Да не се лъжем: търговията с гласовете е само симптом. Все едно човек, на когото не му работят бъбреците и черния дроб, да започне да се тревожи за пъпките по лицето си. Днес се занимаваме единствено с пъпките...

Продаването на гласове е естествената реакция на притиснатите към социалното дъно спрямо тоталната икономизация на политиката, провеждана години наред. Кои години ли? Ами тези след завръщането на Симеон. От 2001 насам ни убеждават, че страната трябва да се управлява като фирма, че политиката е част от сферата на услугите, че политиката е шоу – избираш, койте те кефи. До 2001, при всичките проблеми, които си знаем, поне имаше някакъв морален инстинкт, който караше хората да застават вляво или вдясно. След това започна „прагматизмът”. И сега сърбаме попарата на този „прагматизъм” – няма морал, има само сметка. И все повече българи не гласуват. Или пък гласуват, но според ползата – кеш и веднага.

Бойко Пенчев

писател

(Бр. 21/2007 на „Златоградски вестник”)