За нея знаем, че е една от красивите възрожденски къщи в Стария град. Едва ли може да се намери местен човек, който да не е минавал през двора й, за да се изкачи по дървените стълби нагоре. Или по-точно – който да не е искал да влезе там. Това е така и поради факта, че от няколко години всяка есен в нея са правят изложбите на местни творци. Това го знаем всички.

Онова, което не знаем обаче, е как другите хора, дошли в Златоград от къде ли не, виждат и възприемат домът на семейство Васка и Михаил Теневи. А то е наистина прелюбопитно. Което се вижда не само от набъбналата с надписи книга за впечатления, водена от домакините - в нея са надписите и на множество чужди езици. Но тук се получават и писма от маса градове в страната, чийто податели са най-често посетили къщата хора, но и такива, които са прочели някъде или им е разказано от приятели и близки за гостоприемните й собственици. Изпращат се и вестници от различни градове, в които са отразени впечатления за нашия град и конкретно за атмосферата в прочутата вече Тенева къща.

Тук туристите могат да облекат децата си и дори себе си, в родопска носия от А до Я, и да си направят снимки. Виждат във фотоси и слушат за историята на града, която им разказват тук, разглеждат из къщата като в жив музей, казва бай Мишо.

Така двамата с Васка вече имат приятели от цялата страна, с които поддържат кореспонденцията си.

Тъй като вече споменахме за набъбналата от надписи и пожелания книга, ще извадим някои от тях. Чуйте ги:

 „Южни, топли хора, оазис на духа български. Нека Бог ви запази заради това!”(Художници от Хасково);

„На стоп отнесени, като две листа от вятъра, попаднахме сред родопска топлота. Топлотата на Златоград и златоградчани. Благодарим ви! О две планинарчета – с обич!”

„Благодарим за прекрасната изложба в едно от най-красивите кътчета на нашата страна. То ме накара да почувствам отново силата на родния български дом!”(Светлозар Хекимов от София);

„Тази красота е приказна. Винаги, когато ми се прииска да се доближа до вас и вашия очарователен град, ще гледам снимките, които направихме. Страхотно успокоение и мир за душата”.(Мария, Зоя, Биляна и Калина);

„Ако търсите български дух, ако искате да се докоснете до силата и енергията на предците ни, това е Теневата къща. Очаровани от архитектурата и нейната функционалност. Благодарим за гостоприемството!”(Сем. Гочеви от Стара Загора);

„Безкрайно е доброто на земята. Но тук го намерихме в човешки измерения. Запазете енергичността си, за да заразявате младите хора с нея. Прекрасно е, че все още има добри хора, които държат и пазят добродетелите на българското и красотата на България”.(Ели и Бистра – София);

„Очаровани сме от историята на този български град, от гостоприемството и красотата му”.(Група от Н. Загора);

„Радваме се, че пътят ни доведе до това прекрасно кътче на родината. Дано да има повече българи като сем. Теневи. Предавайте на поколенията старите истории!”(семейство от Варна);

„Бог да ви благослови! За да предавате духа на нашите предци на потомците”.(Мария и Костадин, Пловдив).

Можем да продължим до безкрайност, но и това, което изнасяме, е показателно. Българинът е зажаднял за българското. За чистото и автентично, което сред морето от чалгаджийство и бурното опростачване в нашето съвремие, остава все по-малко. Дано успеем да го запазим поне в Златоград.

(Бр. 15/2006г. на „Златоградски вестник”)