В нашата махала се знае от много хора, че в бившата къща на Шабан Сариев еживял и се криел Дельо войвода.

Около 70-те години на миналия век златоградчанинът Иван Узунов, сега покойник, ми каза, че Сарицката къща, тази срещу къщата на Димо Хекимов, която тогава беше все още добре запазена, е къщата на Дельо войвода.

Миналата година се запознах с писмените разкази на наши съграждани, които вече не са между живите. Предлагам на ЗВ да публикува част от тях. Разговор, проведен през 1967/68г. от свещеник Атанас Аролски, Иван Узунов и Симеон Г. Пачилов с Мария Коручева (на 80г.) и Шабан Сариев (на 43г.). ето разказа на Мария Коручева:

„Родена съм през 1897г. в Златоград. Много пъти родителите ми са разправяли за Дельо войвода. Майка ми знаеше това от нейната майка и баба й. Татко също знаеше за подвизите и живота на Дельо от своите отци и праотци. Дельо е живял и се е криел в Сарицката къща, в която Шабан живее и сега. Намира се над пътя срещу къщата на Димо Хекимов. Това знаят и много хора от махалата, но досега не е ставало дума публично.”

Ето и част от разказа на Шабан Сариев: „Роден съм през 1924г. в Златоград. В нашата къща често ставаха медже (седенки) – за белене на царевица, низане на тютюн и др. Пееха се много песни и когато започваха Делювата, майка ми Гюлсюме много се разчувстваше. Казваше на всички: „Пейте, пейте тази песен, че тука, в тази къща е живял Дельо хайдутин.” Тогава бях дете, а когато станах по-голям, тя ми разказваше как е била устроена къщата и ми показваше къде се е крил Дельо – на тавана и в избата и как е преминавал по тези скривалища. Поръчваше ми да пазя и аз тези спомени за Дельо. Това, което ви казвам, го знам много отдавна, но си мълчах. Страх ме беше да не ми вземат къщата и да ми платят евтино.”

В разказа си, освен това, Шабан прави подробно описание на скривалищата в къщата си. Когато прочетох тези страници за миналото на Златоград, си зададох въпроса: не е ли редно общината да купи мястото от настоящия собственик – Ваклин Лападжов, и да възстанови къщата по разказа на Шабан Сариев. Тя би станала добър музей за Дельо хайдутин, но и за хайдушкото и Македоно-Одринското движение в Средните Родопи като цяло, за което се намират повече материали. Така, по подобие на музея на образованието, Златоград ще се сдобие с още един регионален музей в сърцето на Стария град, което ще допринесе както за българската памет, така и за развитието на културно-историческия туризъм в общината ни.

Тома Томов

(Бр. 23/2007 на „Златоградски вестник”)