+ Как местното минно предприятие отмъщава на проговорилите за корумпираните началници в него

Работникът в „Горубсо-Златоград” Здравко Кърлев е подложен на системен тормоз и репресии от страна на ръководството на фирмата, след като през лятото на тази година разказа в редакцията за сумите, които трябва да платиш на началник мините, ако искаш да ти е сигурна премията за месеца.

Веднага след публикацията полицията е започнала проверка по изнесеното, но е била прекратена, поради невъзможност да бъде доказано. Заради тормоза, на който е бил подложен по всевъзможни причини, обаче, Кърлев се обръща и към инспекцията по труда, която прави опит да го „сдобри” с ръководството и същевременно писмено го уверява, че по случая може да се отнесе и към Районния съд. Пред шефовете на фирмата и инспектора по труда устно се споразумяват да продължи работа още 5-6 месеца, за да си хване нужния му трудов стаж. Но не би! - началника на рудника Шехов, всъщност „героят” от въпросната публикация за корупцията (между другото и баджанак на брата на прокуристката Бодурова), продължава да го тормози и да му подмята да напусне.

Наскоро на Кърлев му се налага да излезне за 5 дни в отпуск, поради заболяване на детето му. Подава си молба с входящ номер, но по-късно разбира, че молбата е „загубена”, няма и следа от нея в администрацията. В нея е отбелязал, че оставя на ръководството да реши платени или неплатени да бъдат петте дни. По-късно е принуден и подава молба за напускане, подписана със съгласие и от началника на рудника – същия отново му казва, че е желателно да напусне работа.

Молбата на Кърлев за освобождаване е от 1 ноември, но пак проблеми - до края на същия месец, че и до началото на декември, тя все още е оставена без движение, а прокуристката Ружа Бодурова упорито отказва да го приеме за разговор. Но и не дава обяснение защо не придвижва молбата му. На наше запитване защо се задържат документите му, тя отговаря, че Кърлев никога не е ходил при нея. При една от срещите им обаче не пропуска да му подхвърли, че ще бъде дисциплинарно уволнен, казва ни работникът. Отново без обяснение на какво основание.

Така повече от месец след подаването на молбата си, Здравко Кърлев е без трудова книжка, но и без заплата. Не може и да започне друга работа – където и да отиде първо му искат трудова книжка. Така човекът търпи загуби, но колко може да търпи един човек! Сега обмисля възможността да заведе дело – и за нанесен тормоз, и за пропуснати ползи.

И за какво? – само защото си и позволил да изнесе нелицеприятната истина, че ако искаш да ти заплащат труда в мините, или трябва да „кихаш” на началника, който пък се оказва роднина на по-големия началник, или да си натискаш парцалите като роб. И да си плащаш безропотно.

Може и друго – тази разправа с Кърлев да е един вид урок за останалите работници. Да знаят какво ги чака, ако много знаят и не си траят. Няма стаж, няма и премии...

Тогава?  – затова ли оревахме държавата преди години да ни отвори пак мините? И за какво ни е това наказателно корумпирано гнездо, което ни докара перфектни софийски рекетьори чрез местните им еничари? – все въпроси за домашна работа за всеки нормален гражданин, ако разбира се са останали такива в този град, в който всеки мошеник може да си купи място в ОбС и да диктува какво да става в него. Безнаказано!

Р.S. На 12 декември, след дълго мълчание и отказ да разговаря по проблема му,  прикуристката Ружа Бодурова е връчила на Здравко Кърлев заповед за дисциплинарно уволнение, издадена още на 6 декември. Като основен мотив се сочи отсъствието му от работа за времето 29 и 30 ноември – време, което е посочил в молбата си за пет дни отпуск, заради болното си дете. Това обаче явно никак не интересува прокуристката в стремежа й към едно почти банално отмъщение.

(Бр.23/2007 на „Златоградски вестник”)