, паркинги и кръчми, при крещящата нужда на града от зелен градски парк с всички екстри за занимания и отмора в него. Може би това би бил своеобразния лакмус за техния „катарзис” в прехода им от един компрометиран състав, в който бяха движеща сила, към новия, току-що стартирал обществен орган, в който отново дърпат конците.

(Бр. 23/2007 на „Златоградски вестник”)