Новини

Посрещам вестника като приятел

Wednesday, 31 January 2007 Златоградски вестник Златоградски вестник
 
+ Златоградчанка, родена тук през 1935г., изпраща благопожелания на будните си съграждани
 
Уважаеми г-н Ушев,
Пише ви една от последните абонати на вашия вестник. Майка ми – Надежда Ж. Рускова, е родена на 10 януари 1916г. в Даръ Дере, а баща ми – Климент Г. Николов, е живял там три години и е работил в митницата на Маказа.
Аз съм родена в Златоград през 1935г., в старата митница. Била съм на 4 месеца, когато татко са го преместили в Пловдивската митница. Идвала съм в родния си град по за 1-2 дни при дядо Жеко, при вуйчо Васко и при близки на майка ми. Най-вълнуващ е споменът ми от четвъртото, последно идване през септември 1995г. То беше по случай юбилейната ми годишнина – една сбъдната мечта. Дойдохме с три коли – двете ми деца със семействата си (имам 5 внука).
Много исках внуците ми да видят спретнатия ми роден град, какъвто е сега и какъвто е бил, да разгледат стария град. Всички бяхме толкова приятно възбудени! Натъжи ни само запустялата къща на Рускови и това, че в града няма вече такава фамилия. Надежда има една дъщеря и син който беше нарочен да е Жеко, но се роди на Великден сутринта със звъна на църковните камбани. Казаха, че е дошъл с името си и го кръстиха Величко. Аз съм най-старата от третото поколение и единствената, която може да се нарече златоградчанка.
 
Затова реших, че мога да ви изпратя някои от снимките, с които разполагам. Най-ценната според мен е тази с общия изглед на града, от баирчето рещу Русковата къща, но е и много лична. На нея са дядо и баба, майка и татко, и неговия приятел, колега и шафер Дечо Шиваров.
Съжалявам, че нямам дар слово, да изкажа с повече думи възхищението си, че има Златоградски вестник, че той е актуален и полезен. Аз го посрещам като приятел да се разговорим. Заслугата е главно ваша и на колектива ви.
 
Чрез вас, г-н Ушев, изпращам поздрави и благопожелания на будните, интелигентни и добри златоградчани. Пожелавам си, ако не по-скоро, поне за откриването на контролно пропускателния пункт Маказа да посетя родния си град. Привети!
Антоанета Климентова
София
 
(Бр. 17/2006 на „Златоградски вестник”)