+ Анализ на Красен Станчев от Института за пазарна икономика

 

В управлението на Симеон Кобургготски винаги беше ясно кой яде тиквеника и кой му го дава, а и кой е самият тиквеник. Затова днес е непорядъчно да се твърди на всеослушание „аз ви предупреждавах”, „ние предупреждавахме”.

Това е четвъртият премиер след Беров, Виденов и Костов, чиито политически кокали се дъвчат с удоволствие от общественото мнение, след като от тях нищо не зависи. Самият Симеон спечели изборите с подобно дъвчене на стореното от най-малко заслужаващия такова отношение Костов. Резултатът е и ще бъде, че в управлението на страната се завърнаха хората от партията на Виденов, чийто престой в сградата на „Дондуков” имаше повече от плачевни резултати.

От гледище на теорията на този избор в условията на представителна демокрация избирателите никога не са виновни за безобразията на своите избраници, а тези същите се стремят и съревновават да ползват парите на избирателите. Затова безобразията на правителството са винаги за чужда сметка. По нищо обаче не личи, че някой си е взел поука от опита от началото на 90-те години на миналия век, пък и от опита на последните години.

Впрочем защитните механизми на обществото срещу неговите избраници са прости и ясни и дори описани в литературата. Става дума за следното:

. Правителството не следва да се възприема нито като баща, нито като майка.

. То има смисъл само ако защитава отделния човек, неговото право на живот собственост и стремеж към щастие от самото себе си и от нарушителите на тези три основни права.

. Други действия – напр. „грижи” за децата, доходите, жилищата, свободното време и т. н. на гражданите, са нетипични за правителството и са изблик на патернализъм.

. Гражданите имат право да знаят, коментират и виждат коментарите на другите по повод начинанията на правителството, а то има задължението да отговори на коментарите и да обясни решенията и.

Тези правила могат да бъдат както писани, така и неписани. В България те не са написани черно на бяло като основания за работата на народните представители и правителството. Но те са в основата на онова, което се нарича порядъчност. Тя пък беше част от основния лозунг на Симеон от предизборната кампания на 2001г. Онова, което се случи, беше очевидно от първия до последния ден на неговото правителство. Ето един крайно непълен списък:

. На първото си заседание това правителство обсъди как да не приложи изискването за търг по Закона за обществените поръчки по договор за услуга, с което увеличи цената на тази услуга. След това то процедираше по същия начин и в много други случаи. И избирателите, и опозицията, и „борците с корупцията” по занятие най-често не обръщаха внимание на този маниер на работа. В резултат мнозинството около три години обсъжда промени в съответния и други закони, които да не прилагат изискванията за прозрачност, да насърчават борбата за привилегии и да позволяват действия по усмотрение. Едва през 2006 „борците с корупцията” се сетиха, че процедурите по закупуване на стоки и услуги от правителството са крайно незадоволителни и че с тях се злоупотребява.

. На едно от първите си заседания народните представители намалиха акциза на един стопански отрасъл, а на всички останали или го увеличиха, или го оставиха непроменен. Познавам само един човек, който коментира този скандален факт публично. Вместо да намаляват действията на държавата, както впрочем бяха обещали, новите тогава управляващи увеличиха нейния, т. е. своя активизъм и го обосноваха с програма за управление, в която приоритетните отрасли бяха 85 на сто от икономиката, а в резултат на въпросния активизъм държавните разходи ставаха най-високи от страните в нова Европа. На всичко това и бизнесът, и социалистите, и демократите, както и мозъчните тръстове на всички, които им правеха програмите, отговориха с оглушителната критика, че „правителството няма политика”. Т. е. поканиха го към по-голям активизъм, повече патернализъм майчински грижи за инфантилното гражданство.

На това гражданство не му направи впечатление, че в началото на 2002 правителството подписа унизителен меморандум за съвместна работа с Русия и че след това срещите на четири очи между президента, премиера и ключови министри с Путин и други важни клечки от Кремъл станаха практика.

. Ако приоритет е нещо, което се прави първо, новите народни избраници и техния „патрон” преди четири години имаха един очевиден приоритет: те се постараха да блокират достъпа до архивите на т. нар. тайни служби, да възстановят техни служители и роднини на важни постове в правосъдната система и в самите органи на МВР. По повод приоритетите на Кобурга това не беше новост - неговата предизборна кампания беше пълна с подозрителни типове. Но като поведение на мнозинството промяната в съответното законово положение стресна опозицията. Но не чак дотам, че да я държи нащрек дълго време.

. Пътьом, по средата на мандата, премиерът пое едностранен ангажимент страната да затвори двата последни стари реактора на АЕЦ „Козлодуй” през тази година, с явния замисъл да пусне по каналния ред проект за втора атомна централа. В този канален ред отново не бяха спазени нито писаните, нито неписаните изисквания за порядъчност, обоснованост на разходите, яснота на решения и съревнователност на изпълнителите на поръчки. Онова, което стана ясно, е единствено, че „без Русия не може”. Опозицията по неизвестни причини си затрая, пресата чакаше да й се плати, за да напише или публикува различно мнение, а специалистите, с малки изключения, си затраяха.

Неотдавна стана ясно, че сънното състояние на обществено мнение, избиратели и опозиция е довело до това, че е бил изпуснат срокът за протест срещу договора за магистрала „Тракия” пред ВАС. Той самият ще вземе след време подобно отношение и по повод „Белене”.   

Финалният акорд в деянията на правителството „Сакскобургготски” беше да търси независима експертиза за „Тракия” и „Краун ейджънтс”, като междувременно продава за без пари имоти на отделни министерства в центъра на София, чийто списък преди това само е засекретило заедно с целия регистър на държавните имоти.

Горният списък може да бъде продължен още. Но основният проблем на това управление е в бъдещето. Миналото правителство би с тежка артилерия като главния прокурор по управлението, което изведе страната от кризата от 1996-1997г., и фактически разглеждаше годините след 1989 като неприятно прекъсване на управлението на Отечествения фронт и комунистическата партия. То доведе руснаците обратно в България. То създаде по-голямо правителство и възстанови елементи на централното планиране. И то пусна в действие сегашното правителство.

Новото правителство на Първанов и Станишев вече се възползва изцяло от „достиженията” на правителството на Кобурггота. И най-вероятно няма да приложи нито един от механизмите на защита на обществото от неговите управници.

(Бр. 1/2007 на „Златоградски вестник”)